Новият национал-нещо между ранния Лудогорец и късния Левски
Публикувано: 01 мар 2012 20:16
Нямам познания по генно инженерство, но имам претенцията, че улавям дори и дребните детайли и красотата във всеки един футболен двубой- от тези в сиропираната Шампионска лига до култовите гладиаторски битки из родните ни ниски дивизии. Нямам и понятие как биологически таланта се пренася от поколение в поколение, но бях свидетел на това по време на снощния мач на българския национален отбор срещу маджарите.
Далеч съм от мисълта да словословя Любо Пенев още дето се вига в пръгата, но определено човекът заслужава адмирации за новаторството и смелостта си при оформянето на този свеж и симпатичен тим. Футболният спец веднага може да отсее плявата и да разнищи промененото игрово поведение на националната ни гарнитура. Дилемите пред Пенев преди двубоя бяха доста, но той майсторски реши да не ротира защитния вал, а предпочете едно доста дръзко и агресивно поведение в средата на терена, тъй нехарактерно за отбор от нашата черга. Това 4-1-4-1 с перманентно сменяне на местата и един константен буфер между дефанса и нападението ме накараха да мечтая даже и за сериозно намесване в борбата за призово място в предстоящата кампания за класиране на мондиал.
Нека хвърлим поглед на тази изкусна въртележка, объркала тотално унгарците през вторите 45 минути. Набитото око на селекционера заложи на може би най-добре подготвения тактически футболист в родния ни шампионат за невралгичната зона пред защитата. Светльо Дяков сякаш има два бели дроба и ако се поровя малко статистически сигурно ще се окаже играча с най-високо КПД в изминалата контрола. Отлично подсигуряване, бързо обработване на коженото кълбо и почти безпогрешен пас- на тези елементи, демонстрирани по перфектен начин от Светльо се градеше цялостната ни игрова дълбочина. Всеизвестна истина е, че за класата на един отбор се съди по широчината на разгръщане на атаката. Мога само да поздравя Иванов и Бодуров, че при изнасянето на топката не гледаха в краката си, а умело печелеха терен, а с това и насищането на противниковата половина даваше моментален резултат. Тук е редно да изтъкна и перфектното позициониране на българския Дъглас Майкон - Станислав Манолев. Това момче си губи времето в разцъквания с Венлота и Граафшапи, докато истинското му място е в някой от топ тимовете на Европа. За мнозина може да прозвучи кощунствено, но категорично Станислав е в челната десятка на най-добрите на Стария континент на тази позиция.
И за да бъда честен е редно да споделя, че варианта за двойка разиграващи халфове- Гаджев-Златински със сигурност може да бъде подложен на дискусия. Не ме разбирайте грешно, момчетата се вписаха отлично и спазваха безпрекусловно тактическа дисциплина. За тази зона от терена обаче се искат и други неща и Любо Пенев добре го знае. Убеден съм, че той е видял това бяло петно и ще помисли за вътрешни размествания или за футболист с вродено чувство за импровизация и усет за последния пас.
В крайна сметка не мисля, че можем да бъдем недоволни от чисто новата физиономия на национала. Далеч назад в миманса останаха срамните селски постановски с режисьор застаряващия немски любовник. Видни са проблемите при реализирането на попадения, но мисля че те са по скоро от психологическо естество. Но като най-голяма заслуга на новия селекционер можем да отчетем късането на шаблона и изграждането на собствен игрови стил- с насищане на средната зона, с използването на фалшива девятка и отработената смяна на позициите- нещо между ранния Лудогорец и късния Левски на Костов. Даже и щипка от цък-цъка на Барселона.
Далеч съм от мисълта да словословя Любо Пенев още дето се вига в пръгата, но определено човекът заслужава адмирации за новаторството и смелостта си при оформянето на този свеж и симпатичен тим. Футболният спец веднага може да отсее плявата и да разнищи промененото игрово поведение на националната ни гарнитура. Дилемите пред Пенев преди двубоя бяха доста, но той майсторски реши да не ротира защитния вал, а предпочете едно доста дръзко и агресивно поведение в средата на терена, тъй нехарактерно за отбор от нашата черга. Това 4-1-4-1 с перманентно сменяне на местата и един константен буфер между дефанса и нападението ме накараха да мечтая даже и за сериозно намесване в борбата за призово място в предстоящата кампания за класиране на мондиал.
Нека хвърлим поглед на тази изкусна въртележка, объркала тотално унгарците през вторите 45 минути. Набитото око на селекционера заложи на може би най-добре подготвения тактически футболист в родния ни шампионат за невралгичната зона пред защитата. Светльо Дяков сякаш има два бели дроба и ако се поровя малко статистически сигурно ще се окаже играча с най-високо КПД в изминалата контрола. Отлично подсигуряване, бързо обработване на коженото кълбо и почти безпогрешен пас- на тези елементи, демонстрирани по перфектен начин от Светльо се градеше цялостната ни игрова дълбочина. Всеизвестна истина е, че за класата на един отбор се съди по широчината на разгръщане на атаката. Мога само да поздравя Иванов и Бодуров, че при изнасянето на топката не гледаха в краката си, а умело печелеха терен, а с това и насищането на противниковата половина даваше моментален резултат. Тук е редно да изтъкна и перфектното позициониране на българския Дъглас Майкон - Станислав Манолев. Това момче си губи времето в разцъквания с Венлота и Граафшапи, докато истинското му място е в някой от топ тимовете на Европа. За мнозина може да прозвучи кощунствено, но категорично Станислав е в челната десятка на най-добрите на Стария континент на тази позиция.
И за да бъда честен е редно да споделя, че варианта за двойка разиграващи халфове- Гаджев-Златински със сигурност може да бъде подложен на дискусия. Не ме разбирайте грешно, момчетата се вписаха отлично и спазваха безпрекусловно тактическа дисциплина. За тази зона от терена обаче се искат и други неща и Любо Пенев добре го знае. Убеден съм, че той е видял това бяло петно и ще помисли за вътрешни размествания или за футболист с вродено чувство за импровизация и усет за последния пас.
В крайна сметка не мисля, че можем да бъдем недоволни от чисто новата физиономия на национала. Далеч назад в миманса останаха срамните селски постановски с режисьор застаряващия немски любовник. Видни са проблемите при реализирането на попадения, но мисля че те са по скоро от психологическо естество. Но като най-голяма заслуга на новия селекционер можем да отчетем късането на шаблона и изграждането на собствен игрови стил- с насищане на средната зона, с използването на фалшива девятка и отработената смяна на позициите- нещо между ранния Лудогорец и късния Левски на Костов. Даже и щипка от цък-цъка на Барселона.
