petar123 написа:"“Ботев” единствен извън ЦСКА, “Левски” и “Славия” ще попадне в рубриката още 2 пъти - с мачовете си с “Атлетико” (Мадрид) през 1962-а и “Байерн” (Мюнхен) през 1984-а."
Само с това не съм съгласен. Берое има поне три култови съперничества, с които може да попадне в подобна рубрика - през 1972 с Аустрия Виена 7-0!; през 1973 с Атлетик Билбао 3-0 и четвъртфинал за КНК, където отпада с 0-2 и 1-1 от бъдещия носител на купата Магдебург; през 1979 с Ювентус 1-0 в Стара Загора (вторият мач в Торино е загубен с 0-3 след продължения и скандално съдийство в редовното време и отменен гол за беройци).
В подобна рубрика би следвало да намери място и култовият рейд на Локо София до четвъртфинала за Купата на УЕФА през сезон 1979-1980 (последователни победи над Ференцварош, Монако и Динамо Киев). След този знаменит рейд цяла Европа сваля шапка на незабравимия Начко Михайлов. Не по-малко значими са победите на Академик над Милан с 4-3 и на Марек над Байерн с 2-0. Нека не делим успехите на българските отбори - те са на всички нас (особено сега, когато сме позабравили от вкуса им).
Конкретно по темата. като левскар трябва да призная - мачовете срещу Ботев ни бяха кошмар. Спомням си, че като дете се молех само и само да паднем с по-малко. Канарчетата през 80-те играеха наистина бразилски футбол. Победите над Байерн и Барселона не бяха случайност. Ако този отбор имаше малко повече самочувствие в гостуванията можеше не само да вземе някоя друга титла в България, но и да направи значим рейд в Европа. Аз лично страшно харесвах играта на Петьо Зехтински, Гецата Георгиев, Георги Славков и Атанас Пашев. Страшни техничари!
Да няма смисъл да се делим, важното е спомените да са хубави, а не да ги мерим.
За нас бих добавил 8:3 срещу Малмьо, на отрочето ЖСК Славия над Валенсия, на Спартак Вн над Манчестър Юнайтед, а май и Дунав имаха значима победа.
[/offtopic]
Все едно ние да се хвалим с онова 2:2 от Щутгарт или 0:1 от ПСВ..