Дядо ви Илия е истински фен...
Публикувано: 16 фев 2015 01:19
Малко храна за размисъл от червен фен. Прекият повод е инициативата на Тити Папазов за спасяване на баскетболния "Левски"... и не точно. Абе, четете, ако ви се чете...
В момента бачкам телефонен съпорт в един от големите кабелни и нет оператори. Днес бях на смяна точно по време на шоуто, успявах даже да хвърлям по едно око. Трябва да призная, че беше добро. Тити може да не го слуша много главата, може да е ревльо или какъвто щете, но, колеги левскари, ако някой ви спаси отбора, ще е той. Всъщност, ако някой ви спаси отбора, ще сте ВИЕ, но ми се струва, че само той може да организира подобно нещо.
Та, по същество. Обади ми се доста възрастен човек точно в началото на шоуто, от доста отдалечен град. Проблем с цифровата телевизия, и не можеше да го гледа. Очевидно беше стар левскар, и очевидно го болеше и му беше адски гадно. Самичък на близо 80 години, предполагам това му една от много малкото радости в тоя живот.
Една от особеностите на тая работа е, че 90% от възрастните клиенти, като усетят насреща спокойно и човешко отношение, до 2 минути вече "са ти приятели" и се впускат в подробности за личния си живот, в коя държава са избягали децата и т.н. Явно нямат с кого да си приказват. Както и предположих, дядо ви Илия едно време е работил в София и не е пропускал мач на Левски. И след минута, докато чакахме да му приключи пренастройката на декодера, вече ме бъзикаше, че съм цесекар. Само че начина, по който го правеше, го бях позабравил. Характерен е за една отмираща порода фенове. Няма я злобата. Има я, ама е друга една, закачлива, спортна злоба. Така се бъзикаха едно време приятелите на баща ми, когато идваха у нас да гледат Дербито.
Дядо ви Илия ме хвърли в размисъл за доста работи, и ми е интересно вашето мнение. Защото за мен той е "инстинският фен". Напук на т. нар. "ултраси" с тяхната добре режисирана хореография. Напомни ми за 15-годишният пикльо, който се караше на 60-годишния ми баща на мача с Фулъм преди години, задето не държал правилно някакво знаменце... а дори не бяхме в сектор Г... напомни ми също за лозунга "Кyр за телевизионните зрители", горе-долу по същото време. За Младен, който умря и Гергана, която остана инвалид.
Прекалена злоба ни тресе, пичове. С голямо съжаление включвам и себе си в това число. Няма лошо да си фен, и съм последния човек, който ще тръгне да ви казва как е правилно да си подкрепяте отбора. Просто имайте едно на ум и бъдете една идея повече човешки същества. Със злоба няма да прокопсаме.
А с дядо ви успяхме малко от малко да закърпим някаква телевизия, колкото да успее да изгледа шоуто. Утре ще минат техниците и ще довършат работата. В крайна сметка човека не беше прецакан, това си е една малка победа срещу всекидневната гняс.
Със следващите призиви приключвам.
Към левскарите: искрено ви пожелавам да си спасите отбора, и не само баскетболния.
Към всички: уважавайте противника, особено вечния такъв. Всички сме хора, в крайна сметка.
И правете деца, че мамата си трака...
В момента бачкам телефонен съпорт в един от големите кабелни и нет оператори. Днес бях на смяна точно по време на шоуто, успявах даже да хвърлям по едно око. Трябва да призная, че беше добро. Тити може да не го слуша много главата, може да е ревльо или какъвто щете, но, колеги левскари, ако някой ви спаси отбора, ще е той. Всъщност, ако някой ви спаси отбора, ще сте ВИЕ, но ми се струва, че само той може да организира подобно нещо.
Та, по същество. Обади ми се доста възрастен човек точно в началото на шоуто, от доста отдалечен град. Проблем с цифровата телевизия, и не можеше да го гледа. Очевидно беше стар левскар, и очевидно го болеше и му беше адски гадно. Самичък на близо 80 години, предполагам това му една от много малкото радости в тоя живот.
Една от особеностите на тая работа е, че 90% от възрастните клиенти, като усетят насреща спокойно и човешко отношение, до 2 минути вече "са ти приятели" и се впускат в подробности за личния си живот, в коя държава са избягали децата и т.н. Явно нямат с кого да си приказват. Както и предположих, дядо ви Илия едно време е работил в София и не е пропускал мач на Левски. И след минута, докато чакахме да му приключи пренастройката на декодера, вече ме бъзикаше, че съм цесекар. Само че начина, по който го правеше, го бях позабравил. Характерен е за една отмираща порода фенове. Няма я злобата. Има я, ама е друга една, закачлива, спортна злоба. Така се бъзикаха едно време приятелите на баща ми, когато идваха у нас да гледат Дербито.
Дядо ви Илия ме хвърли в размисъл за доста работи, и ми е интересно вашето мнение. Защото за мен той е "инстинският фен". Напук на т. нар. "ултраси" с тяхната добре режисирана хореография. Напомни ми за 15-годишният пикльо, който се караше на 60-годишния ми баща на мача с Фулъм преди години, задето не държал правилно някакво знаменце... а дори не бяхме в сектор Г... напомни ми също за лозунга "Кyр за телевизионните зрители", горе-долу по същото време. За Младен, който умря и Гергана, която остана инвалид.
Прекалена злоба ни тресе, пичове. С голямо съжаление включвам и себе си в това число. Няма лошо да си фен, и съм последния човек, който ще тръгне да ви казва как е правилно да си подкрепяте отбора. Просто имайте едно на ум и бъдете една идея повече човешки същества. Със злоба няма да прокопсаме.
А с дядо ви успяхме малко от малко да закърпим някаква телевизия, колкото да успее да изгледа шоуто. Утре ще минат техниците и ще довършат работата. В крайна сметка човека не беше прецакан, това си е една малка победа срещу всекидневната гняс.
Със следващите призиви приключвам.
Към левскарите: искрено ви пожелавам да си спасите отбора, и не само баскетболния.
Към всички: уважавайте противника, особено вечния такъв. Всички сме хора, в крайна сметка.
И правете деца, че мамата си трака...