Мнениеот airs » 19 апр 2011 14:15
Защо забравихте принципа на Кубертен?
Проблемите в спорта ни явно няма да секнат от веднъж - това е ясно. Но непрестанния хленч от всички медии и привърженици на различни спортове достигна своя пик.
Всъщност дали го е достигнал или тепърва ще говорим, гледаме, слушаме и четем вопли по адрес на замиращия ни спорт?
Къде е проблема? Веднъж писах с прискърбие - щом няма публика - няма спорт! Тогава въпроса идва да е - защо няма публика, фенове та дори само зяпачи? Отговора е прост - защото от много време насам не говорим за спорт а говорим за победи. В българския запалянко, на произволен отбор в произволен спорт, е насадено очакването за победи, златни медали и триумф над велики сили, и той това и очаква. Реалностите обаче са други. Днес богатите федерации, футболни съюзи и всякакви други предоставят коренно различни условия за подготовка от родните. Докато ние се чудим как да свържем двата края, да запълним дупките и да задържим децата си в окаяната си родина хората инвестират. Инвестират щото имат какво да инвестират.
В същото време феновете дето нямат пари седят по кръчмите и гледат Реал и Барселона, вие влизали ли сте скоро в бирария да видите цената на бирата - поне един билет за БГ спортно събитие. Да не говорим за спортове като снукър и т.н. Значи имат и пари имат и време (Реал - Барселона свърши към един часа полунощ).
В спортните зали имало простаци. Горкия Кокал, как го били псували от трибуните? Чак по радиото и телевизията чули! Вие имате ли идея как се псуват, та се и бият, в Англия, Испания, Италия и т.н. Там обаче освен, че се псуват те ходят на мач. Я съберете двадесет и пет хиляди на стадиона, застанете на три метра от Кокала и го псувайте както ви дойде на ум, да видим дали ще ви чуе?!? В същото време самите журналисти не се свенят да ползват обиди в ефир ако някой ги жегне! Вчера чух, колко било готино на една аматьорска фенкупа. А бе вие бяхте ли там изобщо. Щото аз бях. Отборите с по шест човека плюс две резерви. Отбора ми загуби. Съдията беше псуван и от двата отбора. Имаше още пет човека - страни от участващите, жени с малки деца. Това е.
На нас ни остана да инвестираме любов и страст, а ние плюем. Тоя играл слабо, оня бил некадърник, тия не взели медали, ония играели на нива. Къде е тук любовта към спорта. Какво значение имат, начален час на футболна среща, класиране, поредни победи, рекорди, пари за билет и т.н. Хората не посещават спортни събития защото са разочаровани. Защото очакват ПиЕл да играе като Кобе Брайант, пернишкия Роналдо да е като истинския или пушката да е като Казийски. Няма как да е така! Спорта на живо, както и концерт на живо, нямат нищо общо с тези по телевизията. А когато играе твоя отбор разликата е...
Ама тия във футбола взимали много пари, що не играят! Колко много пари? Двадесет хиляди лева на месец - леле ами това е по-малко от колкото изкарва Бербатов на ден, не извинявайте, за половин работен ден. Всеки малко по-кадърен, събира сака и я в Турция я в Киргистан. И това го знам всички.
Любов, любов към спорта, това ни липсва и следващия път когато почнете да броите от нула до един медалите от Олимпиадата се замислете, кое е последното спортно събитие което посетихте? Журналистите трябва да се замислят за призмата, през която отразяват спорта. Феновете трябва да помислят за причината, поради която ходят/не ходят на спортни събития.
Ако искате да видите Бербатов, стойте си у вас, ако обичате футбола заповядайте на стадиона в 21 часа БЪЛГАРСКО време.
