Време е сем и гем и бем и тн да спрат Сашо Диков
Публикувано: 11 ное 2008 16:09
Сашо Диков доубива българският футбол ..... Спешно трябва да бъде спрян със всички законни начини. Време е СЕМ да се заеме с това предаване. Още повече , че там вече всяка втора дума е нецензурна .... Верно е че има уговорени мачове, слаби и поръчкови съдии, че на мачовете вече ходят само отрепки, а истинските фенове се крият по домовете си за да оцелеят .... но .... Сашо Диков преекспонира това поне още 10 пъти и с това допълнително налива масло в огъня .... НЯМА ЛИ НАКРАЯ ЕДНА БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИЯ да се опита да направи едно позитивно предаване. Едно време имаше цяло предаване за най-красив гол на кръга. Време е да се направи отново нещо такова. Нека футболистите по време на мач да мислят как да с играта си ще влязат в тази рубрика, или в други такива подобни. ... Все пак футбола е шоу и хората трябва да се забавляват. Струва ми се , че бъгарските футболисти и запалянковци вече останаха единствените в европа, които ходят на мач с "ножа между зъбите", като джигити. От това губят футболистите , защото прекаленото напрежение, да се спечели мача дори и с "пускане кърв на противника" влошава качеството на играта , а пък публиката / верно че това й е единствената останала радост в тая скапана държава/ вместо да се забавлява - полудява !!!!
В съзнанието ми се е запечатало нещо, което обаче не е от футбола , а от волейбола, но е показателно и поучително как трябва да се играе, дори в големия спорт !!!
Спомням си една среща по волейбол между България и Бразилия преди 3-4 годи в световната лига. Първите геймове настъпихме здраво бразилците и те аха да пуснат мача. През тези геймове един от техните играчи, името не му помня но мисля че е най-известният не си свали усмивката от лицето. Тоя сякаш се беше дрогирал. Човека си играеше с настроение и играта му вървеше. постепено ония си обърнаха мача и ни биха ........
А какво ще кажете за Майкъл Джордан. Той ще си остане най-великия дори заради онази усмивка с която играеше през всичките 48 минути на мача. Коби Брайнт в момента също е много талантлив но се усмихва само като си получава премията в касата на клуба. А сега си направете труда да наблюдавате лицата на футболистите по времето един цял мач. То е болка, мъка, трагедия .... сякаш ритат топката сред развалините на Ню Джърси ....
В съзнанието ми се е запечатало нещо, което обаче не е от футбола , а от волейбола, но е показателно и поучително как трябва да се играе, дори в големия спорт !!!
Спомням си една среща по волейбол между България и Бразилия преди 3-4 годи в световната лига. Първите геймове настъпихме здраво бразилците и те аха да пуснат мача. През тези геймове един от техните играчи, името не му помня но мисля че е най-известният не си свали усмивката от лицето. Тоя сякаш се беше дрогирал. Човека си играеше с настроение и играта му вървеше. постепено ония си обърнаха мача и ни биха ........
А какво ще кажете за Майкъл Джордан. Той ще си остане най-великия дори заради онази усмивка с която играеше през всичките 48 минути на мача. Коби Брайнт в момента също е много талантлив но се усмихва само като си получава премията в касата на клуба. А сега си направете труда да наблюдавате лицата на футболистите по времето един цял мач. То е болка, мъка, трагедия .... сякаш ритат топката сред развалините на Ню Джърси ....