какво става с бг футбола 20 години по-късно
Публикувано: 19 ное 2013 08:35
1993: Те пробудиха България! 2013: Те погребаха България!
Героите от „Парк де Пренс” направиха революция, но само за себе си и това уби българския футбол
Най-тъжното нещо са годишнините от някакви революции. Като тази от 9 септември, като онази от 10 ноември, като последната от 17 ноември. На тях разбираш, че някой е направил революция за себе си. На 9-и активните борци взеха властта, за да станат я те, я синовете им истински милионери. На 10-и Държавна сигурност сложи ръка на страната, за да превърне България в частна фирма. На 17-и Емил Костадинов вкара два гола на „Парк де Пренс”! Исторически, световни голове, защото имаха значение за целия футбол на планетата. Без нас, защото ние изглежда сме от друга планета. След тези попадения Франция тотално промени философията си във футбола. Благодарение на шамара на Коща в Париж сложиха ново начало, въведоха нова политика и 4 години по-късно бяха шампиони на планетата. След още две и на Европа.
В България от революцията на „Парк де Пренс” спечелиха само онези, които я вдигнаха. Плюс бойкотиралия мача Наско Сираков. Тези момчета станаха по-късно четвърти в света. Пробудиха България, надигнаха българското у нас. Обикаляхме по кръстовища и булеварди с байряци в ръка посред нощ, скандирахме имената им, бяхме горди.
Събрахме се 80 000 души по „Цариградско шосе” и на „Васил Левски”. Извадихме всички чайки на Тато, за да ги докарат на националния стадион. И така родихме футболните си Татовци!
Костадинов, Стоичков, Лечков, Сираков, Балъков, Михайлов за съжаление се превърнаха в такива – в Политбюро, което да разпределя баницата. Когато трябва – държавната, когато се наложи – частната. И задължително футболната. Те превърнаха званието „Четвърти в света” в индулгенция за личния им терор над играта. Използваха алибито „Парк де Пренс”, за да извършат по-късно такива неща, които накараха хората да се чудят дали не беше по-добре в 89-ата минута Емо Костадинов пак да беше пратил топката в парижките хали. Защото днес, 20 години след като пробудиха България, „будителите” убиха футбола в нея! Много често се случва при революциите отрядите, които са ги вдигнали, армиите, които са ги спечелили, по-късно да се превръщат за народа в терористични организации. В бандитски формирования, живеещи на гърба на онези, които ги посрещнаха с цветя. За българския футбол Пеневата чета имаше същия разрушителен ефект, който съветската чета за България на 9 септември. Тя нахлу у нас и изби родната интелигенция, премахна истинското офицерство, обезглави страната. И я остави в ръцете на Тато. Пеневата чета премахна от футболната ни държава всички, които не бяха съгласни Стоичков да е хонорис кауза унищожи всички, които не споделяха каузата на Сираков, Лечков и Костадинов, и остави футболна България на своя Тато, на Борислав Михайлов! Под тяхната власт футболът ни стана по-лош, по-гаден, по-корумпиран. Та днес Стоичков пита Михайлов кой уреди мача на националния отбор!? Днес Златко Янков пише как неговият Черноморец е уредил двубой с Черно море!? Днес кумецът на Наско е издирван по целия свят. Днес България няма футбол. И тези от “Парк де Пренс” може да са спокойни. Повече такива футболисти като тях няма да се родят. Те бяха последните отломки на една друга система на работа. Те бяха продукт на футбола, когато той беше истински. Днес нищо не е истинско при Боби и компания. Затова и няма как да имаме нещо истинско на терена.
Революцията на Четвъртите в света ги доведе на власт. Но те превърнаха властта в диктатура. Поставиха се дори над закона! Което всъщност е белег на всяка една тирания. Та днес напук на всякакви присъди Борислав Михайлов все още е начело на БФС! И не само че е, ами управлява първенството, управлява националния отбор, управлява всичко. Представяте ли си докъде е стигнала диктатурата на 17-ноемврийския пролетариат? Той вече не дава на съда да му казва какво да прави! Затова и няма нищо чудно, че тези от Пеневата чета продължават да съсипват, да унищожават най-популярната игра. Те я управляват по свои правила, по своя конституция. А в нея има само един член, член първи. И той така тежко ни е влязъл, че хората, които днес страдат в най-популярната игра, проклинат Давид Жинола повече от всеки един французин през 1993-а.
Първите най-големи жертви на кликата от “Парк де Пренс” бяха Левски и ЦСКА
Двата гранда, на които се крепи българският футбол, попаднаха в мъртвата хватка на комисионерите. Нещо повече, Четвъртите в света опорочиха, обругаха дербито, на което се крепи родният футбол. Случайно или не, но едва когато от едната страна застана Наско Сираков, а от другата Емил Костадинов, за първи път се прокрадна еретичната теза, че мач между Левски и ЦСКА може да бъде уреден! По-късно го потвърди един от пострадалите от 17-ноемврийската задруга – Васил Божков. Намекна го на няколко пъти и Тодор Батков. Стигна се дотам сектор “Г” да опъва плакати срещу Емил Костадинов заради разсипническата му политика на Армията, довела до “Лицензгейт”. Това, което никой не бе успявал да причини на ЦСКА, го направи Костадинов. Заради него червените трябваше да се озоват във “В” група! Но не отидоха, защото един друг човек от “Парк де Пренс” – Борислав Михайлов, гарантира недосегаемост на някогашните си съотборници. На практика четвъртите в света се превърнаха в истински октопод. Всяко едно от пипалата умъртвяваше някой клуб, а главата – Тато Боби, беше гаранция, че няма да има последствия. Така Йордан Лечков умъртви Сливен, така Коща видя сметката на ЦСКА, така Красимир Балъков източи Черноморец, така Наско Сираков разори Славия и Левски и т.н., и т.н.
Задругата “17 ноември” няма скрупули. Тя посегна дори на онези, които я създадоха – Димитър Пенев и Валентин Михов.
Стратега бе предаден от онези, които домъкна от села и паланки, за да направи хора
Емил Костадинов го изгони от ЦСКА. Боби и Наско му спретнаха номер в националния. Стоичков му каза, че не разбирал от... футбол. Тези хора ги хвана срам, че са от Пеневата чета, опитаха се да скрият произхода си и затова жертваха Пената. Посегнаха и на Вальо Михов. Всъщност те го предадоха за няколко брокерски сребърника още през 1994-а. Сега го направиха отново. За пари ли? За много повече пари. Бившият президент на БФС бе този, който разработи схемата с новите, по-големите тв права. И когато тя започна да цъка безотказно, Боби Михайлов го извади от схемата. Започна той и само той да прибира всичко. Тъжно е, но е факт! Пеневата чета прекъсна пъпната си връв с футбола, отряза я в лицето на чичо Митко и бате Вальо и стана просто... Комисионерска чета.
Преди няколко години хората от 17 ноември плюс Наско Сираков седнаха на една маса. Събраха журналистите и поискаха властта. Казаха, че ще оправят българския футбол. Днес се оказа, че са били прави. Но не знаехме, че българският футбол са само и единствено те. Не знаехме, че казвайки “ще оправим българския футбол”, имаха предвид “ще оправим себе си”. Е, оправиха се. Но загубиха ореола си отпреди 20 години. Защото днес ЦСКА мрази Костадинов, Левски не обича Сираков, Сливен не харесва Лечков, Търново забрави Краси и Цанко, а на Боби му искат всички оставката. За това ли се борихте, момчета? Това ли беше смисълът на онзи гол на “Парк де Пренс”? Ако сте искали това – честито! Някога бяхте не много богати, но обичани. Днес сте крезовци, но дискредитирани. Честит 17 ноември на патерица. И Бог да пази българския футбол, докато вие го управлявате.
Героите от „Парк де Пренс” направиха революция, но само за себе си и това уби българския футбол
Най-тъжното нещо са годишнините от някакви революции. Като тази от 9 септември, като онази от 10 ноември, като последната от 17 ноември. На тях разбираш, че някой е направил революция за себе си. На 9-и активните борци взеха властта, за да станат я те, я синовете им истински милионери. На 10-и Държавна сигурност сложи ръка на страната, за да превърне България в частна фирма. На 17-и Емил Костадинов вкара два гола на „Парк де Пренс”! Исторически, световни голове, защото имаха значение за целия футбол на планетата. Без нас, защото ние изглежда сме от друга планета. След тези попадения Франция тотално промени философията си във футбола. Благодарение на шамара на Коща в Париж сложиха ново начало, въведоха нова политика и 4 години по-късно бяха шампиони на планетата. След още две и на Европа.
В България от революцията на „Парк де Пренс” спечелиха само онези, които я вдигнаха. Плюс бойкотиралия мача Наско Сираков. Тези момчета станаха по-късно четвърти в света. Пробудиха България, надигнаха българското у нас. Обикаляхме по кръстовища и булеварди с байряци в ръка посред нощ, скандирахме имената им, бяхме горди.
Събрахме се 80 000 души по „Цариградско шосе” и на „Васил Левски”. Извадихме всички чайки на Тато, за да ги докарат на националния стадион. И така родихме футболните си Татовци!
Костадинов, Стоичков, Лечков, Сираков, Балъков, Михайлов за съжаление се превърнаха в такива – в Политбюро, което да разпределя баницата. Когато трябва – държавната, когато се наложи – частната. И задължително футболната. Те превърнаха званието „Четвърти в света” в индулгенция за личния им терор над играта. Използваха алибито „Парк де Пренс”, за да извършат по-късно такива неща, които накараха хората да се чудят дали не беше по-добре в 89-ата минута Емо Костадинов пак да беше пратил топката в парижките хали. Защото днес, 20 години след като пробудиха България, „будителите” убиха футбола в нея! Много често се случва при революциите отрядите, които са ги вдигнали, армиите, които са ги спечелили, по-късно да се превръщат за народа в терористични организации. В бандитски формирования, живеещи на гърба на онези, които ги посрещнаха с цветя. За българския футбол Пеневата чета имаше същия разрушителен ефект, който съветската чета за България на 9 септември. Тя нахлу у нас и изби родната интелигенция, премахна истинското офицерство, обезглави страната. И я остави в ръцете на Тато. Пеневата чета премахна от футболната ни държава всички, които не бяха съгласни Стоичков да е хонорис кауза унищожи всички, които не споделяха каузата на Сираков, Лечков и Костадинов, и остави футболна България на своя Тато, на Борислав Михайлов! Под тяхната власт футболът ни стана по-лош, по-гаден, по-корумпиран. Та днес Стоичков пита Михайлов кой уреди мача на националния отбор!? Днес Златко Янков пише как неговият Черноморец е уредил двубой с Черно море!? Днес кумецът на Наско е издирван по целия свят. Днес България няма футбол. И тези от “Парк де Пренс” може да са спокойни. Повече такива футболисти като тях няма да се родят. Те бяха последните отломки на една друга система на работа. Те бяха продукт на футбола, когато той беше истински. Днес нищо не е истинско при Боби и компания. Затова и няма как да имаме нещо истинско на терена.
Революцията на Четвъртите в света ги доведе на власт. Но те превърнаха властта в диктатура. Поставиха се дори над закона! Което всъщност е белег на всяка една тирания. Та днес напук на всякакви присъди Борислав Михайлов все още е начело на БФС! И не само че е, ами управлява първенството, управлява националния отбор, управлява всичко. Представяте ли си докъде е стигнала диктатурата на 17-ноемврийския пролетариат? Той вече не дава на съда да му казва какво да прави! Затова и няма нищо чудно, че тези от Пеневата чета продължават да съсипват, да унищожават най-популярната игра. Те я управляват по свои правила, по своя конституция. А в нея има само един член, член първи. И той така тежко ни е влязъл, че хората, които днес страдат в най-популярната игра, проклинат Давид Жинола повече от всеки един французин през 1993-а.
Първите най-големи жертви на кликата от “Парк де Пренс” бяха Левски и ЦСКА
Двата гранда, на които се крепи българският футбол, попаднаха в мъртвата хватка на комисионерите. Нещо повече, Четвъртите в света опорочиха, обругаха дербито, на което се крепи родният футбол. Случайно или не, но едва когато от едната страна застана Наско Сираков, а от другата Емил Костадинов, за първи път се прокрадна еретичната теза, че мач между Левски и ЦСКА може да бъде уреден! По-късно го потвърди един от пострадалите от 17-ноемврийската задруга – Васил Божков. Намекна го на няколко пъти и Тодор Батков. Стигна се дотам сектор “Г” да опъва плакати срещу Емил Костадинов заради разсипническата му политика на Армията, довела до “Лицензгейт”. Това, което никой не бе успявал да причини на ЦСКА, го направи Костадинов. Заради него червените трябваше да се озоват във “В” група! Но не отидоха, защото един друг човек от “Парк де Пренс” – Борислав Михайлов, гарантира недосегаемост на някогашните си съотборници. На практика четвъртите в света се превърнаха в истински октопод. Всяко едно от пипалата умъртвяваше някой клуб, а главата – Тато Боби, беше гаранция, че няма да има последствия. Така Йордан Лечков умъртви Сливен, така Коща видя сметката на ЦСКА, така Красимир Балъков източи Черноморец, така Наско Сираков разори Славия и Левски и т.н., и т.н.
Задругата “17 ноември” няма скрупули. Тя посегна дори на онези, които я създадоха – Димитър Пенев и Валентин Михов.
Стратега бе предаден от онези, които домъкна от села и паланки, за да направи хора
Емил Костадинов го изгони от ЦСКА. Боби и Наско му спретнаха номер в националния. Стоичков му каза, че не разбирал от... футбол. Тези хора ги хвана срам, че са от Пеневата чета, опитаха се да скрият произхода си и затова жертваха Пената. Посегнаха и на Вальо Михов. Всъщност те го предадоха за няколко брокерски сребърника още през 1994-а. Сега го направиха отново. За пари ли? За много повече пари. Бившият президент на БФС бе този, който разработи схемата с новите, по-големите тв права. И когато тя започна да цъка безотказно, Боби Михайлов го извади от схемата. Започна той и само той да прибира всичко. Тъжно е, но е факт! Пеневата чета прекъсна пъпната си връв с футбола, отряза я в лицето на чичо Митко и бате Вальо и стана просто... Комисионерска чета.
Преди няколко години хората от 17 ноември плюс Наско Сираков седнаха на една маса. Събраха журналистите и поискаха властта. Казаха, че ще оправят българския футбол. Днес се оказа, че са били прави. Но не знаехме, че българският футбол са само и единствено те. Не знаехме, че казвайки “ще оправим българския футбол”, имаха предвид “ще оправим себе си”. Е, оправиха се. Но загубиха ореола си отпреди 20 години. Защото днес ЦСКА мрази Костадинов, Левски не обича Сираков, Сливен не харесва Лечков, Търново забрави Краси и Цанко, а на Боби му искат всички оставката. За това ли се борихте, момчета? Това ли беше смисълът на онзи гол на “Парк де Пренс”? Ако сте искали това – честито! Някога бяхте не много богати, но обичани. Днес сте крезовци, но дискредитирани. Честит 17 ноември на патерица. И Бог да пази българския футбол, докато вие го управлявате.
Така е било винаги и докато е така ще сме на това положение във всички сфери на живота включително и футбола. Всички например знаят колко му е акъла на най-известният ни футболист, но всички журналисти си счупват краката да измъкнат някой бисер от него, а после го цитират с години сякаш Конфуций, а не Ицето