Мъри трябва да изкорени завинаги червеното зло
Публикувано: 12 фев 2009 23:13
Автор: Ефрем Димитров
Надеждата се завърна – срещу Швейцария контурите на европейския футбол заблестяха
В дебюта на Станимир Стоилов и Наско Сираков светлината на надеждата пак изгря над българския футбол. Това е оптимистичната констатация след равенството в Швейцария, като, разбира се, наблягам нетолкова на резултата, колкото на посланията от играта. Бързам обаче да започна с най-належащото, най-важното, най-същественото, макар и оцветено в наглед неподходящи за момента мрачни тонове. Но за да изградим бъдеще за доброто и красивото, не трябва да забравяме урока на злото...
Докато имах удоволствието да наблюдавам новия европейски вид на България, изразен в перманентен контрол върху топката, строга тактическа дисциплина и надиграване със съперника, постепенно се засили чувството за опасност от възможно завръщане към мрака на миналото. Именно това е и мисията пред най-добрия български треньор в момента – превенция и кардинални мерки срещу червената /първо комунистическа, а впоследствие и посткомунистическа/ нагласа към футбола!
Мъри веднъж завинаги трябва да изтръгне из корен модела „ЦСКА“, в чиито окови вече 60 години българския футбол се гърчи в мъчителна и болезнена агония. В последната декада остарелите соцконцепции на Стойчо Младенов, Пламен Марков и Димитър Пенев докараха България до състояние на трудно обратима криза, пропила се във всички аспекти – естетика, цели, резултати, послания от играта, морал и ценностна система...
Да, тук не говоря само за футбол, принципно Марков не е лош треньор, говоря за начин на мислене, за манталитет, наслоен от комунистическите навици и вкусове! Най-лошото в случая е, че до появата на Станимир Стоилов общественото мислене не познаваше друг вид естетика, друга философия на футболната игра и поради това не можеше да разчете правилно несравнимо по-успешните, атрактивни и естетически съвременни модели на играта. Сега все още има съмнение към специалиста, но най-значителните крачки и по отношение на модерното възприятие вече са направени...
Нека се върнем на мача...
Колко по-различна, смела и със самочувствие бе България от скучния, предпазлив и затворен футбол на Марков и Младенов например. Тук ще уточня, че по обясними причини съвременен футболен анализ може да се направи само на първото полувреме. През втората част връзките се разкъсаха, за което си има обективни причини – влязоха твърде много неравностойни и ненаучени играчи, продукт на школата, за която говорихме по-горе.
В продукцията през първото полувреме обаче имаше премного злато. На първо място поставям заставането на отбора на България на терена. Със самочувствие и смело, футбол, базиран върху контрола и изнасянето на топката.
Видяхме една великолепна двойка вътрешни халфове в лицето на Стилян Петров и Станислав Ангелов; съвременни, старателни бързи бекове – Миланов и Манолев; централни защитници, които пълноценно участват в изнасянето на топката и печеленето на пространство; избухването на прекрасен талант, какъвто несъмнено е Ивелин Попов; и над всички брилянтен Димитър Бербатов, който четеше играта, раздаваше пасове и създаваше положения.
Забележките са към пасивните на фона на останалите крила. Съмнявам се, че Благой Георгиев въобще има бъдеще при бързия колективен футбол на Станимир Стоилов. Футболистът на Терек е прекалено статичен, инертен и тромав и като цяло не импонира на стила на тима. При Телкийски проблемът е по-скоро от психологическо естество и вероятно в следващите мачове халфът ще покаже високите си класа. Определено обаче Стоилов трябва да се замисли за алтернатива по крилата и друг от дрийм тийма на Левски – Христо Йовов, изглежда отличен вариант.
Разбира се, че имаше и други порпуски, но те са с маргинално значение поради своята преодолимост. Например голът в нашата врата бе нелеп в контекста на игровото статукво, което беше изцяло в полза на нашите. Това е стара слабост на българските отбори – да не държат резултата в ръцете си, въпреки завоюването си в тенденция предимство си на терена.
В крайна сметка можем ли да си правим генерални изводи от контролата с Швейцария?
Спрямо най-близката кауза – не, но перспективите за светло бъдеще са налице.
Световните квалификации са загубени и смятам, че всеки трезв реалистичен поглед би трябвало да е наясно с положението. Постижимите цели в близка перспектива – забавление и връщането на удоволствието за зрителите от прилагането на чисто футболни модели. Ще завърша, както и запознах – с предупреждение, препоръка и надежда.
Това означава – изкореняването на злото от българския футбол или всичко това, което от 60 години насам се олицетворява от ЦСКА.
Надеждата се завърна – срещу Швейцария контурите на европейския футбол заблестяха
В дебюта на Станимир Стоилов и Наско Сираков светлината на надеждата пак изгря над българския футбол. Това е оптимистичната констатация след равенството в Швейцария, като, разбира се, наблягам нетолкова на резултата, колкото на посланията от играта. Бързам обаче да започна с най-належащото, най-важното, най-същественото, макар и оцветено в наглед неподходящи за момента мрачни тонове. Но за да изградим бъдеще за доброто и красивото, не трябва да забравяме урока на злото...
Докато имах удоволствието да наблюдавам новия европейски вид на България, изразен в перманентен контрол върху топката, строга тактическа дисциплина и надиграване със съперника, постепенно се засили чувството за опасност от възможно завръщане към мрака на миналото. Именно това е и мисията пред най-добрия български треньор в момента – превенция и кардинални мерки срещу червената /първо комунистическа, а впоследствие и посткомунистическа/ нагласа към футбола!
Мъри веднъж завинаги трябва да изтръгне из корен модела „ЦСКА“, в чиито окови вече 60 години българския футбол се гърчи в мъчителна и болезнена агония. В последната декада остарелите соцконцепции на Стойчо Младенов, Пламен Марков и Димитър Пенев докараха България до състояние на трудно обратима криза, пропила се във всички аспекти – естетика, цели, резултати, послания от играта, морал и ценностна система...
Да, тук не говоря само за футбол, принципно Марков не е лош треньор, говоря за начин на мислене, за манталитет, наслоен от комунистическите навици и вкусове! Най-лошото в случая е, че до появата на Станимир Стоилов общественото мислене не познаваше друг вид естетика, друга философия на футболната игра и поради това не можеше да разчете правилно несравнимо по-успешните, атрактивни и естетически съвременни модели на играта. Сега все още има съмнение към специалиста, но най-значителните крачки и по отношение на модерното възприятие вече са направени...
Нека се върнем на мача...
Колко по-различна, смела и със самочувствие бе България от скучния, предпазлив и затворен футбол на Марков и Младенов например. Тук ще уточня, че по обясними причини съвременен футболен анализ може да се направи само на първото полувреме. През втората част връзките се разкъсаха, за което си има обективни причини – влязоха твърде много неравностойни и ненаучени играчи, продукт на школата, за която говорихме по-горе.
В продукцията през първото полувреме обаче имаше премного злато. На първо място поставям заставането на отбора на България на терена. Със самочувствие и смело, футбол, базиран върху контрола и изнасянето на топката.
Видяхме една великолепна двойка вътрешни халфове в лицето на Стилян Петров и Станислав Ангелов; съвременни, старателни бързи бекове – Миланов и Манолев; централни защитници, които пълноценно участват в изнасянето на топката и печеленето на пространство; избухването на прекрасен талант, какъвто несъмнено е Ивелин Попов; и над всички брилянтен Димитър Бербатов, който четеше играта, раздаваше пасове и създаваше положения.
Забележките са към пасивните на фона на останалите крила. Съмнявам се, че Благой Георгиев въобще има бъдеще при бързия колективен футбол на Станимир Стоилов. Футболистът на Терек е прекалено статичен, инертен и тромав и като цяло не импонира на стила на тима. При Телкийски проблемът е по-скоро от психологическо естество и вероятно в следващите мачове халфът ще покаже високите си класа. Определено обаче Стоилов трябва да се замисли за алтернатива по крилата и друг от дрийм тийма на Левски – Христо Йовов, изглежда отличен вариант.
Разбира се, че имаше и други порпуски, но те са с маргинално значение поради своята преодолимост. Например голът в нашата врата бе нелеп в контекста на игровото статукво, което беше изцяло в полза на нашите. Това е стара слабост на българските отбори – да не държат резултата в ръцете си, въпреки завоюването си в тенденция предимство си на терена.
В крайна сметка можем ли да си правим генерални изводи от контролата с Швейцария?
Спрямо най-близката кауза – не, но перспективите за светло бъдеще са налице.
Световните квалификации са загубени и смятам, че всеки трезв реалистичен поглед би трябвало да е наясно с положението. Постижимите цели в близка перспектива – забавление и връщането на удоволствието за зрителите от прилагането на чисто футболни модели. Ще завърша, както и запознах – с предупреждение, препоръка и надежда.
Това означава – изкореняването на злото от българския футбол или всичко това, което от 60 години насам се олицетворява от ЦСКА.
, но Ефремчо също го гони.