forum.gong.bg

Темата на колегата veni_85 "Защо заобичах Левски" ме заинтригува и реших и аз да пусна една такава, само че обща за всички, в която всеки(е, който иска де, естествено не задължавам никой), да напише защо е станал от любимия си отбор, като и аз ще помоля за въздържание от обиди и нападки към другите отбори.
Мисля, че ще е интересно.

damyanov1963 написа:Темата на колегата veni_85 "Защо заобичах Левски" ме заинтригува и реших и аз да пусна една такава, само че обща за всички, в която всеки(е, който иска де, естествено не задължавам никой), да напише защо е станал от любимия си отбор, като и аз ще помоля за въздържание от обиди и нападки към другите отбори.
Мисля, че ще е интересно.

По принцип темата е хубавa, но има сволоч във форума, която бързо ще я превърне в боклук...
Сега по темата. ФЕН на ЦСКА станах, заради Стоичков. Помня го как шиеше наред.. Заради него по-късно станах фен и на Барселона.. Не съжалявам и за 2та избора

Не знам защо, просто така го почувствах вътрешно. А след този мач вече бях сигурен, че това е отбора.
[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=GTy-mUAVwz0[/youtube]

Като дете най-много ме впечатли публиката на Миньор, както на стадиона, така и в залата, като изживяването в зала Миньор по време на баскетболните и волейболните срещи не може да се сравни с нищо друго. Тогава зала Миньор се водеше, че събира 2 500 души, но на срещите на женският баскетболен отбор се пълнеше с над 3 000 души, като отвън оставаха сигурно още толкова. Беше уникално и въобще не говоря за титли и купи, каквито в баскетбола не липсваха, а за атмосферата, която може да се сравни единствено със залите в Гърция и Сърбия в момента, макар и в по-малък мащаб, заради по-малките размери на залата ни, но в никакъв случай по-малко фанатизирани и шумни от тях.
Същото беше и на стадиона, който се пълнеше, дори и когато играехме в Б група, фанатична и невероятна публика, каквато и в момента няма дори в А група при водещите ни отбори.
Трудно е да се изкаже с думи и предполагам, че много от пишещите във форума ще мислят, че преувеличавам, но хора присъствали на стадиона и в залата в Перник, през годините преди 1989 година и в началото на деветдесетте, знаят за какво става въпрос. И двете бяха пълни часове, преди започване на срещите, за да може да си намери добро място на стадиона или въобще да успее да влезне в залата, като за второто билетите започваха да се продават седмица преди срещите и още в първия или втория ден вече билетите биваха разпродадени.
А по време на самите срещи, играчите се раздаваха и хвърляха в здрава битка и си оставях сърцата на терена.

Това е което ме плени и направи миньорец, публика и отбор с една душа, изживяващи заедно както победите, така и загубите.

станах от ЦСКА.... защото от 4-5 годишна.... тати редовно ме водеше на Армията.... и имам много хубави детски спомени... това е от началото на 90-те.... а после заминахме за Германия.... и тук станах от Байерн.... а като ученичка играх 2 години женски футбол.... но след Уни... се върнах за около 4 години в БГ.... и пак отидох на Армията.... и така.... за съжаление ми останаха само спомените за ЦСКА.... е... имам си и Байерн естествено...

Защо станах от ЛЕВСКИ? Когато бях малък и чух името на АПОСТОЛА, това ме впечатли, все пак е името на най-великия българин. От тогава принципно винаги казвах че съм от ЛЕВСКИ, а когато пораснах, започнах да се интересувам много от футбол и се запознах повече с клуба - историята, успехите, публиката, идеалите, останах горд, че съм направил този избор като малък. САМО ''ЛЕВСКИ''!

Бях 5 годишен когато с баща ми гледахме по телевизията мача, в който Стоичков вкара 4 гола на Левски при победата с 5:0. Спомням си, че бяхме в провинцията на гости. Попитах го кой е отбора с червения екип и той ми отговори - ЦСКА. След това всичко е ясно!

Хубава тема Дамянов.
Края на 80-те години(бил съм 5-6 годишен) играхме четвъртфинал с Рода мисля и ги отстранихме след дузпи.Питах дядо ми и майка ми защо повтарят имената Вълов и Стоичков и защо коментатора (Мичмана) казва "червените",като всичко беше черно-бяло на ТВ-то .След това беше и еуфорията с Барселона и се закърмих с червената идея!

v.r.s. написа:Като дете най-много ме впечатли публиката на Миньор, както на стадиона, така и в залата, като изживяването в зала Миньор по време на баскетболните и волейболните срещи не може да се сравни с нищо друго. Тогава зала Миньор се водеше, че събира 2 500 души, но на срещите на женският баскетболен отбор се пълнеше с над 3 000 души, като отвън оставаха сигурно още толкова. Беше уникално и въобще не говоря за титли и купи, каквито в баскетбола не липсваха, а за атмосферата, която може да се сравни единствено със залите в Гърция и Сърбия в момента, макар и в по-малък мащаб, заради по-малките размери на залата ни, но в никакъв случай по-малко фанатизирани и шумни от тях.
Същото беше и на стадиона, който се пълнеше, дори и когато играехме в Б група, фанатична и невероятна публика, каквато и в момента няма дори в А група при водещите ни отбори.
Трудно е да се изкаже с думи и предполагам, че много от пишещите във форума ще мислят, че преувеличавам, но хора присъствали на стадиона и в залата в Перник, през годините преди 1989 година и в началото на деветдесетте, знаят за какво става въпрос. И двете бяха пълни часове, преди започване на срещите, за да може да си намери добро място на стадиона или въобще да успее да влезне в залата, като за второто билетите започваха да се продават седмица преди срещите и още в първия или втория ден вече билетите биваха разпродадени.
А по време на самите срещи, играчите се раздаваха и хвърляха в здрава битка и си оставях сърцата на терена.

Това е което ме плени и направи миньорец, публика и отбор с една душа, изживяващи заедно както победите, така и загубите.

Във времената, за които пишеш навсякъде беше така. Така, че аз като съвременник на ония години ти вярвам и потвърждавам написаното. Такива публики днешната младеж и по-млади фенове не са виждали в България.
По темата: Отборът от детството ми е Черноморец Бургас и си остана той. На първия ми мач ме закара дядо ми. Помня, че се задушавах на входа пред стадиона. Толкова много хора на едно място викащи за един отбор видях на стадион 9-ти септември ( сегашен Черноморец) в Бургас за сефте през 1980 година...Но по това време в града ни имаше истински бургазлии и много местен шовинизъм. Сега имаме пришълци, за които футболът е нещо непонятно и далечно, а на мач може да отидат само, ако им е предоставен безплатно.

През 80 години нямаше как да не си от ЦСКА,в нашето училище на пръсти се брояха привържениците на Левски.Победите срещу Байерн,Ливърпул,Нотингам караха всеки българин да се гордее.