Журналистите - честност или професия
Публикувано: 23 юни 2009 19:23
Едно от най-уважаваните (поне от мен) неща в Гонг е това, че журналистите му винаги явно афишират клубната си пристрастност (особено при футбол). Така човек знае, от каква гледна точка е мнението на коментатора, а и налага журналистите вече добре да подбират и излагат доводите си. Това е една наистина странна, за журналистическата гилдия, проява на честност към слушателите. И това не е опит за обида на журналистите - това е действителността. Затова е много странно поведението на Гонг през последния месец - поведение на български журналисти, за които е важно да се хранят, а морал, честност, безпристрастност ... Е, това са само пикантни добавки и то само при условие, че няма да им предизвика стомашен дискомфорт. Ето и странностите:
1. 'Траурното предаване' (катастрофата с автобуса) - то не бяха приказки, как няма смисъл да се прави шоу, то не бяха заклеймявания на живота в България. Да, беше много добре направено, излъчвахте изключителна съпричастност и 'справедлив гняв', но финалният акорд демонстрира ясно, че хорските проблеми са само лесен начин за правене на журналистически имидж (мразя е тази безумна англо-саксонска чуждица): След цялото заклеймяване на действителността и как не може и да си помисли човек за шоу и ... та водещите прекратиха по-рано предаването. Пуснаха прочувствена музика, направиха заключителните си 'дълбоко съпричастни' коментари и завършиха - нееее, пуснаха си рекламите, в които още при първата реклама, с изключително радостен и приповдигнат тон, се чу: "Как сте майстори?", "Всичко е на шест госпожа !!!". И се продължи ...
Да, изключителна епитафия за загиналите, а може би не за тях, а за честният и съпричастен български журналист.
2. Само ще кажа "Гонг-волейбол-треньор-Професора" и повече няма какво. Отново класически български журнализъм - не е важно дали е добър някой за България, важно е че ми пречи, че не ми е симпатичен, че не е с моите разбирания. Затова - вън !!!
А защо казвам, че се манипулира: "Журналистика е не само отразяването на фактите, а и начина на подреждане и поднасяне." (справка btv) и "Журналистика е истината, само истината и никога цялата истина." (Наом Чомски)
И една допълнителна информация - непрекъснатото 'Професора туй, професора ...' - извинете, но сега в академичната общност се знае, че професор не е звание, а диагноза (поне така многократно казваха моите преподаватели).
1. 'Траурното предаване' (катастрофата с автобуса) - то не бяха приказки, как няма смисъл да се прави шоу, то не бяха заклеймявания на живота в България. Да, беше много добре направено, излъчвахте изключителна съпричастност и 'справедлив гняв', но финалният акорд демонстрира ясно, че хорските проблеми са само лесен начин за правене на журналистически имидж (мразя е тази безумна англо-саксонска чуждица): След цялото заклеймяване на действителността и как не може и да си помисли човек за шоу и ... та водещите прекратиха по-рано предаването. Пуснаха прочувствена музика, направиха заключителните си 'дълбоко съпричастни' коментари и завършиха - нееее, пуснаха си рекламите, в които още при първата реклама, с изключително радостен и приповдигнат тон, се чу: "Как сте майстори?", "Всичко е на шест госпожа !!!". И се продължи ...
Да, изключителна епитафия за загиналите, а може би не за тях, а за честният и съпричастен български журналист.
2. Само ще кажа "Гонг-волейбол-треньор-Професора" и повече няма какво. Отново класически български журнализъм - не е важно дали е добър някой за България, важно е че ми пречи, че не ми е симпатичен, че не е с моите разбирания. Затова - вън !!!
А защо казвам, че се манипулира: "Журналистика е не само отразяването на фактите, а и начина на подреждане и поднасяне." (справка btv) и "Журналистика е истината, само истината и никога цялата истина." (Наом Чомски)
И една допълнителна информация - непрекъснатото 'Професора туй, професора ...' - извинете, но сега в академичната общност се знае, че професор не е звание, а диагноза (поне така многократно казваха моите преподаватели).