Битката е спечелена, остава да се вземе и войната
Публикувано: 01 юни 2012 15:41
За кой ли път благодарение на верните си и до болка любящи фенове Нефтохимик ще продължи да се бори. Че клубът щеше да съществува е ясно, но под каква форма и в коя група никой не можеше да каже. Или поне до вчера. Ето че „зелените” пак ще шумят, както си знаят и могат. Такъв шум вдигнаха и хората, които обичат Нефтохимик, за да бъдат чути и да се разбере, че около Нефтохимик постоянно живее неправдата. Още веднъж браво на тези, които не се предадоха и заявиха позицията на поне половин Бургас.
Да, трябва признаем, че позитивните новини без Бойко Борисов може би щяха да са мит, но нали затова е този човек – да се опитва да решава проблемите на хората, които го направиха това което е – известен, уважаван, слушан, понякога спорен, но Премиер.
Тези 300 хиляди от Лукойл и онези 80 хиляди от Общината са спасителни, но не и решителни за нещо голямо и значимо. Трябват още много и то регулярно, за да може да се празнува не само победа в битката, а във войната. Следващите битки са връщането за постоянно и завинаги на стадион „Лазур”. Така както „Камп Ноу” е правен за Барселона, а „Генча” за Стяуа, така и това съоръжение е строено за Нефтохимик, колкото и някои хора да го отричат и купуват. В крайна сметка на този прекрасен стадион могат да играят не два, а пет отбора при необходимост. Ако аз хипотетично имам безчет пари ще искам да си купя бургаската улица „Александровска”, защото ми харесва и е много „ларго”, но тази улица винаги ще си остане на Бургас и града, а не на Райко Стоянов.
Дано нещата около Нефтохимик най-после се стабилизират и то не само за година-две, а за дълъг период. Привържениците също нека знаят, че те могат да допринесат за това Нефтохимик да бъде търсен и да има позитивно излъчване. Трудно е да се инвестира сега, но при правилна политика на Общината и шефовете на клуба може да се създаде един печеливш модел на работа. Важното е да се работи прозрачно и без всеки да дърпа одеялото към себе си. Такъв модел разбира се може и трябва да се прилага не само във футбола и Нефтохимик. Освен мачове „шейховете” ще трябва да провеждат и тренировки, тоест нужна е и база, на която да растат и децата.
Бургас може да стане „Най-добрият спортен град за живеене” дори с хора като Събев наоколо. Важно е бургазлии да повярват, че нещата зависят от тях, а не от този, който иска да си купи улица от града или въздух от морската градина.
Да, трябва признаем, че позитивните новини без Бойко Борисов може би щяха да са мит, но нали затова е този човек – да се опитва да решава проблемите на хората, които го направиха това което е – известен, уважаван, слушан, понякога спорен, но Премиер.
Тези 300 хиляди от Лукойл и онези 80 хиляди от Общината са спасителни, но не и решителни за нещо голямо и значимо. Трябват още много и то регулярно, за да може да се празнува не само победа в битката, а във войната. Следващите битки са връщането за постоянно и завинаги на стадион „Лазур”. Така както „Камп Ноу” е правен за Барселона, а „Генча” за Стяуа, така и това съоръжение е строено за Нефтохимик, колкото и някои хора да го отричат и купуват. В крайна сметка на този прекрасен стадион могат да играят не два, а пет отбора при необходимост. Ако аз хипотетично имам безчет пари ще искам да си купя бургаската улица „Александровска”, защото ми харесва и е много „ларго”, но тази улица винаги ще си остане на Бургас и града, а не на Райко Стоянов.
Дано нещата около Нефтохимик най-после се стабилизират и то не само за година-две, а за дълъг период. Привържениците също нека знаят, че те могат да допринесат за това Нефтохимик да бъде търсен и да има позитивно излъчване. Трудно е да се инвестира сега, но при правилна политика на Общината и шефовете на клуба може да се създаде един печеливш модел на работа. Важното е да се работи прозрачно и без всеки да дърпа одеялото към себе си. Такъв модел разбира се може и трябва да се прилага не само във футбола и Нефтохимик. Освен мачове „шейховете” ще трябва да провеждат и тренировки, тоест нужна е и база, на която да растат и децата.
Бургас може да стане „Най-добрият спортен град за живеене” дори с хора като Събев наоколо. Важно е бургазлии да повярват, че нещата зависят от тях, а не от този, който иска да си купи улица от града или въздух от морската градина.