Прякорът - другото "Аз" на футболните ни герои
Публикувано: 15 фев 2009 17:35
Колоритни прякори населяват футболния ни фолклор от десетилетия. Произходът им невинаги е ясен. Легендата на Левски Георги Аспарухов е по-известен като Гунди, Божидар Искренов за милионите си почитатели е просто Гибона. Христо Илиев остава в съзнанието на феновете просто като Патрата заради специфичната си походка.
В шести клас съученик незнайно защо оприличава Радостта на народа на маймуната гибон, а как Аспарухов става Гунди - историята мълчи. Прозвището е като второ "аз" за играча. Ако някой на улицата днес повика звездата на Левски Георги Иванов по име, той едва ли ще се обърне. Гонзо би свършило идеална работа.
Футболните хора често лепят цветущи етикети за цял живот на свои колеги. На младини легендата на пловдивския Ботев Динко Дерменджиев обича да си тананика модната през 50-те години песен на Леа Иванова "Чико от Порто Рико". Накрая друг играч на "канарчетата" му става "кръстник" с: "Престани бе, Чико".
"Чии са тези "криви чорапи", пита в съблекалнята на Марица някогашният ни топрефер Атанас Узунов, започнал кариерата си като треньор в школата на пловдивчани. Оказва се, че са на юношата Александър Александров, наричан до днес Кривия. Сега Сашо има пълен съименник в Черно море и двамата някак трябва да бъдат отличавани. И Кривия моли медиите да го зоват Алекс, но с малко успех.
"Бърз си като електричка", подхвърля наставникът на "сините" Вячеслав Грозни към Здравко Лазаров преди 10 г. и нападателят се сдобива с "влаково" прозвище.
Закачки между съотборници често раждат прякори. В началото на 90-те е популярното "Мъпет шоу". Играчът на Локо (Пд) Иван Танчовски оприличава приятеля си Георги Иванов на един от героите в кукления сериал - Гонзо. "Ако аз съм Гонзо, ти пък си жабокът Кърмит", тросва се бъдещото страшилище за защитниците. Във футболната ни летопис обаче Георги Иванов остана като Гонзо, за Кърмит никой не говори. От години има и втори Гонзо - Николай Вълев. Докато играе в Търговище (сега вече е в Славия), здравенякът, който прилича на Георги Иванов, е наричан с прякора на голмайстора.
"Мъпет шоу" носи ново име и на вратаря Здравко Здравков - в ранните му футболни години го оприличават на мечока Фози.
Популярно анимационно филмче е в основата на преименуването на Локо (Пд) - "железничарите" стават "смърфове", а названието е наложено от покойния журналист Николай Галов. Бръмбарчето Зум лети по екраните в киносалоните у нас през 60-те години, а легендата на Локо (Пд) Христо Бонев завинаги става Зума. Друг анимационен герой - Херо, пък се превръща в съдба за Димитър Димитров. "Отдавна никой не ми вика Митко, отвикнал съм да чувам истинското си име", твърди треньорът на руския Амкар. Той обаче държи да подчертава английското значение на думата - герой.
Игрови характеристики са в основата на популярното име на играещия през 30-те години Георги Пачеджиев - той е твърд като чугун в единоборствата, лепват му прозвище Чугуна.
Заради безкомпромисната си игра някогашният бояк защитник на Локомотив (Сф) Васил Методиев незнайно защо е оприличен на нацисткия генерал Шпайдел. При юношите на Левски пък сегашният играч на "сините" Николай Димитров се явява с нова прическа с характерен бретон. Съотборникът му Ивелин Попов (днес в Литекс) намира прилика с "великия диктатор" и го нарича Хитлерчо. За по-деликатно прозвището се изменя в Хичо.
Понякога самият футболист е причина да се сдобие с прякор. Италианецът Фулвио Коловати е детският идол на Илиян Стоянов. След време Коловати наричат самия него. Особености на характера понякога са в основата на новосъздадени прякори - легендарният треньор на ЦСКА Крум Милев остава в историята като Палаврата, защото е твърде приказлив. На младини обича да започва тирадите си с обръщението "Чиче", оттам и другото му прозвище - Чичето.
Често прякорът няма особена връзка с футболния герой. В юношеските си години Манол Манолов живее под наем в къщата на някой си Симо, до края на дните си легендата на ЦСКА става Симолията. Прякорът на Крум Янев - Палакмана, идва от вид гълъби, отглеждани от баща му.
Георги Славков кой знае защо е наричан Бенкса по фамилията на известния в миналото английски вратар. А на практика всеки голям футболист е ставал "кръстник" на българин. Пеле - на Станислав Ангелов, Ромарио - на Румен Христов, Бебето - на Асен Николов, и т.н. През 70-те и 80-те в Шумен риташе дори Рачо Марадоната (всъщност Жечев). Защото беше "квадратен" и мургав като Дон Диего!
Няма значение колко си голям, за да се сдобиеш с респектиращ прякор. Прилики със световни звезди маркират завинаги родните им копия. Игралият в Левски Ивайло Йотов става Кемпеса. За феновете на Ботев дългият като върлина Величко Величков е просто Крауч. "Синият" юноша Симеон Иванов, висок почти два метра, е известен като Матераци. Веднъж на пресконференция тогавашният треньор на Левски Станимир Стоилов трябваше да обяви защитника в групата за мач и... се запъна. Не върви да каже "Матераци", а кой освен роднините му го знае като Симеон? Пресаташето подсказа на Мъри...
в. "Труд"
В шести клас съученик незнайно защо оприличава Радостта на народа на маймуната гибон, а как Аспарухов става Гунди - историята мълчи. Прозвището е като второ "аз" за играча. Ако някой на улицата днес повика звездата на Левски Георги Иванов по име, той едва ли ще се обърне. Гонзо би свършило идеална работа.
Футболните хора често лепят цветущи етикети за цял живот на свои колеги. На младини легендата на пловдивския Ботев Динко Дерменджиев обича да си тананика модната през 50-те години песен на Леа Иванова "Чико от Порто Рико". Накрая друг играч на "канарчетата" му става "кръстник" с: "Престани бе, Чико".
"Чии са тези "криви чорапи", пита в съблекалнята на Марица някогашният ни топрефер Атанас Узунов, започнал кариерата си като треньор в школата на пловдивчани. Оказва се, че са на юношата Александър Александров, наричан до днес Кривия. Сега Сашо има пълен съименник в Черно море и двамата някак трябва да бъдат отличавани. И Кривия моли медиите да го зоват Алекс, но с малко успех.
"Бърз си като електричка", подхвърля наставникът на "сините" Вячеслав Грозни към Здравко Лазаров преди 10 г. и нападателят се сдобива с "влаково" прозвище.
Закачки между съотборници често раждат прякори. В началото на 90-те е популярното "Мъпет шоу". Играчът на Локо (Пд) Иван Танчовски оприличава приятеля си Георги Иванов на един от героите в кукления сериал - Гонзо. "Ако аз съм Гонзо, ти пък си жабокът Кърмит", тросва се бъдещото страшилище за защитниците. Във футболната ни летопис обаче Георги Иванов остана като Гонзо, за Кърмит никой не говори. От години има и втори Гонзо - Николай Вълев. Докато играе в Търговище (сега вече е в Славия), здравенякът, който прилича на Георги Иванов, е наричан с прякора на голмайстора.
"Мъпет шоу" носи ново име и на вратаря Здравко Здравков - в ранните му футболни години го оприличават на мечока Фози.
Популярно анимационно филмче е в основата на преименуването на Локо (Пд) - "железничарите" стават "смърфове", а названието е наложено от покойния журналист Николай Галов. Бръмбарчето Зум лети по екраните в киносалоните у нас през 60-те години, а легендата на Локо (Пд) Христо Бонев завинаги става Зума. Друг анимационен герой - Херо, пък се превръща в съдба за Димитър Димитров. "Отдавна никой не ми вика Митко, отвикнал съм да чувам истинското си име", твърди треньорът на руския Амкар. Той обаче държи да подчертава английското значение на думата - герой.
Игрови характеристики са в основата на популярното име на играещия през 30-те години Георги Пачеджиев - той е твърд като чугун в единоборствата, лепват му прозвище Чугуна.
Заради безкомпромисната си игра някогашният бояк защитник на Локомотив (Сф) Васил Методиев незнайно защо е оприличен на нацисткия генерал Шпайдел. При юношите на Левски пък сегашният играч на "сините" Николай Димитров се явява с нова прическа с характерен бретон. Съотборникът му Ивелин Попов (днес в Литекс) намира прилика с "великия диктатор" и го нарича Хитлерчо. За по-деликатно прозвището се изменя в Хичо.
Понякога самият футболист е причина да се сдобие с прякор. Италианецът Фулвио Коловати е детският идол на Илиян Стоянов. След време Коловати наричат самия него. Особености на характера понякога са в основата на новосъздадени прякори - легендарният треньор на ЦСКА Крум Милев остава в историята като Палаврата, защото е твърде приказлив. На младини обича да започва тирадите си с обръщението "Чиче", оттам и другото му прозвище - Чичето.
Често прякорът няма особена връзка с футболния герой. В юношеските си години Манол Манолов живее под наем в къщата на някой си Симо, до края на дните си легендата на ЦСКА става Симолията. Прякорът на Крум Янев - Палакмана, идва от вид гълъби, отглеждани от баща му.
Георги Славков кой знае защо е наричан Бенкса по фамилията на известния в миналото английски вратар. А на практика всеки голям футболист е ставал "кръстник" на българин. Пеле - на Станислав Ангелов, Ромарио - на Румен Христов, Бебето - на Асен Николов, и т.н. През 70-те и 80-те в Шумен риташе дори Рачо Марадоната (всъщност Жечев). Защото беше "квадратен" и мургав като Дон Диего!
Няма значение колко си голям, за да се сдобиеш с респектиращ прякор. Прилики със световни звезди маркират завинаги родните им копия. Игралият в Левски Ивайло Йотов става Кемпеса. За феновете на Ботев дългият като върлина Величко Величков е просто Крауч. "Синият" юноша Симеон Иванов, висок почти два метра, е известен като Матераци. Веднъж на пресконференция тогавашният треньор на Левски Станимир Стоилов трябваше да обяви защитника в групата за мач и... се запъна. Не върви да каже "Матераци", а кой освен роднините му го знае като Симеон? Пресаташето подсказа на Мъри...
в. "Труд"
)