Селекцията на Левски и сянката на провала
Публикувано: 05 авг 2012 03:43
Че Левски не е училище за треньори и ръководители, нито опитно поле трябваше да стане ясно отдавна. Един мустакат пич и един откровен дилетант за няколко години превърнаха любимия на мнозина клуб в обект единствено на подигравки. Белите сторени от тези двамцата са в такова количество и толкова разнопосочни, та дори и Иво Тоневца да подкара влака все е същата, а измъкването от позорната ситуация явно ще става изключително бавно и с кански мъки.
Илиян Илиев не е лошо момче. Вероятно разполага с голям треньорски потенциал. Сигурно някой ден и той ще вдигне трофей начело на Левски. Към момента обаче е склонен да свива уши пред шефовете и да се оставя да му водят футболисти, които даже и един път не е гледал на живо.
Както и предположих преди няколко месеца Станислав Ангелов е привлечен ,за да чини за трима и да запушва всякакви пробойни в кораба. Напълно съм се убедил в морала и професионализма на същия, но той вече не е в първа футболна младост и разтакаването му на различни позиции само пречи Пелето да се концентрира и да даде най-доброто от себе си. Логично след контузията на Ели, Ангелов зае място до Иво Иванов, тъй като беше единствената алтернатива за ценрален защитник с добър ляв крак. Това, което видях обаче на стадиона в Сараево ме кара твърдо да заявя, че Станислав би бил полезен единствено като разбивач в предмостието на защитата. Той е загубил доста от скоростта си, затруднява се да играе ек на ек и определено не бие за първа топка. Оттук и комбинацията с Иво Иванов беше взривоопасна и изначално обречена.
Почнах отдалеч за селекцията, но ми се ще да бъда по-конкретен и искрено да се учудя на малоумието на всичките им там скаути и скаутски звена. Добрите организационно клубове при трансферирането на играч, освен футболните му качества, се интересуват от характера му, възможностите за бъдеща препродажба, както и медицинското му досие. Скъсаните коленни връзки са може би най-тежката контузия във футбола и възстановяването почти винаги не е пълно. В този смисъл закупуването на Роман Ели и Опоку бе нож с две остриета. Само след няколко мача в подготовката и двамата се хванаха за коленете и май се оказа , че контузиите им са хронични. Състоянието на Кристовао също не е цветущо и се стигна до почти патова ситуация. Наложи се бледият юноша Тонев да влиза на пожар и да закърпва положението. И между другото представянето му не бе никак лошо за дебютен мач в евротурнирите и далеч по-убедително от това на скъпоплатените "звезди". Най-вероятно Опоку е бил натирен от Лудогорец не толкова заради формата си, а най-вече поради тънкия момент с контузията, открит навреме от медицинския им щаб. Но след случая с Карвальо вече нищо не може да ме учуди.
Нищо бразилско не видях на терена и в двата мача срещу Сараево при положение, че в редиците на Левски имаше и играч от страната на кафето, при това със солидна визитка на миналогодишен участник в Шампионската лига. Марсиньо нито импровизира, нито канализира, нито пък допринася с нещо в дефанзивен план. Бавен и до болка разгадаем, той ще бъде от серията свободни агенти, минали и заминали като комета през клуба. Поредната гаргара бе изтърсването на касата за лимитиран нападател като португалеца Силва. 380 000 евро за таран, играещ в голяма част от игровото време с гръб към вратата са си отвсякъде пари хвърлени на вятъра и чудесен пример за рентабилност от страна на "карамелите".
От новопривлечените потенциал за развитие виждам единствено у словака Прохазка. Вероятно ще има проблеми с адаптацията в първите кръгове, но съм сигурен, че това ще бъде преодоляно бързо и Роман ще пасне като дялан камък в центъра на халфовата линия, където Влади Гаджев отдавна е спукал гумите.
Преди време бях написал едно есе със заглавие "Мащабна селекция или поредната калъфка". Към настоящия момент констатирам, че в Левски тя е половинчата и тотално сбъркана. Жестока истина, зад която наднича сянката на провала.
Илиян Илиев не е лошо момче. Вероятно разполага с голям треньорски потенциал. Сигурно някой ден и той ще вдигне трофей начело на Левски. Към момента обаче е склонен да свива уши пред шефовете и да се оставя да му водят футболисти, които даже и един път не е гледал на живо.
Както и предположих преди няколко месеца Станислав Ангелов е привлечен ,за да чини за трима и да запушва всякакви пробойни в кораба. Напълно съм се убедил в морала и професионализма на същия, но той вече не е в първа футболна младост и разтакаването му на различни позиции само пречи Пелето да се концентрира и да даде най-доброто от себе си. Логично след контузията на Ели, Ангелов зае място до Иво Иванов, тъй като беше единствената алтернатива за ценрален защитник с добър ляв крак. Това, което видях обаче на стадиона в Сараево ме кара твърдо да заявя, че Станислав би бил полезен единствено като разбивач в предмостието на защитата. Той е загубил доста от скоростта си, затруднява се да играе ек на ек и определено не бие за първа топка. Оттук и комбинацията с Иво Иванов беше взривоопасна и изначално обречена.
Почнах отдалеч за селекцията, но ми се ще да бъда по-конкретен и искрено да се учудя на малоумието на всичките им там скаути и скаутски звена. Добрите организационно клубове при трансферирането на играч, освен футболните му качества, се интересуват от характера му, възможностите за бъдеща препродажба, както и медицинското му досие. Скъсаните коленни връзки са може би най-тежката контузия във футбола и възстановяването почти винаги не е пълно. В този смисъл закупуването на Роман Ели и Опоку бе нож с две остриета. Само след няколко мача в подготовката и двамата се хванаха за коленете и май се оказа , че контузиите им са хронични. Състоянието на Кристовао също не е цветущо и се стигна до почти патова ситуация. Наложи се бледият юноша Тонев да влиза на пожар и да закърпва положението. И между другото представянето му не бе никак лошо за дебютен мач в евротурнирите и далеч по-убедително от това на скъпоплатените "звезди". Най-вероятно Опоку е бил натирен от Лудогорец не толкова заради формата си, а най-вече поради тънкия момент с контузията, открит навреме от медицинския им щаб. Но след случая с Карвальо вече нищо не може да ме учуди.
Нищо бразилско не видях на терена и в двата мача срещу Сараево при положение, че в редиците на Левски имаше и играч от страната на кафето, при това със солидна визитка на миналогодишен участник в Шампионската лига. Марсиньо нито импровизира, нито канализира, нито пък допринася с нещо в дефанзивен план. Бавен и до болка разгадаем, той ще бъде от серията свободни агенти, минали и заминали като комета през клуба. Поредната гаргара бе изтърсването на касата за лимитиран нападател като португалеца Силва. 380 000 евро за таран, играещ в голяма част от игровото време с гръб към вратата са си отвсякъде пари хвърлени на вятъра и чудесен пример за рентабилност от страна на "карамелите".
От новопривлечените потенциал за развитие виждам единствено у словака Прохазка. Вероятно ще има проблеми с адаптацията в първите кръгове, но съм сигурен, че това ще бъде преодоляно бързо и Роман ще пасне като дялан камък в центъра на халфовата линия, където Влади Гаджев отдавна е спукал гумите.
Преди време бях написал едно есе със заглавие "Мащабна селекция или поредната калъфка". Към настоящия момент констатирам, че в Левски тя е половинчата и тотално сбъркана. Жестока истина, зад която наднича сянката на провала.
