Несъществуващи варненски футболни отбори

[FCH]

ФК Академик (Варна) - oснован 1949 г.
През 1951 г. се класира за "Б" група. След оспорвана борба с Червено знаме (София) и Спартак (Пловдив) трите отбора завършват с равен брой точки и само благодарение на по-добрата си голова разлика Академик ги изпреварва и влиза в "А" група. Треньор на отбора през този период е Христо Минковски - Мути. Отбора е играел мачовете си на стадиона в кв. Васил Левски, до ул. Студентска. Въпреки, че завършва на 10 място и изпреварва 5 отбора Академик отпада, защото е намален състава на "А" група от 15 на 14 отбора и последните 6 отпадат. След това до 1956 г. играе в Североизточната "Б" група, но накрая отпада. През 1957 г. е обединен с "Черно море". След това за няколко години се отделя, но през 1969 г. отново е обединен с "Черно море" под името ФСФД "Черно море" (Варна). Основния екип на отбора е светлосини фланелки и сини гащета. Играе мачовете си на стадион "Колодрума".
Успехи:
10-то място в "А" група през 1953 г.
1/16-финалист за купата на страната през 1953 г.

Атлас (Варна)
Основан е през 1908 г. в град Варна и е първият организиран футболен клуб в страната.
През есента на 1907 г. във Варна се сформира отборът на "Атлас". Съставен е предимно от гръцки младежи, но са участвали и няколко български юноши. В началото на следващата година, отборът е регистриран като футболен клуб, но през 1910/11 г. той спира дейността си. Интересни са срещите между "Атлас" и "Спортист" - истински пропагандатори на футболната игра. Двата отбора изиграват първия мач в историята на българския футбол през 1910 г., който е спечелен от "Спортист" с 1:0.

ФК Владислав
основан на 3 април 1916 г., под името спортно-туристическо дружество "Напред", от група младежи от варненския квартал до Морската градина. Първи и дългогодишен негов председател е Георги Антонов Георгиев. През 1920 г. клубът вече носи името Гранит, когато става колективен член на СК Тича.


Владислав с титлата през 1925 г.
След 9 месеца обаче, Гранит излиза от Тича и отново заживява самостоятелно. На 1 май 1921 г. клубът приема името "Владислав" - на полския пълководец Владислав III Варненчик, загинал през 1444 г. пред варненската крепост в бой с турските завоеватели. За емблема е приета четирилистната детелина.
По-късно за треньор на Владислав е назначен немецът Ернст Мург, който успява да сглоби много силен тим. През 1923 г. зелено-белите стават първия клуб у нас осъществил визита в чужбина. Те гостуват на румънския Кюстенджа и побеждават с 2:0.
През 1925 г. Владислав става шампион на Варна и придобива правото да участва във финалния етап, който да определи първия в историята на България държавен първенец. Зелено-белите стигат до финала, където срещат столичния Левски. На 30 август 1925 г. Владислав побеждава с 2:0 в София и става исторически първи шампион на България. Вратарят на "сините" Петър Иванов си вкарва автогол, а италианската звезда на Владислав Егон Терцета подпечатва триумфа с второ попадение.
Година по-късно Владислав отново стига до финал на първенството, като този път съперник на варненци е Славия (София). Мачът се играе на 22 август на игрище "Левски" в София и завършва наравно 1:1, като по правилник трябва да се преиграе на следващия ден със същия рефер. Назначеният за преиграването съдия Г. Григоров, не се явява поради служебен ангажимент, а Владислав не приема да играе при предложения от БНФС друг съдия. Наставникът на варненци Ернст Мург иска за рефер футболиста от "ФК 13" Фридрих Клюд, но той отказва да свири и гостите напускат игрището. Първоначално БНСФ присъжда служебна загуба на Владислав, като го изключва от федерацията и обявява Славия за държавен първенец. Владислав оспорва това решение три месеца по-късно пред Арбитражния съд и БНСФ е принудена да отмени първоначалните си решения и да насрочи нов мач на 26 декември 1926 г. Двата отбора са съгласни, но от Софийската окръжна спортна област забраняват на Славия да играе. През следващата година все пак се взема решение на конгреса на БНСФ в Бургас да се изиграе още един мач между двата претендента за титлата на 7 април 1927. Тогава Славия пак се съобразява с решението на Софийската окръжна спортна област и титлата се присъжда служебно този път на Владислав.
През 1934 г. Владислав става за трети и последен път в своята самостоятелна история шампион на България. На финала на първенството, който по традиция се играе в София, зелено-белите сразяват с 2:0 Славия. Автори на головете са Венко Димитриев и капитанът Кирил Денев. Четири години по-късно Владислав също е близо до титлата, но остава на три точки в крайното класиране зад другия варненски отбор Тича. През 1939 г. тимът отново е вицешампион, като този път финишира на пункт зад Славия.
Най-големият международен успех на Владислав е спечелването на международен турнир в Букурещ, Румъния. През 1926 година,Владиславпобеждава букурещките Венус и Ювентус, но не торинския гранд, и както като Тича година по-рано печели купата на Букурещ
През 1945 клубът престава да съществува след обединение със СК Тича, като двата клуба поставят основите на настоящия Черно море. Възстановен през 2009 г. се включва в ОФГ Варна. Отборът играе домакинските си мачове на ст."Гранд Хотел" във Варна., просъществувал до 2010 г., след обединение с новооснования Спартак 1918, който го наследява.

ФК Диана
Основан е през 1919 г. През 1942 г. става регионален шампион на Варненската спортна област и участва в Държавното първенство, като завършва на 4 място. След 1945 г. отборът се разпада.

4-то място в Държавното първенство през 1942 г.
Двукратен 1/2-финалист за Царската купа през 1939 и 1940 г.

ФК Локомотив (Варна)
Основан е през 1935 г. под името ЖСК (Варна). През 1944 г. участва в Държавното първенство, но отпада в първия кръг от Спартак (Варна) с две загуби (0:1 и 0:1), първенството обаче така и не завършва заради Втората световна война. През пролетта на 1945 г. ЖСК се обединява с Черноморец (осн. 1941 г.) и Победа (осн. 1930 г.) под името Свобода. На 5 октомври 1945 г. "железничарите" се отделят под името Локомотив. През 1953 г. отбора завършва на 2 място в Североизточната "Б" група. На следващата година обаче се представят по-слабо и завършват едва на 10 място. Участват за последно в Североизточната "Б" група през 1956 г. като завършват на 3 място. След поредните промени през 1957 г. "железничарите" загубват идентичността си. През 1963 г. ФД "Локомотив" е възстановен. През 1968 г. успява да влезе в Северната "Б" група, но просъществува до 6 март 1969 г., когато се слива със Спартак под името ЖСК-Спартак. В двубоите на Локомотив след обединението са присъдени служебни загуби.

1/8-финалист в Държавното първенство през 1944 г.
2 място в Североизточната "Б" група през 1953 г.

ФК Победа (Варна)
Основан е през 1927 г. През 1942 г. става регионален шампион на Варненската спортна област и участва в Държавното първенство, като завършва на 4 място. След 1945 г. отборът се разпада.

4-то място в Държавното първенство през 1942 г.
Двукратен 1/2-финалист за Царската купа през 1939 и 1940 г.

ФК Порт (Варна)
Основан е през 1993 г. От 1995 до 1996 г. се казва "Порт-Тича". През 1997 г. се обединява с Автотрейд (Аксаково) под името "Порт-Автотрейд" и участва в "Б" група, като завършва на 14 място. След това от 1999 до 2001 г. се обединява с Феърплей (Варна) под името "Феърплей-Порт".

Три пъти е на 2 място в Североизточната "В" група - 1995, 1996 и 1997 г.
1/32-финалист за Купата на България - 1995/96 и 1997/98 г.

ФК Спартак 1918 (Варна)
Създаден е през 2010 година от група привърженици на ПФК Спартак (Варна). Недоволни от управлението на своя любим клуб, основан през 1918 година, те решават да създадат свой отбор. Историята на ФК "Спартак 1918" е идентична с тази на английския ФК Юнайтед ъф Манчестър. "Спартак 1918" участва в третото ниво на българския футбол - Североизточната "В" група. Взема се решение клубът да се издържа с членски внос на привържениците, който възлиза на 120 лева годишно, както и с дарения и спонсори. Няколко дни по-късно е решен и един от най-важните въпроси - къде ще домакинства "Спартак 1918"? Представители на УС на клуба се срещат с ръководството на ПФК Спартак (Варна) и двете страни стигат до разбирателство "Спартак 1918" да играе мачовете си на стадион „Спартак“ срещу определен наем[5]. На 13 юли става ясно, че новият клуб ще започне участието си през сезон 2010/11 г. в Североизточната "В" група с лиценза на ФК Тополите[6]. В началото на 2011 г. е обявен във фалит.

ФК Спортист (Варна)
основан през пролетта на 1909 г., в центъра на Варна се основава Дружество за спорт "Спорт", което няколко месеца по-късно се преименува на Футболистично дружество "Спортист". Това е най-старият футболен клуб в България. Основоположници на това дружество са синовете на опълченеца Тончо Витанов - Васил и Стефан Тончеви, Никола Ницов, Кирчо Ангелов, Боян Попов, Никола Попов и завършилият Цариградския лицей Стефан Данчев, който е играещ треньор на отбора. Клубното помещение се намира на улица "Деремахлеси" (дн. "Стефан Стамболов"). Отборът на "Спортист" се оформя като градски представител в срещи с чуждоземни футболисти от различни войскови части и корабни екипажи. Варненци вече набират и самочувствие, че сполучливо са усвоили футболното майсторство. През 1910 г. "Спортист" и "Атлас" изиграват първият мач в историята на българския футбол, който е спечелен от "Спортист" с 1:0. На 24 май 1914 г. по инициатива на Стефан Тончев клубът се обединява с -туристическо-спортно дружество "Тича". Името на "Тича" се запазва след обединението защото те имат приет устав. Редно е да се приеме, че днешният ПФК "Черно море" води началото си именно от "Спортист", а не както е прието неточно от "Тича".

ФК Тича
основан на 3 март 1913 г.[2] Учредители са учениците от Варненската мъжка гимназия Георги Желев, Борис Максимов, Стефан Столаров и класният им наставник Йордан Тодоров, с помощта на д-р Параскев Стоянов и Карел Шкорпил. Впоследствие по идея на учителя Карел Шкорпил дружеството е преименувано на "Тича" на 16 март 1913 г. На 24 май 1914 г. клубът се обединява със "Спортист" (основан през 1909 г.) и приема името "Река Тича". То се запазва до 21 януари 1919 г., когато названието отново остава само "Тича".[3]
В края на 1915 г. Тича участва в първия международен футболен мач, провел се у нас. Съперник на "тичанци" е 21-ви Померански полк - команда, съставена от германски офицери, подофицери и войници. Срещата завършва при 4:4, а съставът на варненци е: Марин Джумалиев, Ставри Флорев, Манол Фишфишев, Добри Добрев, Стефан Тончев, Тодор Лефтеров, Никола Ницов, Давид Леви, Иван Мирски, Боян Бянов и Гочо Недков. В тези години футболистът на Тича Никола Ницов пръв превежда футболния правилник от английски на български. Ницов е завършил висше икономическо образование във Варна и владее 10 чужди езика.
През 1925 г. Тича е поканен на традиционния и много силен великденски турнир за Купата на Букурещ. Надпреварата се провежда между 19-ти и 21-ви април. На полуфинала "тичанци" елиминират с 4:3 домакините от Трикольор (Букурещ) с голове на Никола Люцканов, Андрей Иванов, Щерю Савов и Йордан Заяков. На финала варненци са още по-убедителни - 3:0 срещу Спортул и влизат в историята като първия български футболен клуб спечелил международен трофей. Във финалната среща се разписват Йордан Заяков и Иван Найденов-Найденката, а играч на Спортул си вкарва автогол.
През 30-те години Тича сформира изключително силен състав. В тима са интегрирани Гарабед Гарабедов, Вили Петков, Панайот Розов-Ноната, Атанас Аврамов-Кафето, Георги Радев-Калфата, Владимир Пинзов, Стефан Калъчев, Оник Харипян и Иван Сарайдаров, един от най-класните вратари в страната до Втората световна война. "Тичанци" стават вицешампиони на България в две последователни години (1935 и 1936), преди големия триумф през 1938 г. На финала на шампионата през 1935 г. варненци губят с 0:4 от Спортклуб (София), след като още във 2-ата минута на срещата вратарят Сарайдаров се контузва. Тогава по правилник смените не са разрешени и на вратата застава дребничкият халф Добри Байчев, а "тичанци" доиграват двубоя с 10 души. Година по-късно Тича отново е на финал на шампионата, но пак губи. Този път с 0:2 от Славия (София). През 1938 г. първенството вече се провежда в дивизия от 10 отбора, които играят по два пъти на разменено гостуване. Тича се представя най-силно и най-постоянно през годината и завършва на първо място, на три точки пред Владислав (Варна), печелейки първата и единствена титла в своята история.
По време на своето съществуване Тича се издържа главно от членски внос, като таксата по онова време е била 1 лев. "Организационно Тича бе неповторим, нямаше друг такъв клуб у нас. Имахме хиляди организирани членове, които сами идваха и ни подпомагаха. Беше небивал ентусиазъм", свидетелства в книгата "Футболна Варна" Стефан Попов, секретар на клуба от 1933 г. до 1945 г.
След промените в България настъпили на 9 септември 1944 г., футболът у нас променя самостоятелно си развитие, зависещо единствено от волята на клубните деятели и състезатели. През 1945 г. новата власт у нас обединява Тича с Владислав под името ТВ–45 и на практика създава настоящия футболен клуб Черно море.

ФК Феърплей
Първоначално до 1995 г. "Феърплей" развива само детско-юношески футбол, като впоследствие е създаден и представителен отбор, в който играят единствено кадри от школата на клуба. Освен Иван Петров, като треньори в отбора работят Никола Попов и Бисер Бъчваров.
През сезон 1997/98 "Феърплей" стига до участие в Североизточната "В" група. Година по-късно се обединява с Порт (Варна) под името "Феърплей-Порт" и през сезон 1999/00 е на крачка от класиране в "Б" група, завършвайки на второ място в третия ешелон. През същата кампания клубът спечелва и единствената купа в своята 12-годишна история - варненци вдигат Купата на Аматьорската футболна лига, побеждавайки във финала на стадион "Славия" Сокол (Марково), където личат имена като Иван Кочев, Росен Каптиев и др. На следващата година отборът отново играе финал за Купата на аматьорската лига, където губи инфарктно от Сиера (Димитровград) с 2:1. Заради липсата на средства, клубът е разформирован през есента на 2004 г.

ФК Шипченски сокол
Основан на 28 август 1918 г. под името „Български сокол“. Цветовете му са синьо и бяло.
През 1924 г. "Български сокол" се обединява с „Шипка“ (Варна), основан през 1920 г., и приема името Шипченски сокол.
През 1932 г. "Шипченски сокол" става държавен първенц и носител на Царската купа. На финала на държавното първенство в София варненци побеждават „Славия“ с 2:1 след продължения. През 1945 г. "Шипченски сокол" се обединява с „Левски“ (Варна), основан през 1926 г., и „Радецки“ (Варна), основан 1926 г., като приема настоящото си име - „Спартак“.

[Готвача]

Струва ми се че информацията за ФК Спартак е леко непълна.Моля да бъде ъпдейтната с актуална такава.

[Xamy]

Варна ВНЛ ?

[boys85]

Автентичният "Владислав", чийто наследник е Черно Море няма нищо със създадения през 2009 г. едноименен клуб, който по-късно не се обединява със "Спартак 1918", ами на практика се преименува на "Спартак 1918" (в момента част от Б група). Т.нар. "ФК Спартак 1918 (Варна)" или както беше популярен в медиите като "фенски Спартак" всъщност се състезаваше официално в регистрите на варненския зонален съвет под името "ФК Тополите" и не беше издържан от никакви фенове, а от подлогата на ТИМ Неделчо Михайлов и играеше своите мачове в с.Тополи.

[FCH]

Варна ВНЛ ?

Дай повече информация, знам само че играеха в зоните и май Митрополията ги е спонсорирала...

[nasko75]

Академик Варна е основан от бургаски студенти, които отиват да учат там. Всъщност, ако бъдем точни, 9 бивши играчи на Черноморец Бургас правят отбора. Един от тях Стефан вълчев, е и капитан. бай Стефан почина преди години, беше живата история на футбола по цялото Черноморие, голяма фигура

[nasko75]

ФК Академик (Варна) - oснован 1949 г.
През 1951 г. се класира за "Б" група. След оспорвана борба с Червено знаме (София) и Спартак (Пловдив) трите отбора завършват с равен брой точки и само благодарение на по-добрата си голова разлика Академик ги изпреварва и влиза в "А" група. Треньор на отбора през този период е Христо Минковски - Мути. Отбора е играел мачовете си на стадиона в кв. Васил Левски, до ул. Студентска. Въпреки, че завършва на 10 място и изпреварва 5 отбора Академик отпада, защото е намален състава на "А" група от 15 на 14 отбора и последните 6 отпадат. След това до 1956 г. играе в Североизточната "Б" група, но накрая отпада. През 1957 г. е обединен с "Черно море". След това за няколко години се отделя, но през 1969 г. отново е обединен с "Черно море" под името ФСФД "Черно море" (Варна). Основния екип на отбора е светлосини фланелки и сини гащета. Играе мачовете си на стадион "Колодрума".
Успехи:
10-то място в "А" група през 1953 г.
1/16-финалист за купата на страната през 1953 г.

Атлас (Варна)
Основан е през 1908 г. в град Варна и е първият организиран футболен клуб в страната.
През есента на 1907 г. във Варна се сформира отборът на "Атлас". Съставен е предимно от гръцки младежи, но са участвали и няколко български юноши. В началото на следващата година, отборът е регистриран като футболен клуб, но през 1910/11 г. той спира дейността си. Интересни са срещите между "Атлас" и "Спортист" - истински пропагандатори на футболната игра. Двата отбора изиграват първия мач в историята на българския футбол през 1910 г., който е спечелен от "Спортист" с 1:0.

ФК Владислав
основан на 3 април 1916 г., под името спортно-туристическо дружество "Напред", от група младежи от варненския квартал до Морската градина. Първи и дългогодишен негов председател е Георги Антонов Георгиев. През 1920 г. клубът вече носи името Гранит, когато става колективен член на СК Тича.


Владислав с титлата през 1925 г.
След 9 месеца обаче, Гранит излиза от Тича и отново заживява самостоятелно. На 1 май 1921 г. клубът приема името "Владислав" - на полския пълководец Владислав III Варненчик, загинал през 1444 г. пред варненската крепост в бой с турските завоеватели. За емблема е приета четирилистната детелина.
По-късно за треньор на Владислав е назначен немецът Ернст Мург, който успява да сглоби много силен тим. През 1923 г. зелено-белите стават първия клуб у нас осъществил визита в чужбина. Те гостуват на румънския Кюстенджа и побеждават с 2:0.
През 1925 г. Владислав става шампион на Варна и придобива правото да участва във финалния етап, който да определи първия в историята на България държавен първенец. Зелено-белите стигат до финала, където срещат столичния Левски. На 30 август 1925 г. Владислав побеждава с 2:0 в София и става исторически първи шампион на България. Вратарят на "сините" Петър Иванов си вкарва автогол, а италианската звезда на Владислав Егон Терцета подпечатва триумфа с второ попадение.
Година по-късно Владислав отново стига до финал на първенството, като този път съперник на варненци е Славия (София). Мачът се играе на 22 август на игрище "Левски" в София и завършва наравно 1:1, като по правилник трябва да се преиграе на следващия ден със същия рефер. Назначеният за преиграването съдия Г. Григоров, не се явява поради служебен ангажимент, а Владислав не приема да играе при предложения от БНФС друг съдия. Наставникът на варненци Ернст Мург иска за рефер футболиста от "ФК 13" Фридрих Клюд, но той отказва да свири и гостите напускат игрището. Първоначално БНСФ присъжда служебна загуба на Владислав, като го изключва от федерацията и обявява Славия за държавен първенец. Владислав оспорва това решение три месеца по-късно пред Арбитражния съд и БНСФ е принудена да отмени първоначалните си решения и да насрочи нов мач на 26 декември 1926 г. Двата отбора са съгласни, но от Софийската окръжна спортна област забраняват на Славия да играе. През следващата година все пак се взема решение на конгреса на БНСФ в Бургас да се изиграе още един мач между двата претендента за титлата на 7 април 1927. Тогава Славия пак се съобразява с решението на Софийската окръжна спортна област и титлата се присъжда служебно този път на Владислав.
През 1934 г. Владислав става за трети и последен път в своята самостоятелна история шампион на България. На финала на първенството, който по традиция се играе в София, зелено-белите сразяват с 2:0 Славия. Автори на головете са Венко Димитриев и капитанът Кирил Денев. Четири години по-късно Владислав също е близо до титлата, но остава на три точки в крайното класиране зад другия варненски отбор Тича. През 1939 г. тимът отново е вицешампион, като този път финишира на пункт зад Славия.
Най-големият международен успех на Владислав е спечелването на международен турнир в Букурещ, Румъния. През 1926 година,Владиславпобеждава букурещките Венус и Ювентус, но не торинския гранд, и както като Тича година по-рано печели купата на Букурещ
През 1945 клубът престава да съществува след обединение със СК Тича, като двата клуба поставят основите на настоящия Черно море. Възстановен през 2009 г. се включва в ОФГ Варна. Отборът играе домакинските си мачове на ст."Гранд Хотел" във Варна., просъществувал до 2010 г., след обединение с новооснования Спартак 1918, който го наследява.

ФК Диана
Основан е през 1919 г. През 1942 г. става регионален шампион на Варненската спортна област и участва в Държавното първенство, като завършва на 4 място. След 1945 г. отборът се разпада.

4-то място в Държавното първенство през 1942 г.
Двукратен 1/2-финалист за Царската купа през 1939 и 1940 г.

ФК Локомотив (Варна)
Основан е през 1935 г. под името ЖСК (Варна). През 1944 г. участва в Държавното първенство, но отпада в първия кръг от Спартак (Варна) с две загуби (0:1 и 0:1), първенството обаче така и не завършва заради Втората световна война. През пролетта на 1945 г. ЖСК се обединява с Черноморец (осн. 1941 г.) и Победа (осн. 1930 г.) под името Свобода. На 5 октомври 1945 г. "железничарите" се отделят под името Локомотив. През 1953 г. отбора завършва на 2 място в Североизточната "Б" група. На следващата година обаче се представят по-слабо и завършват едва на 10 място. Участват за последно в Североизточната "Б" група през 1956 г. като завършват на 3 място. След поредните промени през 1957 г. "железничарите" загубват идентичността си. През 1963 г. ФД "Локомотив" е възстановен. През 1968 г. успява да влезе в Северната "Б" група, но просъществува до 6 март 1969 г., когато се слива със Спартак под името ЖСК-Спартак. В двубоите на Локомотив след обединението са присъдени служебни загуби.

1/8-финалист в Държавното първенство през 1944 г.
2 място в Североизточната "Б" група през 1953 г.

ФК Победа (Варна)
Основан е през 1927 г. През 1942 г. става регионален шампион на Варненската спортна област и участва в Държавното първенство, като завършва на 4 място. След 1945 г. отборът се разпада.

4-то място в Държавното първенство през 1942 г.
Двукратен 1/2-финалист за Царската купа през 1939 и 1940 г.

ФК Порт (Варна)
Основан е през 1993 г. От 1995 до 1996 г. се казва "Порт-Тича". През 1997 г. се обединява с Автотрейд (Аксаково) под името "Порт-Автотрейд" и участва в "Б" група, като завършва на 14 място. След това от 1999 до 2001 г. се обединява с Феърплей (Варна) под името "Феърплей-Порт".

Три пъти е на 2 място в Североизточната "В" група - 1995, 1996 и 1997 г.
1/32-финалист за Купата на България - 1995/96 и 1997/98 г.

ФК Спартак 1918 (Варна)
Създаден е през 2010 година от група привърженици на ПФК Спартак (Варна). Недоволни от управлението на своя любим клуб, основан през 1918 година, те решават да създадат свой отбор. Историята на ФК "Спартак 1918" е идентична с тази на английския ФК Юнайтед ъф Манчестър. "Спартак 1918" участва в третото ниво на българския футбол - Североизточната "В" група. Взема се решение клубът да се издържа с членски внос на привържениците, който възлиза на 120 лева годишно, както и с дарения и спонсори. Няколко дни по-късно е решен и един от най-важните въпроси - къде ще домакинства "Спартак 1918"? Представители на УС на клуба се срещат с ръководството на ПФК Спартак (Варна) и двете страни стигат до разбирателство "Спартак 1918" да играе мачовете си на стадион „Спартак“ срещу определен наем[5]. На 13 юли става ясно, че новият клуб ще започне участието си през сезон 2010/11 г. в Североизточната "В" група с лиценза на ФК Тополите[6]. В началото на 2011 г. е обявен във фалит.

ФК Спортист (Варна)
основан през пролетта на 1909 г., в центъра на Варна се основава Дружество за спорт "Спорт", което няколко месеца по-късно се преименува на Футболистично дружество "Спортист". Това е най-старият футболен клуб в България. Основоположници на това дружество са синовете на опълченеца Тончо Витанов - Васил и Стефан Тончеви, Никола Ницов, Кирчо Ангелов, Боян Попов, Никола Попов и завършилият Цариградския лицей Стефан Данчев, който е играещ треньор на отбора. Клубното помещение се намира на улица "Деремахлеси" (дн. "Стефан Стамболов"). Отборът на "Спортист" се оформя като градски представител в срещи с чуждоземни футболисти от различни войскови части и корабни екипажи. Варненци вече набират и самочувствие, че сполучливо са усвоили футболното майсторство. През 1910 г. "Спортист" и "Атлас" изиграват първият мач в историята на българския футбол, който е спечелен от "Спортист" с 1:0. На 24 май 1914 г. по инициатива на Стефан Тончев клубът се обединява с -туристическо-спортно дружество "Тича". Името на "Тича" се запазва след обединението защото те имат приет устав. Редно е да се приеме, че днешният ПФК "Черно море" води началото си именно от "Спортист", а не както е прието неточно от "Тича".

ФК Тича
основан на 3 март 1913 г.[2] Учредители са учениците от Варненската мъжка гимназия Георги Желев, Борис Максимов, Стефан Столаров и класният им наставник Йордан Тодоров, с помощта на д-р Параскев Стоянов и Карел Шкорпил. Впоследствие по идея на учителя Карел Шкорпил дружеството е преименувано на "Тича" на 16 март 1913 г. На 24 май 1914 г. клубът се обединява със "Спортист" (основан през 1909 г.) и приема името "Река Тича". То се запазва до 21 януари 1919 г., когато названието отново остава само "Тича".[3]
В края на 1915 г. Тича участва в първия международен футболен мач, провел се у нас. Съперник на "тичанци" е 21-ви Померански полк - команда, съставена от германски офицери, подофицери и войници. Срещата завършва при 4:4, а съставът на варненци е: Марин Джумалиев, Ставри Флорев, Манол Фишфишев, Добри Добрев, Стефан Тончев, Тодор Лефтеров, Никола Ницов, Давид Леви, Иван Мирски, Боян Бянов и Гочо Недков. В тези години футболистът на Тича Никола Ницов пръв превежда футболния правилник от английски на български. Ницов е завършил висше икономическо образование във Варна и владее 10 чужди езика.
През 1925 г. Тича е поканен на традиционния и много силен великденски турнир за Купата на Букурещ. Надпреварата се провежда между 19-ти и 21-ви април. На полуфинала "тичанци" елиминират с 4:3 домакините от Трикольор (Букурещ) с голове на Никола Люцканов, Андрей Иванов, Щерю Савов и Йордан Заяков. На финала варненци са още по-убедителни - 3:0 срещу Спортул и влизат в историята като първия български футболен клуб спечелил международен трофей. Във финалната среща се разписват Йордан Заяков и Иван Найденов-Найденката, а играч на Спортул си вкарва автогол.
През 30-те години Тича сформира изключително силен състав. В тима са интегрирани Гарабед Гарабедов, Вили Петков, Панайот Розов-Ноната, Атанас Аврамов-Кафето, Георги Радев-Калфата, Владимир Пинзов, Стефан Калъчев, Оник Харипян и Иван Сарайдаров, един от най-класните вратари в страната до Втората световна война. "Тичанци" стават вицешампиони на България в две последователни години (1935 и 1936), преди големия триумф през 1938 г. На финала на шампионата през 1935 г. варненци губят с 0:4 от Спортклуб (София), след като още във 2-ата минута на срещата вратарят Сарайдаров се контузва. Тогава по правилник смените не са разрешени и на вратата застава дребничкият халф Добри Байчев, а "тичанци" доиграват двубоя с 10 души. Година по-късно Тича отново е на финал на шампионата, но пак губи. Този път с 0:2 от Славия (София). През 1938 г. първенството вече се провежда в дивизия от 10 отбора, които играят по два пъти на разменено гостуване. Тича се представя най-силно и най-постоянно през годината и завършва на първо място, на три точки пред Владислав (Варна), печелейки първата и единствена титла в своята история.
По време на своето съществуване Тича се издържа главно от членски внос, като таксата по онова време е била 1 лев. "Организационно Тича бе неповторим, нямаше друг такъв клуб у нас. Имахме хиляди организирани членове, които сами идваха и ни подпомагаха. Беше небивал ентусиазъм", свидетелства в книгата "Футболна Варна" Стефан Попов, секретар на клуба от 1933 г. до 1945 г.
След промените в България настъпили на 9 септември 1944 г., футболът у нас променя самостоятелно си развитие, зависещо единствено от волята на клубните деятели и състезатели. През 1945 г. новата власт у нас обединява Тича с Владислав под името ТВ–45 и на практика създава настоящия футболен клуб Черно море.

ФК Феърплей
Първоначално до 1995 г. "Феърплей" развива само детско-юношески футбол, като впоследствие е създаден и представителен отбор, в който играят единствено кадри от школата на клуба. Освен Иван Петров, като треньори в отбора работят Никола Попов и Бисер Бъчваров.
През сезон 1997/98 "Феърплей" стига до участие в Североизточната "В" група. Година по-късно се обединява с Порт (Варна) под името "Феърплей-Порт" и през сезон 1999/00 е на крачка от класиране в "Б" група, завършвайки на второ място в третия ешелон. През същата кампания клубът спечелва и единствената купа в своята 12-годишна история - варненци вдигат Купата на Аматьорската футболна лига, побеждавайки във финала на стадион "Славия" Сокол (Марково), където личат имена като Иван Кочев, Росен Каптиев и др. На следващата година отборът отново играе финал за Купата на аматьорската лига, където губи инфарктно от Сиера (Димитровград) с 2:1. Заради липсата на средства, клубът е разформирован през есента на 2004 г.

ФК Шипченски сокол
Основан на 28 август 1918 г. под името „Български сокол“. Цветовете му са синьо и бяло.
През 1924 г. "Български сокол" се обединява с „Шипка“ (Варна), основан през 1920 г., и приема името Шипченски сокол.
През 1932 г. "Шипченски сокол" става държавен първенц и носител на Царската купа. На финала на държавното първенство в София варненци побеждават „Славия“ с 2:1 след продължения. През 1945 г. "Шипченски сокол" се обединява с „Левски“ (Варна), основан през 1926 г., и „Радецки“ (Варна), основан 1926 г., като приема настоящото си име - „Спартак“.

FCH, пиши откъде си копнал/откраднал инфото, защото дълбоко се съмнявам да е твое, предвид уменията ти и капацитета. Специално за академик Варна знам доста от разговорите с Бай Стефан, който не спираше да се интересува от футбол до последния си ден
от варненските футболни историци познавам много добре Димчо Димитров. И той болен на тема футбол. Веднъж заедно с него търсихме руски белогвардейци, които са играли в България и по-специално във варна, но открихме само Иван Булгаков, който е и национал на България. Това беше по молба на един колега от Молдова, който пишеше книга за приноса на белогвардейците към физическото възпитание и спорта в страните, където отиват след Гражданската война

[FCH]

nasko75, не си ти човекът, който ще ми казваш какви ми са капацитетът и уменията... И на мен доста хора са ми неприятни, но не се изказвам компетентно като каруцар или вундеркинд от поредния свободен университет!

[stanleys]

Академик Варна е основан от бургаски студенти, които отиват да учат там. Всъщност, ако бъдем точни, 9 бивши играчи на Черноморец Бургас правят отбора. Един от тях Стефан вълчев, е и капитан. бай Стефан почина преди години, беше живата история на футбола по цялото Черноморие, голяма фигура

Основан от бургаски студенти е силно казано, вярно е че са играли няколко човека от Бургас. Основни фигури при основаването са професорите в ИУ-Варна Велинов и Георгиев (последният е един от основателите на Владислав), както и бъдещият треньор на юношите в Черно море Димитър Димитров - Клечо. Не знам дали бай Стефан е бил капитан, аз мислех че такъв е бил Илия Апостолов - Оптячката, известен варненски защитник с мачове и за националния отбор.

P.S Имам молба, ако имаш повечко инфо за Иван Булгаков, сподели я или направо допълни страничката му в Уикипедия.

[Betchualeng Arnaikem]

nasko75, не си ти човекът, който ще ми казваш какви ми са капацитетът и уменията... И на мен доста хора са ми неприятни, но не се изказвам компетентно като каруцар или вундеркинд от поредния свободен университет!

Все пак си мисля, че ако информацията е копирана е желателно да има посочен източник.
Инак.. поздравления за интересната тема, някои неща и аз не ги знаех. Сега напиши по една за София, Пловдив и Стара Загора и ще си златен.