samatoranaga написа:Дамянов я ми посочи повече от двама-трима човека, които отричат факта, че Гунди не е юноша на Ботев или че не е ботевист. Точно двама-трима човека сте. Всички останали дори във форума са съгласни и са се примирили. Просто не виждам смисъл с тези интриги, които създаваш, че бил левскар. От милионите сини фенове можеш да събереш максимум 5-6 човека, които да отрекат ботевисткия му произход и дори тази тема го доказва. Факт. И 10 страници да изпишеш все тая, защото хората които те подкрепят се броят на пръстите на едната ти ръка, а милионите сини фенове са съгласни с мен и историята няма как да се промени. Не се ядосвай, защото и собственикът ви Батков е ботевист. Както сте тръгнали няма да е далеч денят в който ще си прекръстите стадиона на Тодор Неделев. Все пак и той е част от синята история вече.
Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.
През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).

Играл е за Ботев , докато е отбивал военната си служба .Играл е за истинския клуб Ботев , който беше закрит през 2010 година .Гунди няма нищо общо с репликата Ботевь , че да осираш темата ей така , не ви ли омръзна на феновете на новосъздадено-преместеното отборче от Сопот да осирате форума с вашите глупости ,брътвежи и халюционации .
Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е." (Оруел "Фермата на животните"