Мнениеот afrodita » 01 апр 2012 13:29
Това ще бъде едно от хилядите писма за Стилян. Въпреки всичко го пиша, като вътрешна потребност и аз да споделя усещане на тревога и тъга ,за това, че и в приказките има страшни и изключително тревожни неща, които застрашават добрите и любими герои..
Не съм фен и познавач, просто човек, който е любопитен и следи различни новини. Спортните, с удоволствие, набавям от Гонга, зарибена от съпруга си,който е спортен /не само футболен/маняк. Именно от Гонга, научих и за Стилян-няма да крия поревхме с мъжа ми на фона на песента на Емил Димитров - просто всичко това страшно докосва сърцето.
Хиляди хора са свързани чрез футбола с талантливия и човечен Стилян.
За първи път аз се докаснах до неговото име чрез една сладка връзка.
Два пъти съм имала удоволствието да изработя торти, поръчани за него от голям негов почител /вече преди много години/. Торти поръчани и изработени с много любов от хора, които той не познава, но са го чувствали така специален ,че да изпишат около четирилистната детелина на Селтик:
Един е Стилян Петров - Стилян Петров е един!
Едва ли, той ще си спомни това /знам че, едната момчето му я занесе на летището и му я подари на тръгване за Селтик/, но му пожелавам тази любов и вяра в неговаата единственост да го мотивира и подкрепи в този тъй важен мач, победата, в който е най-важната,защото носи Купата Живот! Той заслужава да я вдигне високо и нека знае,че зад зелената четирилистна детелина стои един чудесен Трибагреник, развят от хилядите добри хора на България, които ще станат на крака и дълго ще ръкопляскат!
Афродита Стоева
[/center]
[/center]
