За някой лев повече...
Публикувано: 19 фев 2015 07:19
В България хората са готови да направят всякакви абсурди за някой лев отгоре...
В нито една класация, ама наистина в нито една, Димитър Бербатов не може и не трябва да е зад Стоянов и Дяков. Говорим за различни стандарти, различни светове, различна класа. Бербо играе в Монако и всеки уикенд го гледа половин Европа, а господата от Лудогорец изпитват удоволствие от играта, само когато преди началото на мача прозвучи химна на Шампионската лига. Останалите двубои им действат демотивиращо и отегчително
Анкетата за футболист на годината за България е нещо, което вълнува малък кръг хора. От тази "надпревара" се интересуват най-вече организаторите й, няколко човека от БФС, десетина футболисти и техните роднини. Практическата стойност на този приз е почти нулева, тъй като от него не произлиза нищо като последващ ефект на действие. В повечето случаи наградата отива при някой, който е бил по-малко слаб от останалите през годината и общо-взето е нещо от сорта на "най-малкото зло".
Тази година Лудогорец окупира и настоящата класация. За мен не е изненадващо, все пак гласуването дойде от колегите журналисти и голяма част от тях (по една или друга причина) знаят за кого ще гласуват още в началото на сезона. Няма лошо, всеки си има любим футболист, клуб, президент и тн. Дали обаче тази подредба е адекватна и дали всеки вот е бил честен, няма как да се докаже. Да минем обаче по същество.
Първи е Владислав Стоянов, втори е Светослав Дяков, трети е Димитър Бербатов. Да ме прощават двете звезди на Лудогорец, но по-абсурдна подредба просто няма как да съществува.
И за да не разтягам излишни локуми, ще го кажа директно: В нито една класация, ама наистина в нито една, Димитър Бербатов не може и не трябва да е зад Стоянов и Дяков. Говорим за различни стандарти, различни светове, различна класа. Бербо играе в Монако и всеки уикенд го гледа половин Европа, а господата от Лудогорец изпитват удоволствие от играта, само когато преди началото на мача прозвучи химна на Шампионската лига. Останалите двубои им действат демотивиращо и отегчително.
Я си представете следното: Ако Монако поиска да вземе Влади Стоянов и Съни Дяков на момента, те дали ще се съгласят на трансфер? А ако в същото време Лудогорец пожелае Бербатов, той ще приеме ли? Отговорете си сами. Но ето тук идва разликата, тук се разграничават двата свята.
Да погледнем какво става в Полша. Там избират Роберт Левандовски за четвърти пореден път за футболист №1 на страната. През последните месеци Левандовски определено не впечатлява с изявите си в Байерн Мюнхен, със сигурност има други полски играчи, които са вкарали повече голове от него и са пробягали десетки километри по време на мачовете. Обаче Левандовски е световна класа и дори когато е в слаба форма, цял свят го гледа. И догодина пак ще бъде №1, бъдете сигурни.
А тук някои от колегите зачеркнаха Бербатов заради играчите от Лудогорец. И го оставиха на унизителното трето място. Той обаче ще си блести в лъскавия Монте Карло и ще продължи да носи Монако на гърба си, а ние тук ще се забавляваме със спектаклите на Лудогорец срещу Марек и ко. Честито!
В нито една класация, ама наистина в нито една, Димитър Бербатов не може и не трябва да е зад Стоянов и Дяков. Говорим за различни стандарти, различни светове, различна класа. Бербо играе в Монако и всеки уикенд го гледа половин Европа, а господата от Лудогорец изпитват удоволствие от играта, само когато преди началото на мача прозвучи химна на Шампионската лига. Останалите двубои им действат демотивиращо и отегчително
Анкетата за футболист на годината за България е нещо, което вълнува малък кръг хора. От тази "надпревара" се интересуват най-вече организаторите й, няколко човека от БФС, десетина футболисти и техните роднини. Практическата стойност на този приз е почти нулева, тъй като от него не произлиза нищо като последващ ефект на действие. В повечето случаи наградата отива при някой, който е бил по-малко слаб от останалите през годината и общо-взето е нещо от сорта на "най-малкото зло".
Тази година Лудогорец окупира и настоящата класация. За мен не е изненадващо, все пак гласуването дойде от колегите журналисти и голяма част от тях (по една или друга причина) знаят за кого ще гласуват още в началото на сезона. Няма лошо, всеки си има любим футболист, клуб, президент и тн. Дали обаче тази подредба е адекватна и дали всеки вот е бил честен, няма как да се докаже. Да минем обаче по същество.
Първи е Владислав Стоянов, втори е Светослав Дяков, трети е Димитър Бербатов. Да ме прощават двете звезди на Лудогорец, но по-абсурдна подредба просто няма как да съществува.
И за да не разтягам излишни локуми, ще го кажа директно: В нито една класация, ама наистина в нито една, Димитър Бербатов не може и не трябва да е зад Стоянов и Дяков. Говорим за различни стандарти, различни светове, различна класа. Бербо играе в Монако и всеки уикенд го гледа половин Европа, а господата от Лудогорец изпитват удоволствие от играта, само когато преди началото на мача прозвучи химна на Шампионската лига. Останалите двубои им действат демотивиращо и отегчително.
Я си представете следното: Ако Монако поиска да вземе Влади Стоянов и Съни Дяков на момента, те дали ще се съгласят на трансфер? А ако в същото време Лудогорец пожелае Бербатов, той ще приеме ли? Отговорете си сами. Но ето тук идва разликата, тук се разграничават двата свята.
Да погледнем какво става в Полша. Там избират Роберт Левандовски за четвърти пореден път за футболист №1 на страната. През последните месеци Левандовски определено не впечатлява с изявите си в Байерн Мюнхен, със сигурност има други полски играчи, които са вкарали повече голове от него и са пробягали десетки километри по време на мачовете. Обаче Левандовски е световна класа и дори когато е в слаба форма, цял свят го гледа. И догодина пак ще бъде №1, бъдете сигурни.
А тук някои от колегите зачеркнаха Бербатов заради играчите от Лудогорец. И го оставиха на унизителното трето място. Той обаче ще си блести в лъскавия Монте Карло и ще продължи да носи Монако на гърба си, а ние тук ще се забавляваме със спектаклите на Лудогорец срещу Марек и ко. Честито!