Процесът по „Надграждане“
Публикувано: 04 авг 2014 10:34
Най-трудното нещо в живота не е да постигнеш някакъв добър резултат, а да го задържиш и после да го развиеш. И причината е, че светът никога не стои на едно място, макар да ни се иска да е така. Няма нищо по-важно и значимо от развитието. Днес имаш един лев. Ако утре отново си с един, не е чак толкова лошо, но ще е хубаво да си с два. Така е и във футбола. Ако вчера си играл добре и днес просто повториш тази игра, не е чак толкова лошо, но е от значение всеки ден да си по-добър, отколкото си бил предишния. Ето това е и най-големия проблем – надграждането.
Проблемите на Лудогорец
Съвсем очевидно е, че Лудогорец е най-добрият български отбор към момента. Обаче ситуацията там се повтаря по идентичен начин с миналия сезон – слабо начало във вътрешното първенство, проблемни мачове в Европа и в един момент се стига до смяна на треньора. Трябва да кажем, че срещите, които Лудогорец изигра в Европа, не бяха слаби. Конкретно срещу Партизан трябва да отчетем опита на съперника и желанието на сърбите да си тръгнат към дома, без да са допуснали гол. Опитаха да вкарат в началото, после потърсиха някакви контраатаки, но накрая си се затвориха откровено за 0:0. Лудогорец опита да раздвижи фланговете, създаде няколко ситуации, но гол нямаше. Ако трябва да сравняваме играта сега срещу Партизан с тази от миналия сезон срещу същия съперник, разликата не е толкова голяма.
И точно в това е големият проблем – Лудогорец трябваше да е различен, да е по-силен, да е по-уверен. Много пъти сме очертавали деликатността на положението за този отбор. Той е на границата и следващата стъпка е важна. Да си първи в България вече не е толкова трудно, необходимо е и да си стабилен финансово, да можеш да взимаш по няколко нови играчи на сезон и с енергията и качеството, което те носят, можеш да печелиш. Само че това не е футболно развитие, а по-скоро тъпчене на едно място. Винаги ще харесвам Стойчо Стоев като треньор, защото олицетворява много неща, които липсват на българския футбол – спокойствието и интелигентността в най-голяма степен. Но той трябваше да е направил Лудогорец по-силен това лято. И поради това раздялата с него изглежда логична. Друг е въпросът дали точно Георги Дерменджиев е човекът, който да направи това, или е необходима свежа и млада кръв, пък той да продължи да помага. Но това си е въпрос за собствениците, те да му мислят.
Няма да забравя и друго нещо, което си мислех, докато гледах конкретно началото на мача срещу Партизан. Сърбите не се страхуваха от Лудогорец. Те излязоха и опитаха рано да вкарат гол. Това не се случва у нас. Отборите излизат на игрището срещу разградския състав и се затварят. В известна степен липсата на класа във вътрешното първенство също пречи на Лудогорец да върви напред, защото пред тях трудно идва сериозно предизвикателство. Те твърде лесно триумфират с титлата и това има своите последствия, когато дойдат по-тежките мачове.
Неразбирането в ЦСКА
Скандалите между треньор и шефове в ЦСКА, от една страна, и феновете, от друга, бяха нещо страшно интересно. Не заради някаква псевдоинтрига, а заради аргументите. Проблемът на двете страни бе, че говорят за различни неща. Слабостта в аргументите на Младенов и Сашо Тодоров бяха в това, че те говореха за времето от преди една година, а в същото време привържениците пък искаха да видят нещо различно този сезон в сравнение с миналия. Иначе човек лесно може да преброи отишлите си играчи от ЦСКА и тези, които са дошли с нови договори, за да си направи сметката, че в общия случай става дума за елементарна заменка – едните за другите. Само че проблемът е, че другото лято ще се случи същото. Ето срещу това са феновете, а шефовете и треньорът не го разбираха.
И тук става дума за нещо простичко – надграждане. Проблемът на ЦСКА изобщо не е Зимбру или отпадането. Защото това е футболен резултат, него може да се опиташ да контролираш, но в тази ужасна игра не може да си гарантираш победата, защото топката може да се удари в гредата и да излезе или пък да влезе вътре. Това са някакви пет сантиметра разлика! Няма как да ги контролираш. Но можеш да работиш, за да не повтаряш грешки. Между другото, гледайки този състав на ЦСКА, ми се струва, че той е доста по-качествен от миналогодишния, но дали ще се запази за повече от няколко месеца? Ето това е проблемът. И тук се губи надграждането. Защото какъв е смисълът ЦСКА да живурка, ако няма да се върне там, където е бил? Тук дори няма да отваряме темата за налагането на млади играчи в отбора, защото Карачанаков вече не е в тази категория.
Кръговратът в Левски
На „Георги Аспарухов“ се случват едни и същи неща. Идва нов треньор, след като месец преди това е сменен спортният директор и на новия е дадена пълната власт. Съответно Тодор Батков не се вясва на стадиона. Говори се по правило и за школата на клуба, която трябвало през еди си коя година да захрани с такъв и такъв процент футболисти за първия отбор. Идват един или два лоши резултата и веднага се говори за смяна на треньора. А той дори не се е ориентирал в обстановката.
Далеч съм от мисълта да защитавам Пепе Мурсия, обаче същото бе и положението с Вили Вуцов преди години, а и с Емил Велев, между другото. И какво се промени от техните уволнения? Нищо. Нека сме честни! Левски е в ужасно състояние. Отборът липсва, има някакъв сбор от играчи, в които може да се намерят качества, но към момента те не се виждат на игрището. И всички смятат, че някъде е скрита магическа пръчица, с която идва един човек, маха няколко пъти, от небето падат звездички и изведнъж Левски е друг отбор. Просто няма как да стане.
И за да се превърне Левски в добър отбор, са необходими няколко етапа. Първият е най-тежък – треньорът да работи спокойно и да намери някакво начало на този тим. Да започнат да правят примерно добри 30 минути. После те да станат 40, след това 60. В един момент този треньор ще стигне тавана на своите възможности и ще дойде друг. Той ще доразвие завареното и ще допълни стилът с нещо интересно. И така в един момент ще се получи ефектът на „магическата пръчица“. Но за да се случи, трябва да мине години или дори две. Няма как да стане от днес за утре. И който не го разбира, всъщност участва с пълни сили в затриването на Левски.
Надграждането
Между другото, този процес на надграждането не е видян в нито една друга сфера от живота на страната ни, така че може би ще е прекалено да го искаме да се случи първо във футбола. Обаче просто няма друг начин. И само онзи, който си дава сметка как точно се случва прогресът, може да има успех. Поне през последните години в българския футбол това правило се потвърждава всяка година. Защото още никой не е открил как да се случи прогресът с магическа пръчица.
Борислав Борисов, ''7 дни спорт''
Проблемите на Лудогорец
Съвсем очевидно е, че Лудогорец е най-добрият български отбор към момента. Обаче ситуацията там се повтаря по идентичен начин с миналия сезон – слабо начало във вътрешното първенство, проблемни мачове в Европа и в един момент се стига до смяна на треньора. Трябва да кажем, че срещите, които Лудогорец изигра в Европа, не бяха слаби. Конкретно срещу Партизан трябва да отчетем опита на съперника и желанието на сърбите да си тръгнат към дома, без да са допуснали гол. Опитаха да вкарат в началото, после потърсиха някакви контраатаки, но накрая си се затвориха откровено за 0:0. Лудогорец опита да раздвижи фланговете, създаде няколко ситуации, но гол нямаше. Ако трябва да сравняваме играта сега срещу Партизан с тази от миналия сезон срещу същия съперник, разликата не е толкова голяма.
И точно в това е големият проблем – Лудогорец трябваше да е различен, да е по-силен, да е по-уверен. Много пъти сме очертавали деликатността на положението за този отбор. Той е на границата и следващата стъпка е важна. Да си първи в България вече не е толкова трудно, необходимо е и да си стабилен финансово, да можеш да взимаш по няколко нови играчи на сезон и с енергията и качеството, което те носят, можеш да печелиш. Само че това не е футболно развитие, а по-скоро тъпчене на едно място. Винаги ще харесвам Стойчо Стоев като треньор, защото олицетворява много неща, които липсват на българския футбол – спокойствието и интелигентността в най-голяма степен. Но той трябваше да е направил Лудогорец по-силен това лято. И поради това раздялата с него изглежда логична. Друг е въпросът дали точно Георги Дерменджиев е човекът, който да направи това, или е необходима свежа и млада кръв, пък той да продължи да помага. Но това си е въпрос за собствениците, те да му мислят.
Няма да забравя и друго нещо, което си мислех, докато гледах конкретно началото на мача срещу Партизан. Сърбите не се страхуваха от Лудогорец. Те излязоха и опитаха рано да вкарат гол. Това не се случва у нас. Отборите излизат на игрището срещу разградския състав и се затварят. В известна степен липсата на класа във вътрешното първенство също пречи на Лудогорец да върви напред, защото пред тях трудно идва сериозно предизвикателство. Те твърде лесно триумфират с титлата и това има своите последствия, когато дойдат по-тежките мачове.
Неразбирането в ЦСКА
Скандалите между треньор и шефове в ЦСКА, от една страна, и феновете, от друга, бяха нещо страшно интересно. Не заради някаква псевдоинтрига, а заради аргументите. Проблемът на двете страни бе, че говорят за различни неща. Слабостта в аргументите на Младенов и Сашо Тодоров бяха в това, че те говореха за времето от преди една година, а в същото време привържениците пък искаха да видят нещо различно този сезон в сравнение с миналия. Иначе човек лесно може да преброи отишлите си играчи от ЦСКА и тези, които са дошли с нови договори, за да си направи сметката, че в общия случай става дума за елементарна заменка – едните за другите. Само че проблемът е, че другото лято ще се случи същото. Ето срещу това са феновете, а шефовете и треньорът не го разбираха.
И тук става дума за нещо простичко – надграждане. Проблемът на ЦСКА изобщо не е Зимбру или отпадането. Защото това е футболен резултат, него може да се опиташ да контролираш, но в тази ужасна игра не може да си гарантираш победата, защото топката може да се удари в гредата и да излезе или пък да влезе вътре. Това са някакви пет сантиметра разлика! Няма как да ги контролираш. Но можеш да работиш, за да не повтаряш грешки. Между другото, гледайки този състав на ЦСКА, ми се струва, че той е доста по-качествен от миналогодишния, но дали ще се запази за повече от няколко месеца? Ето това е проблемът. И тук се губи надграждането. Защото какъв е смисълът ЦСКА да живурка, ако няма да се върне там, където е бил? Тук дори няма да отваряме темата за налагането на млади играчи в отбора, защото Карачанаков вече не е в тази категория.
Кръговратът в Левски
На „Георги Аспарухов“ се случват едни и същи неща. Идва нов треньор, след като месец преди това е сменен спортният директор и на новия е дадена пълната власт. Съответно Тодор Батков не се вясва на стадиона. Говори се по правило и за школата на клуба, която трябвало през еди си коя година да захрани с такъв и такъв процент футболисти за първия отбор. Идват един или два лоши резултата и веднага се говори за смяна на треньора. А той дори не се е ориентирал в обстановката.
Далеч съм от мисълта да защитавам Пепе Мурсия, обаче същото бе и положението с Вили Вуцов преди години, а и с Емил Велев, между другото. И какво се промени от техните уволнения? Нищо. Нека сме честни! Левски е в ужасно състояние. Отборът липсва, има някакъв сбор от играчи, в които може да се намерят качества, но към момента те не се виждат на игрището. И всички смятат, че някъде е скрита магическа пръчица, с която идва един човек, маха няколко пъти, от небето падат звездички и изведнъж Левски е друг отбор. Просто няма как да стане.
И за да се превърне Левски в добър отбор, са необходими няколко етапа. Първият е най-тежък – треньорът да работи спокойно и да намери някакво начало на този тим. Да започнат да правят примерно добри 30 минути. После те да станат 40, след това 60. В един момент този треньор ще стигне тавана на своите възможности и ще дойде друг. Той ще доразвие завареното и ще допълни стилът с нещо интересно. И така в един момент ще се получи ефектът на „магическата пръчица“. Но за да се случи, трябва да мине години или дори две. Няма как да стане от днес за утре. И който не го разбира, всъщност участва с пълни сили в затриването на Левски.
Надграждането
Между другото, този процес на надграждането не е видян в нито една друга сфера от живота на страната ни, така че може би ще е прекалено да го искаме да се случи първо във футбола. Обаче просто няма друг начин. И само онзи, който си дава сметка как точно се случва прогресът, може да има успех. Поне през последните години в българския футбол това правило се потвърждава всяка година. Защото още никой не е открил как да се случи прогресът с магическа пръчица.
Борислав Борисов, ''7 дни спорт''