Мнениеот левскар07 » 26 ное 2009 22:47
Откакто се помня съм левскар. Нямал съм щастието дядо, татко да ме заведе на сериозена футбона среща. Запали ме един мой първи братовчед. Годината вече е далечна, през 1963-4 вече 9-10-гидишни играехме на Левски и ЦСКА.
Слушах мачовете по един високоговорител висящ на един елстълб в центъра на градчето ни. По-сериозно запознаване започна през 1965 год. Тогава беше паметния мач във Флоренция между България-Белгия, 2:1 с голове на вече любимия Гунди. През 1966 год. Добруджа влезе в А група и есента първия мач беше с/у цска. Паметен - народ, бира-скара, пушеци. по дърветата гроздове от запалянковци.
Накрая целия стадион в огньове. Двамата братя Пеневи играха един срещу друг. После Левски, Гунди наживо...
После с влака с литър мента до Сф /на Горна - по гореща баница/, на сточна в тоалетната по шепа вода върху лицето и... на ст. В. Левски: грандиозни мачове, по 60-65000 зрители. След мача обратно 580 км с влака, пак през Горна.
Тогава имаше футбол, имаше мъже на терена, за съдиите не си спомням, явно са си вършели работата. Имаше публика, имаше семки, имаше емоции, имаше факли от вестници, имаше усмивки, имаше спорове, имаше гордост, имаше щастливи деца с радостни татковци, имаше ПЪЛНИ ТРИБУНИ.
Нямаше димки, нямаше съдии-главни герои, нямаше дрога, нямаше трошене на седалки, нямаше разбити глави, нямаше озъбени, свирепи лица, нямаше ПРАЗНИ ТРИБУНИ.
Времена. Авторе, не ме упреквай.