Краят на ПФК Хебър (1918-2012)
Публикувано: 04 сеп 2012 00:26
Славия (Хаджиево) зае мястото на ПФК Хебър АД в "А" ОФГ - Пазарджик, който пропусна и последния срок да се картотекира за 4-та дивизия. От ОС на БФС пазиха място за хебърци до последния възможен срок. След като шефът на клуба Боби Даскалов не се появи и не изпрати свои упълномощен представител, от местната футболна централа обявиха, че в групата остава Славия (Хаджиево), който през юни изпадна като 14-ти отбор в крайното класиране за сметка на ПФК Хебър АД.
Отбор се името Хебър от град Пазарджик няма да може да стартира дори в „Б” окръжна група. След като БФС сложи финансова преграда от близо 3 000 лева пред ПФК Хебър АД, шефът на отбора Боби Даскалов реши да вкара в действие - вариант „Б”.
Според него на чисто в пета дивизия трябваше да започне изваденият от нафталина Хебър 1918. Оказа се обаче, че и този клуб не може да стартира, тъй като не е изряден документално. „Очевидно им липсва съдебна регистрация. Този документ не ми беше представен и преди 3 години, когато същият клуб играеше в „Б” ОФГ с ромската формация. Няма го и сега. Но този път няма да ги допусна на юнашко доверие”, коментира шефът на ОС на БФС Спас Иванов. Той съобщи, че пред Хебър 1918 има и още една макар и по-малка спънка – задължение от 180 лева към ОС на БФС от пролетта на 2009-та година.
Отказването на ПФК Хебър АД от участие в „А” ОФГ, където изпадна през лятото от „В” АФГ, след най-мизерния си футболен сезон в цялата история, е симптоматично за това, което ще се случи с доскорошния представителен отбор на Пазарджик оттук насетне. А то не е много трудно за прогнозиране.
На първо място по една студена вода ще пият куп органи и институции на местно и национално ниво. След като клубът (разбирай дружеството) е на практика в състояние на технически фалит и може да се състезава вече само в най-ниското ниво на организиран футбол, нито един потенциален инвеститор (бъдещ спонсор) няма да има интерес към придобиване на акции. Те на практика в момента означават само едно – дългове. А колко са точно в момента тези задължения едва ли някои може да се наеме да каже.
БЕЗУСЛОВНО ПРИЗНАТИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
на клуба са към НАП, Общината, БФС, транспортни фирми, няколко частни лица и една телекомуникационна компания. Наскоро справка в НАП показа, че ПФК Хебър АД дължи на хазната за невнесени данъци и осигуровки и глоби за тях в размер на близо 35 000 лева. Дружеството има да дава на Общинското мероприятие ЖИЛФОНД около 3000 лева за консумативни по използване на стадиона. С почти толкова на опашката е и БФС. Хебър дължи няколкостотин лева за транспорт, малко пари за медицинско осигуряване и още
НЯКОЛКО ХИЛЯДАРКИ НА ЧАСТНИ ЛИЦА,
заели средства на Боби Даскалов за дейността на клуба. На последно място са вземанията на футболисти, носили екипа на отбора през последните 6 години. 99% от тези дългове обаче са условни, тъй като не почиват на никакви трудово-правни отношения и документи, т.е. те са натрупани в следствие на устна договорка между основния акционер и футболистите. В началото на 2007-ма година Хебър „запали” с над 5 000 лева за сметки и телекомуникационната компания „Глобул”, но най-вероятно този дълг вече е погасен по давност. Хебър със сигурност има и доста скрити дългове, които в момента няма как да бъдат установени, тъй като за тях няма документи в епистоларна форма. Със сигурност нито една от изброените по-горе институции и частни лица няма да бъдат удовлетворени и в най-малка степен, тъй като дружеството на практика няма никакви активи, а уставният капитал от 50 000 лева е изтеглен много отдавна. Заради различните задължения отдавна сметките на клуба в „Асет банк” бяха запорирани най-напред от НАП, а после и от други частни и юридически лица.
Отбор се името Хебър от град Пазарджик няма да може да стартира дори в „Б” окръжна група. След като БФС сложи финансова преграда от близо 3 000 лева пред ПФК Хебър АД, шефът на отбора Боби Даскалов реши да вкара в действие - вариант „Б”.
Според него на чисто в пета дивизия трябваше да започне изваденият от нафталина Хебър 1918. Оказа се обаче, че и този клуб не може да стартира, тъй като не е изряден документално. „Очевидно им липсва съдебна регистрация. Този документ не ми беше представен и преди 3 години, когато същият клуб играеше в „Б” ОФГ с ромската формация. Няма го и сега. Но този път няма да ги допусна на юнашко доверие”, коментира шефът на ОС на БФС Спас Иванов. Той съобщи, че пред Хебър 1918 има и още една макар и по-малка спънка – задължение от 180 лева към ОС на БФС от пролетта на 2009-та година.
Отказването на ПФК Хебър АД от участие в „А” ОФГ, където изпадна през лятото от „В” АФГ, след най-мизерния си футболен сезон в цялата история, е симптоматично за това, което ще се случи с доскорошния представителен отбор на Пазарджик оттук насетне. А то не е много трудно за прогнозиране.
На първо място по една студена вода ще пият куп органи и институции на местно и национално ниво. След като клубът (разбирай дружеството) е на практика в състояние на технически фалит и може да се състезава вече само в най-ниското ниво на организиран футбол, нито един потенциален инвеститор (бъдещ спонсор) няма да има интерес към придобиване на акции. Те на практика в момента означават само едно – дългове. А колко са точно в момента тези задължения едва ли някои може да се наеме да каже.
БЕЗУСЛОВНО ПРИЗНАТИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
на клуба са към НАП, Общината, БФС, транспортни фирми, няколко частни лица и една телекомуникационна компания. Наскоро справка в НАП показа, че ПФК Хебър АД дължи на хазната за невнесени данъци и осигуровки и глоби за тях в размер на близо 35 000 лева. Дружеството има да дава на Общинското мероприятие ЖИЛФОНД около 3000 лева за консумативни по използване на стадиона. С почти толкова на опашката е и БФС. Хебър дължи няколкостотин лева за транспорт, малко пари за медицинско осигуряване и още
НЯКОЛКО ХИЛЯДАРКИ НА ЧАСТНИ ЛИЦА,
заели средства на Боби Даскалов за дейността на клуба. На последно място са вземанията на футболисти, носили екипа на отбора през последните 6 години. 99% от тези дългове обаче са условни, тъй като не почиват на никакви трудово-правни отношения и документи, т.е. те са натрупани в следствие на устна договорка между основния акционер и футболистите. В началото на 2007-ма година Хебър „запали” с над 5 000 лева за сметки и телекомуникационната компания „Глобул”, но най-вероятно този дълг вече е погасен по давност. Хебър със сигурност има и доста скрити дългове, които в момента няма как да бъдат установени, тъй като за тях няма документи в епистоларна форма. Със сигурност нито една от изброените по-горе институции и частни лица няма да бъдат удовлетворени и в най-малка степен, тъй като дружеството на практика няма никакви активи, а уставният капитал от 50 000 лева е изтеглен много отдавна. Заради различните задължения отдавна сметките на клуба в „Асет банк” бяха запорирани най-напред от НАП, а после и от други частни и юридически лица.