САЩ 94, 10-ти юли, България-Германия
Публикувано: 10 юли 2013 09:32
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=Dchm60W6ciw[/youtube]
10-ти юли 1994 година... Вече 19 години този спомен, тези кадри, тези незабравими мигове топлят, вълнуват, просълзяват всеки от нас, който беше част от от ОНОВА АМЕРИКАНСКО ЛЯТО! Да - пред телевизорите, да - по площадите, но да - бяхме част от това! За 19 години онези, които са били родени тогава вече са студенти, онези, които са били в лятна ваканция и будуваха по цели нощи вече градят кариера и отглеждат своите наследници, а онези, които опитваха за балансират между емоциите от глямата радост и притесненията за децата си... вече се радват на внуци... Колелото на живота се върти, нещата се променят, хората също... но спомените... те палят вълнението, те продължават да са все така истински и все така реални!
Да голяма част от онези на терена, които тогава обърнаха гръб на германците или по-точно казано ги обърнаха по гръб вече не гледат в една посока, дори не желаят да се гледат, но това не може да ми отнеме спомените и емоциите. 10-ти юли е денят, в който винаги ще си казвам какъв щастливец съм, щом имах шанса да изпитам всичко това и то да е в главата и сърцето ми вече 19 години... и ще остане там докато дишам!
10-ти юли 1994 година... Вече 19 години този спомен, тези кадри, тези незабравими мигове топлят, вълнуват, просълзяват всеки от нас, който беше част от от ОНОВА АМЕРИКАНСКО ЛЯТО! Да - пред телевизорите, да - по площадите, но да - бяхме част от това! За 19 години онези, които са били родени тогава вече са студенти, онези, които са били в лятна ваканция и будуваха по цели нощи вече градят кариера и отглеждат своите наследници, а онези, които опитваха за балансират между емоциите от глямата радост и притесненията за децата си... вече се радват на внуци... Колелото на живота се върти, нещата се променят, хората също... но спомените... те палят вълнението, те продължават да са все така истински и все така реални!
Да голяма част от онези на терена, които тогава обърнаха гръб на германците или по-точно казано ги обърнаха по гръб вече не гледат в една посока, дори не желаят да се гледат, но това не може да ми отнеме спомените и емоциите. 10-ти юли е денят, в който винаги ще си казвам какъв щастливец съм, щом имах шанса да изпитам всичко това и то да е в главата и сърцето ми вече 19 години... и ще остане там докато дишам!