Защо избрах своя любим отбор!

[cska_90]

Абе честно казано първия мач не си го спомням-бях много малък!!!

Но определено тези с Блекбърн,Ливърпул,Тулуза,Байер,Монако ще ги помня цял живот-някой с добро - други с лошо,но така-това е ФУТБОЛА!!

[tprodanov]

Та като прибавим и това, че очевидно онези фурнаджийски лопати са станали фенове на Малеш Микрево и Скрита сила Мъдрево /защото аз не познавам цскар дето е станал левскар/ си стискаме ръцете и оставаме по-младите да ни се смеят на спора

Само не каза, ти Средец ли викаше, докато аз виках Левски? Не го приемай като заяждане, както казах вече, това е една от причините да съм Левскар, та ми е чудна и отсрещната позиция?

[redpride]

ЦСКА не се избира, ЦСКА избира феновете! Само веднъж да си присъствал на мач и повече не можеш да бъдеш от друг отбор. Червения цвят те грабва, победата те въодушевява, а загубата те смачква. Колкото и да говорят, кои фенове са повече, аз ще кажа: 20те години тормоз срещу ЦСКА родиха хилади наши фенове. Не такива, които ходят само от време на време, а тези, които изгонихме Лупи, тези, които застанахме за ЦСКА, когато отбора беше смазан от сдс и съдиите се гариха с нас на всеки мач. То не беше отменени голове, автоголове, отбори излизащи да чупят крака на Армията, продадената от Божков титла. Но ЦСКА отцеля, защото е нещо специално, красиво и добро и винаги възкръсва и винаги ще бъде там на върха, където няма място за друг. Ето за това съм от ЦСКА и винаги ще бъда. И макар сега да сме зле аз ще бъда във Варна, защото там играе моя отбор, а не отбора на незнам си кой народ!

[защо]

Аз като бях на 2-3 години станах цесекар. Баща ми беше учител и ме беше взел с него в училището, имаше нещо бригада, изглежда, щото учениците не учеха, а боядисваха оградата, почистваха, изобщо вършеха разни неща в двора. По едно време тия от мойта компания тръгнаха да пушат, явно са използвали момента, когато баща ми е зачезнал нанякъде, ама не е имало на кого да ме оставят и ме взеха с тях. Там взеха да си говорят за мачове и на един Цецо му дойде на акъла да ме пита аз от кой отбор съм. Аз от тях бях останал с впечатлението, че хората трябва да са от различни отбори, за да могат да се карат с кеф. Попитах ги от кой отбор е баща ми и като казаха, че е от Левски, заявих, че аз съм от ЦСКА. Те се опитаха да ми обяснят, че не е хубаво така, че трябва да съм от същия отбор като него. Аз обаче бях чул и че е курвенска работа да се пребоядисваш, и обявих, че вече е късно, казал съм един път и това е! После баща ми, човекът, няколко пъти следващите дни ме пита от кой отбор съм, с надеждата, че може да съм си променил мнението, и в резултат на мен така ми се наби в главата, че съм от най-великия отбор, че никога повече не го забравих.

А с годините все повече се убеждавах, колко съм бил прав. До 7-ми клас в класа нямахме нито един левскар, в 7-ми дойде един, който беше изключен от предишното си училище и който беше вече 15-годишен. В квартала също имахме само един левскар (поне аз други не познавам, дето да са на мойте, горе-долу, години), той по-време на мач Левски - ЦСКА правеше магии, та Левски да бие. Веднъж беше се затворил в пералнята и стоял вътре до края на мача, веднъж се беше заврял в комина и се беше заклещил и престоял почти цял ден там, докато го намерят, а когато направихте от 2:0 3:2, това стана, защото той след 2:0 е тичал от Монтана до Берковица (15 километра) и като стигнал там разбрал, че е успял да обърне мача. Ама после се беше върнал с влака, и следващата година обидените духове си прибраха вересиите и ЦСКА взе и първенството и купата. Иначе е добро момче и съвсем нормален, между другото, даже хич не е глупав, ама тоя Левски...

[ros]

Та като прибавим и това, че очевидно онези фурнаджийски лопати са станали фенове на Малеш Микрево и Скрита сила Мъдрево /защото аз не познавам цскар дето е станал левскар/ си стискаме ръцете и оставаме по-младите да ни се смеят на спора

Само не каза, ти Средец ли викаше, докато аз виках Левски? Не го приемай като заяждане, както казах вече, това е една от причините да съм Левскар, та ми е чудна и отсрещната позиция?

Виках ЦСКА, защото властта не разбираше ЦФКА или ЦСКА скандира публиката

[crap]

Избрах ЦСКА благодарение на баща ми, който ми пускаше прашните юбилейни плочи, и ме водеше на мачове. Избрах ЦСКА заради футбола, победите, славата, класата, самочувствието... ЦСКА е засаден в мен, червен оставам до гроб, това е!

[cska_90]

Понеже чух обвинения,че сме си избрали ЦСКА заради победите,славното минало и т.н.-държа да уточня ,че няма нищо такова.Тогава много съм разбирал от титли,купи,победи и тем подобни неща- !! И до ден днешен незнам каква е причината-просто един ден седнах с дядо ми на мач(идея нямам кой беше) и така се почна-и вече 13-14 съм си Армеец!

[DukeUnv]

Бях малък, не помня точно коя година беше - бях на първия ми мач на Левски. От много време говорих на баща ми, че искам да отида на мач, но той все казваше, че съм малък. И един ден реши да ме заведе - мисля, че беше на гостуване на Локо София. Не бяхме в агитката на Левски, защото бях прекалено дребен за там, а бяхме в "А" Сектор. От мача съм гледал 15-20 мин., през останалото време следях публиката, ама въпреки това, беше страхотна радост за мен, и от тогава до сега сравнително рядко изпускам мач на любимците ми..

П.С: Извинявам се, че пиша във вашата тема, но видях, че има и други левскари..

[barabata.cska]

Годината е 2003, месецът е Август, момчето е на 10 и е при болния си дядо Мачовете са ЦСКА - Галатасарай и обратното. ЦСКА биват победени на два пъти с по 3:0 и момченцето, което си няма и хал хабер от футбол и дори си няма отбор, реве, ама се къса Пак всичко започва от Дядото
Та иначе казано, на 10 годинки съм, сега съм на 16.. Ех остарях Все още не знаех какво е това ЦСКА или Левски, иначе гонех коженото, гуменето, кълбо! Но магията на червения отбор не бях усетил и като цяло магията на голямата игра... Та дойде лятото отидох си при баба ми и се случи гореспоменатото... И от тогава до днес, а и до края на живота ми ще съм червен! Плакъл съм на сумати мачове.. Мача със Славия Прага като ни биха... С Галата, както казах.. С Монако, с Тулуза.. Може да ми се смеете, но не съжелявам за пролетите сълзи!
Та това е моята история Може да е била малко скучна, но това е.. Все пак такава е темата

незнам зашто си плакал с монако като ги бихме

[cska_90]

Годината е 2003, месецът е Август, момчето е на 10 и е при болния си дядо Мачовете са ЦСКА - Галатасарай и обратното. ЦСКА биват победени на два пъти с по 3:0 и момченцето, което си няма и хал хабер от футбол и дори си няма отбор, реве, ама се къса Пак всичко започва от Дядото
Та иначе казано, на 10 годинки съм, сега съм на 16.. Ех остарях Все още не знаех какво е това ЦСКА или Левски, иначе гонех коженото, гуменето, кълбо! Но магията на червения отбор не бях усетил и като цяло магията на голямата игра... Та дойде лятото отидох си при баба ми и се случи гореспоменатото... И от тогава до днес, а и до края на живота ми ще съм червен! Плакъл съм на сумати мачове.. Мача със Славия Прага като ни биха... С Галата, както казах.. С Монако, с Тулуза.. Може да ми се смеете, но не съжелявам за пролетите сълзи!
Та това е моята история Може да е била малко скучна, но това е.. Все пак такава е темата

незнам зашто си плакал с монако като ги бихме

Нещо бъркаш пич-паднахме, а ни трябваше равен,за да се класираме!