Днес се навършват 50 години от мача във Флоренция

[727150]

Флорентинската епопея, така навремето наричат велик мач на България, от който днес честваме половин век. На 29 декември 1965 г. „лъвовете” сломяват мощната Белгия с 2:1 в допълнителен двубой и за втори път отиват на световно - Англия '66.

На „Стадио Комунале” е взривена сензация. България е малка по класа пред „червените дяволи”. Белгия се гордее с 5:1 над световния шампион Бразилия, победи над Испания и Франция, равен с Англия на „Уембли”.

Нашата актуална гордост е 3:0 срещу... Белгия. Печелим световната квалификация на 13 юни 1965 г. в София, но в Брюксел падаме с 0:5 на 27 октомври. Аутсайдерът Израел записва 4 загуби в групата. Не се брои головата разлика в класирането, а при равни точки се налага допълнителна квалификация.

България има голям треньор - Рудолф Витлачил, световен и олимпийски вицешампион с Чехословакия. Но и великанът трябва да слуша партийните повели. В ЦК (или Политбюро) на БКП е решено да се смени тотално съставът, за да не играят във Флоренция футболисти, обременени от погрома с 0:5. Председателят на федерацията Недялко Донски спуска повелята на Витлачил. Сменени са деветима. Остават само Георги Аспарухов и Борис Гаганелов.

Никола Котков, стрелец №1 на отбора при Витлачил, е наказан от „другарите” за нарушаване на режима. Десетката само гледа лошо от трибуните.

Върнати са отписани ветерани като Иван Колев, Георги Найденов, Стефан Абаджиев и Димитър Ларгов, който неочаквано получава лентата. Славистът е на преклонната за ония времена футболна възраст от 29 г., но отива при 22-годишния Гунди да пита ще бъде ли приет от отбора за капитан? Младият лидер го успокоява.

Следобед преди мача, докато отборът отдъхва, Гунди казва на Ларгов: „Сънувах, че съм на тренировка и много плача. Значи много ще се радвам, ще ги бием.”

На стадиона се стичат хиляди белгийци с тромби, барабани, мегафони, вдигат шум, скандират. Звездата в агитката е големият певец Салваторе Адамо, който крещи като редови фен, без да пази брилянтните си гласни струни. Непривикналите със западните фенски нрави наши чиновници питат полицията няма ли да вземе мерки срещу „диваците”...

Българите са едва няколко десетки. С едно знаме. Белгийците пеят и скандират отрепетирани напеви, родният фен тогава знае едно: „България, юнаци”. Разлика в класите навред? Не. България има по-силни сърца.

Националите печелят с дух, биткайджийство, демонстрация на 100% от качествата на всеки и с Гунди. В 20-ата минута Иван Колев центрира и Аспарухов с глава забива. В 21-вата Димитър Якимов извежда деветката и - 2:0. След още малко Гунди улучва греда.

В интернет има 3-минутен клип от мача - вижте го за юбилея. Вижте как всяка атака е завихряна от деветката, как пълни терена, как минава по двама-трима, как властва. Но Аспарухов е само диамантът в огърлица от герои. Лявото крило Иван Колев, вече на 35 г., не спира да тича и в защита. Финият техничар Димитър Якимов става черноработник. А Найденов спасява срещу измъкнал се сам белгиец при 2:1. Гаганелов си вкарва автогол в 74-тата минута и до края става страшно пред нашата врата.

Но отборът удържа. Удържа с дух, който днес не личи и ако го имаше, нямаше все да се вайкаме, че ни липсва класа...

Стотици посрещат „лъвовете” на летище София. После - честване в натъпканата зала „Универсиада”. И официален обяд, на който раздават пликове със забележителна за ония времена премия - по 900 лв. Не е имало преговори за пари, никой от националите не е знаел за какво играе. Други времена...

Календарът лишава Гунди от точки за „Златната топка“

На 28 декември 1965 г. сп. „Франс футбол” обявява резултатите за „Златната топка”. Печели Еузебио (Португалия, „Бенфика”) с 67 т. Следват Джачинто Факети (Италия, „Интер”, 59), Луис Суарес (Испания, „Интер”, 45), Пол ван Химст (Белгия, „Андерлехт”, 25), Боби Чарлтън (Англия, „Манчестър Юнайтед”, 19), Флориан Алберт (Унгария, „Ференцварош”, 14), Джани Ривера (Италия, „Милан”, 10), Георги Аспарухов (България „Левски”, 9), Алесандро Мацола (Италия, „Интер”, 9), Валери Воронин (Русия, „Торпедо”, 9) и други.

Петима от седмината пред Гунди за носители на „Топката”. Великият българин е редом с друг, спечелил приза - Мацола. А изпреварва още трима – Денис, Лоу, Лев Яшин и Франц Бекенбауер.

Ден след афиширането на анкетата България бие Белгия с 2:1 след рецитал на Аспарухов. Вечна загадка остава къде ли щеше да е класиран Гунди, ако гласуването включваше и подвига във Флоренция. Логично изглежда Гунди да заеме позицията поне на Ван Химст. Защото най-големият белгийски футболист е напълно засенчен от българина в двубоя.

Тогава далеч по-малко мачове решават съдбата на „Топката”. Гунди печели актив най-вече с бляскавата игра за „Левски” при 2:2 и 2:3 с „Бенфика” за Купата на европейските шампиони, когато вкарва 3 гола.

„Имах смелостта да поставя Аспарухов на второ място след Еузебио. Сега се убедих,че не съм сбъркал”, казва португалският журналист Коуто Сантуш от в. „А Бола” след мача във Флоренция.

[валкареджио]

ГУНДИ е икона!

[River Plate]

Велика победа, но като че ли поваче са измислиците и митовете около нея
Типично по български.

[Captain Stottlemeyer]

Велика победа, но като че ли поваче са измислиците и митовете около нея
Типично по български.

Типично по български е и да се изсерем върху нещо хубаво, защото не ни уйдисва, или просто (пак типично по български) завиждаме...

[River Plate]

Велика победа, но като че ли поваче са измислиците и митовете около нея
Типично по български.

Типично по български е и да се изсерем върху нещо хубаво, защото не ни уйдисва, или просто (пак типично по български) завиждаме...

Абсолютно си прав. Най-много ми харесват как типично по български се изсирате всеки път на честванята на трите полуфинала на ЦСКА, на успехите на Ицо Стоичков и т.н.

Типично по български, защото не уйдисва, или просто (пак типично по български) завиждаме...

[james]

За Левскарите , Гунди е велик - хубаво е да имаш легенди защото това означава ,че имаш история . Това ,което автора започна но не доизказа е че този важен мач се печели с почти втори отбор за България . Някой представя ли си на какво ниво е бил футбола при нас тогава да имаме световно конкурентен втори отбор. Винаги когато някой ми обяснява как трябва да взимаме пример от турци ,румънци ,че последно време и от албанци за да си оправиме футбола се сещам за постиженията от 60те,70те ,донякъде и 80те , които са на светлинни години напред от нашите комшии за пример.

[727150]

[youtube] https://youtu.be/zkAFa2jhzM0 [/youtube]

[bilyaletdinov]

За Левскарите , Гунди е велик - хубаво е да имаш легенди защото това означава ,че имаш история . Това ,което автора започна но не доизказа е че този важен мач се печели с почти втори отбор за България . Някой представя ли си на какво ниво е бил футбола при нас тогава да имаме световно конкурентен втори отбор. Винаги когато някой ми обяснява как трябва да взимаме пример от турци ,румънци ,че последно време и от албанци за да си оправиме футбола се сещам за постиженията от 60те,70те ,донякъде и 80те , които са на светлинни години напред от нашите комшии за пример.

От разказите на баща ми знам, че сме имали играчи за поне 3 национални отбора. А сега достигнахме до там, разни треторазредни футболистчета с повече татуировки, отколкото ум в главата излагат националната фланелка. Този мач е един от емблематичните за националния отбор. Само вижте головете, комбинациите за каква класа става дума.


ПП: [offtopic]Футболистът Стоичков - велик, личността Стоичков най-обикновен самозабравил се ром. [/offtopic]

[Кашчей]

Велика победа, но като че ли поваче са измислиците и митовете около нея
Типично по български.

Типично по български е и да се изсерем върху нещо хубаво, защото не ни уйдисва, или просто (пак типично по български) завиждаме...

Абсолютно си прав. Най-много ми харесват как типично по български се изсирате всеки път на честванята на трите полуфинала на ЦСКА, на успехите на Ицо Стоичков и т.н.

Типично по български, защото не уйдисва, или просто (пак типично по български) завиждаме...

Какво общо имат трите загубени от ЦСКА полуфинали, със спечелен мач от Националния отбор, който ни класира сред 16-те най-добри в света?! Ако този мач беше загубен никой нямаше и да се сети за него!

[River Plate]

Велика победа, но като че ли поваче са измислиците и митовете около нея
Типично по български.

Типично по български е и да се изсерем върху нещо хубаво, защото не ни уйдисва, или просто (пак типично по български) завиждаме...

Абсолютно си прав. Най-много ми харесват как типично по български се изсирате всеки път на честванята на трите полуфинала на ЦСКА, на успехите на Ицо Стоичков и т.н.

Типично по български, защото не уйдисва, или просто (пак типично по български) завиждаме...

Какво общо имат трите загубени от ЦСКА полуфинали, със спечелен мач от Националния отбор, който ни класира сред 16-те най-добри в света?! Ако този мач беше загубен никой нямаше и да се сети за него!

Това ли ти роди гениалния мозък?