Знаете ли кой е Боби Гьорев? Не? А би трябвало. Най-малкото, защото той попада в неофициалната червена книга на българския футболен треньор, работещ в чужбина. Червена книга, защото такива като Боби Гьорев се броят на пръстите на едната ръка. Или с асистентите тук-там, хайде, на двете ръчички заедно. Борислав, познат из остров Малта просто като Боби Гьорев, е бивш халф на Спартак Варна от 80-те години. Също оттогава някъде живее и работи в Малта, като в момента води втородивизонния местен Дингли Суолоус. Тим от трихилядното едноименно малтийско селце.
Кои други българи упражняват професията „футболен треньор” навън към днешна дата? Едва ли може да ги изброите моментално, без да се допитате или да проверите специално за това. Изключваме Красимир Балъков, който начело на един от двата хърватски гранда Хайдук е нещо като бялата лястовица в този момент. Бала обаче все още не си е извоювал статута на непоклатим на своя пост. Изостава на цели пет точки от кръвния враг Динамо, отпадна нелепо в евротурнирите и като цяло виси на косъм. Една-две грешни стъпки са достатъчни Далмация да го изпрати по живо, по здраво. И този анализ би станал още по-актуален. Но добре, че все пак е Краси Балъков, защото освен него и споменатия вече Боби Гьорев, останалите хич не са много и хич не са в завидно състояние. Ето краткия списък: Никола Спасов, прочул се с две неща. С прякора си Мастиката и с това, че успя за Купата на УЕФА да отстрани тим, воден от Лотар Матеус. Което в крайна сметка се оказа не чак толкова сложна и непосилна задача. Все пак стабилизирал преди няколко години що-годе Черно море, в момента Спасов е начело на Брегалница Щип. Позиция в момента – 11-то /предпоследно/ място в таблицата на Македония, изпреварвайки единствено бойкия тим на ФК „11 октомври” от град Прилеп. Или има някакви стоманени връзки там, или в най-скоро време ще изхвърчи както от този списък, така и от бившата югославска република. Следващият – Велизар Попов. Също бивш наставник на Черно море. Сега води молдовския ФК Костулени от град с население 3 200 жители. След първите десет кръга, ФК Костулени е на последното 12-то място във временното класиране. Така че във всеки един момент е възможно Попов и ръководството на скормния молдовски тим да си стиснат ръцете за последно.
По-радостна изглежда на този етап съдбата на Александър Станков. Воденият от него отбор поне е лидер. Макар и във втора китайска дивизия. Всъщност чисто фактологично, именно Станков в момента е най-успешният роден специалист в чужбина. Но все пак Далиан Аербин е във втора лига. Със сигурност влиза в първа, но нека видим догодина там как ще се развият нещата. И дотук със старши треньорите. Искрено се извинявам на евентуалните наши треньори, които съм пропуснал. Може би има някъде във втора северно-кипърска лига, в трета естонска или в пета монголска. Но това някак си не би трябвало да е сериозно за настоящия извод, който се опитваме да направим и който съвсем не е в полза на „бг треньора”. Нека само споменем работата на Алекси Желязков, който е асистент в щаба на руския елитен Амкар Перм. Добре – и на Георги Донков, само защото работи в Германия. Но също като помощник-треньор в третодивизонния Вакер Бургхаузен. И вече наистина слагаме точка. Малко е, изключително малко и недостатъчно за постоянните претенции, които се изливат от устите на малки и големи футболни наставници.
А че сме в състояние на отлив е повече от видно. Само допреди няколко месеца, през тази пролет контингентът бе далеч по-пълноводен. Ангел Червенков бе начело на елитния украински Севастопол. Но го потопи във втора дивизия и му биха шута. Малко преди него пак в Украйна няколко години се радваше на почест Николай Костов. Водеше си що-годе успешно Металург Донецк, но след една, две неприети оставки в крайна сметка се раздели с миньорския край и в момента е безработен. И още – Стойчо Младенов бе начело на ЕНППИ в Египет. Там му се радваха, той бе доволен от условията на работа, но събитията в страната на фараоните и разбичкването на местното първенство объркаха нещата и Младенов реши след края на договора си да не го продължи. Димитър Димитров пък едва успя да устиска Ал-Кадисия да не изпадне във втора лига на Саудитска Арабия. Херо успя, но не успя да спечели доверието на арабите, които го освободиха. Дори Павел Дочев, който все нещо поработва в Германия сега е без отбор. През пролетта водеше Зандхаузен, ама така го водеше, че направо го закопа. Последният в тази листа Станимир Стоилов също имаше кратък розов период преди няколко месеца. Дигна на крака Анортозис, вярно не успя да спечели купата, но обеща чудеса през новия сезон. Майко мила, едва не отпадна от грузинския Гагра, после обаче попадна в историята на скромния македонски Работнички, който записа най-големия си евро-подвиг баш срещу Мъри. Миналия уикенд го натупаха и Омония и айде – кой откъдето е. Така реално предпоследният по-значим български треньорски мохикан падна зад борда. Остана само Балъков. Има отлив, нали?
Преди месец и нещо Милен Радуканов след един мъчителен мач в Каварна намръщено се оплака от нерадостната съдба на българските футболни специалисти. Дори обеща да си бъбри с Гонзо на тази тема. На този етап няма официална информация дали двамата са обсъждали някакви мерки относно заздравяване статута на треньора у нас. Но е факт, че те често се самопринасят в жертви, оплакват нерадостната си съдба. А е факт, че в чужбина успехите им са като празна пазарска кошница. Преди години Гочето успя леко да повдигне летвата, но нищо не се надгради след това. Последните две отличия, спечелени от наши треньори в чужбина, са Суперкупата на Литва, която Ангел Червенков взе с Каунас през 2007 година и Купата на Персийския залив, завоювана от Стойчо Младенов през 2008 със саудитския Ал-Ахли. Пак моля за извинение ако съм пропуснал някого и някакъв трофей. Може Краси Безински преди няколко години с танзанийския Симба да е грабнал Купата на Трите лъва на резервата Нгоронгоро, но оскъдната информация идваща от бивш Занзибар не позволява да бъдем сигурни докрай. Какво се случва и с треньорската кариера на най-представителното лице на българския футбол Христо Стоичков? Дори Бумбо се загуби напоследък или пък тренира момчетата от някой остров из Индийския океан?
Ситуацията е плачевна и сред доста от останалите спортове, най-вече колективните. Това което продължава да прави Радо Стойчев в Италия е изключение от правилото. Това правило, което постановлява пълен спад от години насам. До момента в който няма да остане нито един роден футболен или какъвто и да е спортен треньор, който не само да работи в престижен клуб на Запад, но и да постига успехи. Докато Боби Гьорев не дръпне шалтера.
Най-напред прочети нещо за Мъри Стоилов като най-пресен пример. 
Поинтересувай се и за работата на Ивайло Петев в Кипър... 
На първо време толкова - по-лесни и по-пресни примери, за да не се задръстиш с информация... 