Кирил Домусчиев убил защитено животно
Публикувано: 19 май 2012 14:28
"Защо уби полярна мечка" - Домусчиев уточни, че така се регулира пополуцията и този вид не е забранен за отстрел. - Този е нагъл и нахален лъжец кой ли иска да е партньор с него сигурно никой само Боко-тиквата.
Бяла мечка
Бялата мечка (погрешно наричана още полярна) е бозайник, който обитава само северните арктични крайбрежия и острови на Евразия и Северна Америка. В Антарктида не се среща. Тя е най-големият сухоземен хищник, след кодиакската и камчатската мечка.
Разпространение [редактиране]
Обитава Северния пояс, но също и замръзналите брегове на Сибир, Норвегия, Гренландия, Канада и САЩ.
Физическо описание [редактиране]
Бялата мечка, която вероятно произлиза от сибирската кафява мечка, идеално се е приспособила към живота в Арктика. Бялата или жълтеникава козина и позволява да се слее със снежната среда. Дебелият и подкожен слой мазнина (от 5 до 10 сантиметра) я пази както от околния студ, така и от ледените води в които лови риба. Мощната ѝ мускулатура я прави отличен ловец на тюлени, които убива с един удар на лапата.
Най-едрите мъжки индивиди достигат тегло над 900 кг (рекорд - 1002 кг). Въпреки тези размери, бялата мечка е много повратлива и е еднакво опасна както на леда, така и във водата. Главата и шията ѝ са удължени, а силно развитите кучешки зъби издават хищния ѝ характер. Козината е прозрачна на цвят, но когато е осветена от слънцето изглежда бяла (с по-дълги, груби и по-къси, гъсти, меки косми), подплатена с дебел пласт подкожна мазнина.
Сетива [редактиране]
Бялата мечка има много изострено обоняние; тя може да усети миризмата на мърша (например от кит) от разстояние над 30 км. Надушва също и дупката на тюлена, която е скрита на повече от метър под снежната или ледената покривка.
Размножаване [редактиране]
Размножителният период при белите мечки настъпва през пролетта, като най-активният им месец е април. Тогава мъжките изминават огромни разстояния в преследване на женските.
След бременност от 250 дни женската ражда в периода ноември-януари в снежната бърлога 1–3 мечета, които кърми 1 година. Малките се раждат голи, глухи и слепи и тежат между 450 и 900 грама. След като дадат живот на първите малки, обикновено белите мечки раждат веднъж на три години.
Начин на живот [редактиране]
Хранене [редактиране]
Главно месоядна, нуждите ѝ от храна са огромни, особено с приближаването на арктическата зима. Храни се с риба, тюлени, патици, северни елени и мърша. Обикновено изяжда не месото, а подкожната тлъстина, кожата и вътрешностите.
Активност [редактиране]
Бялата мечка е активна денонощно, а мъжкият — и целогодишно.
През октомври и ноември мечките изкопават бърлога в снега или под земята в тундрата, чийто отвор обикновено е на южен склон и северните ветрове го затрупват със сняг. През зимата в бърлогата на бялата мечка е по-топло, отколкото навън: температурата е около нулата. Въпреки че всяка мечка си прави леговище, само женските прекарват по-дълго време в него, изпадайки в зимен сън.
Може да тича със скорост около 40 км/час, а средната скорост, с която се движи, е 3-6,5 км/час. Умее да плува отлично и се гмурка (с отворени очи) продължително в ледовитата вода, далеч от брега.
Придвижване по леда [редактиране]
Когато се спуска по наклонени местности, бялата мечка понякога се плъзга по корем с разтворени задни крайници. Когато тича по леда, ясно се вижда, че бялата мечка е с криви крайници, а пръстите на лапите и са обърнати леко навътре. По този начин животните с голяма телесна маса пазят равновесие, когато се движат.
Природозащитен статут [редактиране]
Като малочислен вид бялата мечка е поставена под закрила.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1% ... 0%BA%D0%B0
Бяла мечка
Бялата мечка (погрешно наричана още полярна) е бозайник, който обитава само северните арктични крайбрежия и острови на Евразия и Северна Америка. В Антарктида не се среща. Тя е най-големият сухоземен хищник, след кодиакската и камчатската мечка.
Разпространение [редактиране]
Обитава Северния пояс, но също и замръзналите брегове на Сибир, Норвегия, Гренландия, Канада и САЩ.
Физическо описание [редактиране]
Бялата мечка, която вероятно произлиза от сибирската кафява мечка, идеално се е приспособила към живота в Арктика. Бялата или жълтеникава козина и позволява да се слее със снежната среда. Дебелият и подкожен слой мазнина (от 5 до 10 сантиметра) я пази както от околния студ, така и от ледените води в които лови риба. Мощната ѝ мускулатура я прави отличен ловец на тюлени, които убива с един удар на лапата.
Най-едрите мъжки индивиди достигат тегло над 900 кг (рекорд - 1002 кг). Въпреки тези размери, бялата мечка е много повратлива и е еднакво опасна както на леда, така и във водата. Главата и шията ѝ са удължени, а силно развитите кучешки зъби издават хищния ѝ характер. Козината е прозрачна на цвят, но когато е осветена от слънцето изглежда бяла (с по-дълги, груби и по-къси, гъсти, меки косми), подплатена с дебел пласт подкожна мазнина.
Сетива [редактиране]
Бялата мечка има много изострено обоняние; тя може да усети миризмата на мърша (например от кит) от разстояние над 30 км. Надушва също и дупката на тюлена, която е скрита на повече от метър под снежната или ледената покривка.
Размножаване [редактиране]
Размножителният период при белите мечки настъпва през пролетта, като най-активният им месец е април. Тогава мъжките изминават огромни разстояния в преследване на женските.
След бременност от 250 дни женската ражда в периода ноември-януари в снежната бърлога 1–3 мечета, които кърми 1 година. Малките се раждат голи, глухи и слепи и тежат между 450 и 900 грама. След като дадат живот на първите малки, обикновено белите мечки раждат веднъж на три години.
Начин на живот [редактиране]
Хранене [редактиране]
Главно месоядна, нуждите ѝ от храна са огромни, особено с приближаването на арктическата зима. Храни се с риба, тюлени, патици, северни елени и мърша. Обикновено изяжда не месото, а подкожната тлъстина, кожата и вътрешностите.
Активност [редактиране]
Бялата мечка е активна денонощно, а мъжкият — и целогодишно.
През октомври и ноември мечките изкопават бърлога в снега или под земята в тундрата, чийто отвор обикновено е на южен склон и северните ветрове го затрупват със сняг. През зимата в бърлогата на бялата мечка е по-топло, отколкото навън: температурата е около нулата. Въпреки че всяка мечка си прави леговище, само женските прекарват по-дълго време в него, изпадайки в зимен сън.
Може да тича със скорост около 40 км/час, а средната скорост, с която се движи, е 3-6,5 км/час. Умее да плува отлично и се гмурка (с отворени очи) продължително в ледовитата вода, далеч от брега.
Придвижване по леда [редактиране]
Когато се спуска по наклонени местности, бялата мечка понякога се плъзга по корем с разтворени задни крайници. Когато тича по леда, ясно се вижда, че бялата мечка е с криви крайници, а пръстите на лапите и са обърнати леко навътре. По този начин животните с голяма телесна маса пазят равновесие, когато се движат.
Природозащитен статут [редактиране]
Като малочислен вид бялата мечка е поставена под закрила.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1% ... 0%BA%D0%B0