Българският фен и неговия манталитет
Публикувано: 11 апр 2015 21:23
Посещаемостта по родните стадиони е една от най-често засяганите теми из последните години. За съжаление в 70-80% от случаите, коментарите към българския привърженик са негативно настроени. И бих казал с право, защото масата народ е на мнението, че отборът не върви ли, защо да се ходи на стадиона...
Случилото се през този сезон напълно доказва тази теза, в частност при червени и сини фенове. Сега...всички сигурно ще ми скочат с думите: „Точно пък славист да ми говори за посещаемост е смешно...“ Еми, макар и на фона на постоянната ниска посещаемост на стадион Славия и всички подигравки, че сме били един асансьор фенове, нека всички подиграватели погледнат реално на българската картинка. (Най-жалкото е, че повечето „хумористи“ сигурно предпочитат да си гледат мача на дивана с биричка в ръка, отколкото да се разкарат до стадиона и да повикат за отбора. Ама при подигравките винаги са активни) А българската картинка е такава, че при победи фенът винаги се надъхва, говори много, отива на стадиона и подкрепя, но забуксува ли отборът му... вярността му рязко се променя.
Първо ще започна с червените фенове. ЦСКА започна сезона по страхотен начин, с куп победи и много поводи за оптимизъм. Заедно с тези победи се забеляза и сериозно увеличение в посещаемостта. Нормално, все пак дори зимуваха на първо място. Появяваха се коментари как на всеки мач трябва да има по 10 000 на „Армията“, как това ще е техният сезон и така нататък. Дотук добре. В последствие обаче дойде вторият полусезон, купищата проблеми, нулевата ефективност в атака, липсата на победи, а оттам и спадът в посещаемостта. Причината? На всеки е ясна. Хората разбраха, че ЦСКА няма силите да се бори за титла и в последствие един голям процент осъзнаха, че няма смисъл да си тровят нервите на стадиона, за разлика от разни други „мазохисти“(както много често съм срещал такова определение за българския фен), които все още пеят в сектор Г или си седят в сектори А и В, но все пак са на стадиона. Но какво да се прави..няма ли мотивация, няма и желание за ходене на мач. Такъв ни е манталитетът. При някои може проблемът да са цените на билетите, при други причината да е различна, но щом по време на една фаза стадионът е бил прилично посещаван, а през друга преобладават празните седалки, всеки може да си направи заключението.
Стига толкова с ЦСКА, ще напиша някой ред и за Левски. Започна новият сезон, имаше прилична посещаемост, имаше надежда за по-челно класиране или поне влизане в първата шестица, макар и отборът да не се представяше на ниво. Но след последния мач преди да се разделят 12-те отбора на две групички, отново станахме свидетели на много рязък спад на посещаемост и при сините фенове. Една групичка в сектор Б и много рехава картинка в сектор В. Останалите са се отчаяли и отказали да подкрепят, защото няма за какво. Дори днес, на юбилейното дерби между Славия и Левски, се забеляза ниска заинтересованост. За моя отбор е ясно и не искам да коментирам, но дори и при сините днес желанието за гледане на мач на живо беше слабо. Хубаво време, почивен ден... Дали защото не бяха на обичайното място в сектор В и изглеждаха по-малко, не знам... Просто като няма желание и няма мотивация, на преден план излиза българският манталитет.
Какво целя с написаното? От години ставам свидетел как червени и сини се мерят за това кой е по-обичан в България, кой ходи повече на стадиона. А реалността е такава, че истинската обич се изразява, когато отборът не върви и се намира в труден период. Именно в момента и сини, и червени – отбори които се знаят с голямата си фенска маса в България, не го показват. Шапка свалям на тези, които са винаги зад отбора и са на стадиона в добри и лоши времена, а за останалите какво мога да кажа.Трябва да вземат пример от другите „мазохисти“. Няма как да се изразява позиция у дома. Трябва да се ходи на мачове, защото има ли висока посещаемост и нивото на футбола ще се вдигне.
Случилото се през този сезон напълно доказва тази теза, в частност при червени и сини фенове. Сега...всички сигурно ще ми скочат с думите: „Точно пък славист да ми говори за посещаемост е смешно...“ Еми, макар и на фона на постоянната ниска посещаемост на стадион Славия и всички подигравки, че сме били един асансьор фенове, нека всички подиграватели погледнат реално на българската картинка. (Най-жалкото е, че повечето „хумористи“ сигурно предпочитат да си гледат мача на дивана с биричка в ръка, отколкото да се разкарат до стадиона и да повикат за отбора. Ама при подигравките винаги са активни) А българската картинка е такава, че при победи фенът винаги се надъхва, говори много, отива на стадиона и подкрепя, но забуксува ли отборът му... вярността му рязко се променя.
Първо ще започна с червените фенове. ЦСКА започна сезона по страхотен начин, с куп победи и много поводи за оптимизъм. Заедно с тези победи се забеляза и сериозно увеличение в посещаемостта. Нормално, все пак дори зимуваха на първо място. Появяваха се коментари как на всеки мач трябва да има по 10 000 на „Армията“, как това ще е техният сезон и така нататък. Дотук добре. В последствие обаче дойде вторият полусезон, купищата проблеми, нулевата ефективност в атака, липсата на победи, а оттам и спадът в посещаемостта. Причината? На всеки е ясна. Хората разбраха, че ЦСКА няма силите да се бори за титла и в последствие един голям процент осъзнаха, че няма смисъл да си тровят нервите на стадиона, за разлика от разни други „мазохисти“(както много често съм срещал такова определение за българския фен), които все още пеят в сектор Г или си седят в сектори А и В, но все пак са на стадиона. Но какво да се прави..няма ли мотивация, няма и желание за ходене на мач. Такъв ни е манталитетът. При някои може проблемът да са цените на билетите, при други причината да е различна, но щом по време на една фаза стадионът е бил прилично посещаван, а през друга преобладават празните седалки, всеки може да си направи заключението.
Стига толкова с ЦСКА, ще напиша някой ред и за Левски. Започна новият сезон, имаше прилична посещаемост, имаше надежда за по-челно класиране или поне влизане в първата шестица, макар и отборът да не се представяше на ниво. Но след последния мач преди да се разделят 12-те отбора на две групички, отново станахме свидетели на много рязък спад на посещаемост и при сините фенове. Една групичка в сектор Б и много рехава картинка в сектор В. Останалите са се отчаяли и отказали да подкрепят, защото няма за какво. Дори днес, на юбилейното дерби между Славия и Левски, се забеляза ниска заинтересованост. За моя отбор е ясно и не искам да коментирам, но дори и при сините днес желанието за гледане на мач на живо беше слабо. Хубаво време, почивен ден... Дали защото не бяха на обичайното място в сектор В и изглеждаха по-малко, не знам... Просто като няма желание и няма мотивация, на преден план излиза българският манталитет.
Какво целя с написаното? От години ставам свидетел как червени и сини се мерят за това кой е по-обичан в България, кой ходи повече на стадиона. А реалността е такава, че истинската обич се изразява, когато отборът не върви и се намира в труден период. Именно в момента и сини, и червени – отбори които се знаят с голямата си фенска маса в България, не го показват. Шапка свалям на тези, които са винаги зад отбора и са на стадиона в добри и лоши времена, а за останалите какво мога да кажа.Трябва да вземат пример от другите „мазохисти“. Няма как да се изразява позиция у дома. Трябва да се ходи на мачове, защото има ли висока посещаемост и нивото на футбола ще се вдигне.
Нали имаше голяма еуфория при тях, нали всички бяха доволни, стадиона пълен, а пък сега на пролет ЦСКА са отчайващо слаби и може да останат даже извън тройката. Леко си противоречиш, колега. Проблемите на и във българския футбол са много, много големи и от съвсем друг характер. Феновете са ти най-малкия проблем.