„ВОЙНИШКАТА ВДОВИЦА” КАТО ДИРЕКТИВА
Публикувано: 03 ное 2012 19:08
РОМАНТИКАТА НА ХАИНБОАЗ
ЗАМЕНЯ НУЖДАТА ОТ ТОАЛЕТНИ
От фолклора се знае за какво реве вдовицата…Във футбола, обаче, се реве за титли и купи. До преди двайсетина години го нямаше този рев откъм парка на свободата – сегашната „четирибуквена вдовица” беше засукана мадама, която си имаше як „трибуквен стопанин”. И нямаше незадоволеност в никакъв смисъл. Големият рев настана, когато се разчу за края на му. А оттам и новината, че разпределението на титли и купи вече няма да става така централно. От най-приближените на опечалената надодоха рев, че това било „син геноцид над червената харизма”. А страдащата от незадоволеност абривиатура взе да търси задоволеност от мутри и групировки, производни на трибуквения стопанин /БКП/.
Това е ясно на всички. А спасителната директива, която съчиниха „арабските мъченици” тази пролет гласи – нека реването да продължи, само го прехвърлете за сметка на противника…
В началото на есента „ стойчовата вдовица” пак наду гайдата – искат да ни смачкат, да ни закрият, да ни унищожат… Мрежата отново е пълна с неговите далеч от професията изказвания, преценки, обвинения, езуитски замъглени с лична доблест – как говорел само истината. Ами да, съдията Николай Йорданов,трябвало да бъде заменен, защото преди пет /5/ години незнам си какво направил срещу ЦК и вече не бивало да свири…
Колко съдии е подменил, натирил и уволнил по този начин в Египет специалиста? Не казва, защото никъде другаде не е възможно нормалните хора да слушат такова реване. Но в БГ може, тук страхът от якия едновремешен стопанин с трите букви още витае…
Стойчо Плоския добре, нека си реве. Ами като и Гошо Иванянския вече е на линия? Впрочем, той си е на линия отдавна, Юли Москов толкова е закъсал за коментатори, че Майкъла не слиза от страниците на „7 дни спорт”. Само че досега се ядваше – бълва общи приказки, този засегне, онзи пропусне, за единия хонорар. Също и да го забележи някой и да го покани на работа. Е, забелязаха го, назначиха го, заръчали са му да въведе разделно събиране на боклука на „армията.”.
Само че той по друг начин си схваща ролята – взе да става изпълнителен директор на целия български футбол. Откъде накъде ще му дават трибуна да коментира всички български отбори, след като е толкова обвързан само с един клуб?
„Левски” трябвало да играе еди какъв си футбол. Левскарите победили на Герена след стопроцентова засада. Не било нужно да се подпира „Левски”, обаче на Герена го правели във всеки мач…
Е, след като кьораво и сакато видя за какви нередовни голове става въпрос, Гошо Иванянчето извини ли се публично за наглата си лъжа? Не, не се е извинил, но фъфлещите подръжници продължават да цитират категоричните му коментари…
Също и за предстоящия мач в Перник – кажете ми друг директор и други старши треньори да се месят в работите на футболен съюз, съдийски комисии, лицензионни служби, както го правят застъпниците на войнишката вдовица. А още Паро Никодимов не се е разревал!
Такава е политката при тях – да показват колко са мразени, мачкани, онеправдани, поругавани…За една нормална вдовица поругаването би било приемливо и тя може да спре да реве. Обаче при футболаната? Защото футболната вдовица олицетворявала една родена от светлината армейска харизма, а стадионът бил незнам къв си божествен храм… При зомбираните няма спирка със символите и гурутата им са под непрестанно напрежение за патентоване на нови и нови червени висоти.
Вижте какво ни правят, но няма как да ни сломят! Измислиха ни допинги, обвиниха ни в кражби, наклепаха ни пред Европа, че сме мошеници, принудиха ни да си плащаме дълговете.. Не ни оставят да играем на нашия армейски храм, въпреки обещанието, че ще си направим ремонт и дори тоалетни можем да си построим…
Нормалните клубове по света, доколкото ги имаме и у нас, правят-струват, гледат да се справят с изискванията. При „вдовишките” точно обратното – там искат да доказват своята сила, чест и доблест, като постигат нещо, въпреки непреодолимите трудности. Толкова „непреодолими”, че едни градчета като Ловеч и Разград за две-три години станаха симпатични на футболна Европа . А нашата овдовяла и овехтяла мадам си остана символ на бузлуджанската романтика, на хаинбоазкия героизъм, на оцеляването под димитровградските комини и кремиковските общежития…
„Решили сме да съществуваме бе мой човек ! Решили сме. За да ви мачкаме и да показваме на цяла България колко точно са смешни двата правителствени отбора. Без отбор, без база, без пари ви мачкаме….”
Така се перчи „армеец” във форума на СЕГА и виждаш колко му е готино- беден, но честен. Колко честен, знае само комисията в Нион, но нейсе. Дядо му на тоя сигурно е лашкал вагонетки с чакъл, пял е „свири хармонико, свири…”, вдигал е бригадирското знаме просълзен. На пук на империалистите, които през деня е смачкал със 150 процента норма, срещу една снимка пред строя със същото знаме…
А „вдовицата” през 1990-та беше изненадана нали? И така ревна, че още не може да се спре. И кой да я спре? На Стойчо също му е хубаво, като го водят за онеправдан. На Майкъла още повече – той сега взе да се навива сам, че откакто бил дошъл на този пост, димитровградската романтика взела да се сменя в полза на бизнесменския дух.
Абе Гошо, абе Майкъл, тези висажии от Перник така са й хванали чалъма на „романтичната вдовица”, че няма да я оставят баш на твоята фирма да я оножда.
Ама нейся, тяхна си работа. Аз се обаждам заради езуитщината на „ревящата вдовица”, което в крайна сметка е и на лервскарски гръб. При нас манталитета все пак има нещо общо с предприемаческия дух, докато тези ще реват – при всякакви бефесета, при всякакви „перуки”, защото им е насадено, че са родени те да мачкат. Всяко прилагане на закона спрямо тях, те наричат „ геноцид срещу харизмата”.
Това е разликата между натуралната вдовица и символичната в нашия случай. На онази, ако и подадат за каквото реве, успокоява се. Символичната обаче трябва да реве без спиране. Защото този рев носи и добри парички за някои, и гола романтика за други, които са планирани под връх Бузлуджа.
Те хич не са малко и за тях няма майка, няма баща,ако някой обещае да ги върне на „историческото им място”. Но колкото ще върнат вдовицата, толкова и нейният четирибуквен символ.
ЗАМЕНЯ НУЖДАТА ОТ ТОАЛЕТНИ
От фолклора се знае за какво реве вдовицата…Във футбола, обаче, се реве за титли и купи. До преди двайсетина години го нямаше този рев откъм парка на свободата – сегашната „четирибуквена вдовица” беше засукана мадама, която си имаше як „трибуквен стопанин”. И нямаше незадоволеност в никакъв смисъл. Големият рев настана, когато се разчу за края на му. А оттам и новината, че разпределението на титли и купи вече няма да става така централно. От най-приближените на опечалената надодоха рев, че това било „син геноцид над червената харизма”. А страдащата от незадоволеност абривиатура взе да търси задоволеност от мутри и групировки, производни на трибуквения стопанин /БКП/.
Това е ясно на всички. А спасителната директива, която съчиниха „арабските мъченици” тази пролет гласи – нека реването да продължи, само го прехвърлете за сметка на противника…
В началото на есента „ стойчовата вдовица” пак наду гайдата – искат да ни смачкат, да ни закрият, да ни унищожат… Мрежата отново е пълна с неговите далеч от професията изказвания, преценки, обвинения, езуитски замъглени с лична доблест – как говорел само истината. Ами да, съдията Николай Йорданов,трябвало да бъде заменен, защото преди пет /5/ години незнам си какво направил срещу ЦК и вече не бивало да свири…
Колко съдии е подменил, натирил и уволнил по този начин в Египет специалиста? Не казва, защото никъде другаде не е възможно нормалните хора да слушат такова реване. Но в БГ може, тук страхът от якия едновремешен стопанин с трите букви още витае…
Стойчо Плоския добре, нека си реве. Ами като и Гошо Иванянския вече е на линия? Впрочем, той си е на линия отдавна, Юли Москов толкова е закъсал за коментатори, че Майкъла не слиза от страниците на „7 дни спорт”. Само че досега се ядваше – бълва общи приказки, този засегне, онзи пропусне, за единия хонорар. Също и да го забележи някой и да го покани на работа. Е, забелязаха го, назначиха го, заръчали са му да въведе разделно събиране на боклука на „армията.”.
Само че той по друг начин си схваща ролята – взе да става изпълнителен директор на целия български футбол. Откъде накъде ще му дават трибуна да коментира всички български отбори, след като е толкова обвързан само с един клуб?
„Левски” трябвало да играе еди какъв си футбол. Левскарите победили на Герена след стопроцентова засада. Не било нужно да се подпира „Левски”, обаче на Герена го правели във всеки мач…
Е, след като кьораво и сакато видя за какви нередовни голове става въпрос, Гошо Иванянчето извини ли се публично за наглата си лъжа? Не, не се е извинил, но фъфлещите подръжници продължават да цитират категоричните му коментари…
Също и за предстоящия мач в Перник – кажете ми друг директор и други старши треньори да се месят в работите на футболен съюз, съдийски комисии, лицензионни служби, както го правят застъпниците на войнишката вдовица. А още Паро Никодимов не се е разревал!
Такава е политката при тях – да показват колко са мразени, мачкани, онеправдани, поругавани…За една нормална вдовица поругаването би било приемливо и тя може да спре да реве. Обаче при футболаната? Защото футболната вдовица олицетворявала една родена от светлината армейска харизма, а стадионът бил незнам къв си божествен храм… При зомбираните няма спирка със символите и гурутата им са под непрестанно напрежение за патентоване на нови и нови червени висоти.
Вижте какво ни правят, но няма как да ни сломят! Измислиха ни допинги, обвиниха ни в кражби, наклепаха ни пред Европа, че сме мошеници, принудиха ни да си плащаме дълговете.. Не ни оставят да играем на нашия армейски храм, въпреки обещанието, че ще си направим ремонт и дори тоалетни можем да си построим…
Нормалните клубове по света, доколкото ги имаме и у нас, правят-струват, гледат да се справят с изискванията. При „вдовишките” точно обратното – там искат да доказват своята сила, чест и доблест, като постигат нещо, въпреки непреодолимите трудности. Толкова „непреодолими”, че едни градчета като Ловеч и Разград за две-три години станаха симпатични на футболна Европа . А нашата овдовяла и овехтяла мадам си остана символ на бузлуджанската романтика, на хаинбоазкия героизъм, на оцеляването под димитровградските комини и кремиковските общежития…
„Решили сме да съществуваме бе мой човек ! Решили сме. За да ви мачкаме и да показваме на цяла България колко точно са смешни двата правителствени отбора. Без отбор, без база, без пари ви мачкаме….”
Така се перчи „армеец” във форума на СЕГА и виждаш колко му е готино- беден, но честен. Колко честен, знае само комисията в Нион, но нейсе. Дядо му на тоя сигурно е лашкал вагонетки с чакъл, пял е „свири хармонико, свири…”, вдигал е бригадирското знаме просълзен. На пук на империалистите, които през деня е смачкал със 150 процента норма, срещу една снимка пред строя със същото знаме…
А „вдовицата” през 1990-та беше изненадана нали? И така ревна, че още не може да се спре. И кой да я спре? На Стойчо също му е хубаво, като го водят за онеправдан. На Майкъла още повече – той сега взе да се навива сам, че откакто бил дошъл на този пост, димитровградската романтика взела да се сменя в полза на бизнесменския дух.
Абе Гошо, абе Майкъл, тези висажии от Перник така са й хванали чалъма на „романтичната вдовица”, че няма да я оставят баш на твоята фирма да я оножда.
Ама нейся, тяхна си работа. Аз се обаждам заради езуитщината на „ревящата вдовица”, което в крайна сметка е и на лервскарски гръб. При нас манталитета все пак има нещо общо с предприемаческия дух, докато тези ще реват – при всякакви бефесета, при всякакви „перуки”, защото им е насадено, че са родени те да мачкат. Всяко прилагане на закона спрямо тях, те наричат „ геноцид срещу харизмата”.
Това е разликата между натуралната вдовица и символичната в нашия случай. На онази, ако и подадат за каквото реве, успокоява се. Символичната обаче трябва да реве без спиране. Защото този рев носи и добри парички за някои, и гола романтика за други, които са планирани под връх Бузлуджа.
Те хич не са малко и за тях няма майка, няма баща,ако някой обещае да ги върне на „историческото им място”. Но колкото ще върнат вдовицата, толкова и нейният четирибуквен символ.
[/offtopic]
[/offtopic]
[/offtopic]
[/offtopic]