Какъв трябва да е пътят на ЦСКА оттук нататък?
Публикувано: 26 авг 2011 08:51
Колеги, паднахме от доста високо тоя сезон. Признавам си, че бях повярвал в отбора преди мачовете, вярвах безрезервно и на Милен Радуканов. Истината е, че още лятото имах съмнения относно трансферната ни политика. Няколко пъти съм писал, че Маркиньос е по-важен играч от Делев и може би е по-добре да продадем Спас, а не Маркос, с оглед трансфера на Зику при нас. Но пък възраста на бразилецът беше в негов минус. Също така, когато взимахме Зику, аз се съмнявах, че той е по-скоро играч тип "Делев"( това си го мислех, заради многото му отбелязани голове), а не е типичен плеймейкър. Това се оказа точно така с малката подробност, че Спас поне играе с хъс, себераздаване и много тичане. Докато румънецът е мърда от класа.
Още след първия мач написах един дълъг анализ за грешната тактика на Радуканов в първата среща. Оценката за треньорския щаб за провеждането на срещите и тактиката в тях е слаб 2. Не искам да изпадам в конкретика и за вчерашния мач, достатъчно дълъг анализ + нагледна схема направих за първия мач в Клуж. Вчера цял мач(до 70 мин., до тогава издържах да гледам мача) играехме едва ли не все едно този резултат ни устройва. Толкова бяхме налели гипса да не ни хванат на контри като в първата среща... Но както казах аз не искам да се спирам на вчерашния мач, а за пореден път да ви върна към лятото, защото тактиката на клуб като ЦСКА явно до голяма степен се определя точно тогава и тя зависи в голяма степен от входящите трансфери.
Ще започна от ролята на Делев в кллуба след идването на Радуканов. Сигурно помните, че имаше период, когато Спас беше в доста слаба форма и чак след идването на Милен, той тръгна нагоре. Първо Милен направи Спас фалшиво крило. Това означава, че Спас привидно играеше на крилото, но всъщност си беше на върха на атаката, а Мишел Платини, който също беше в немилост преди Радуканов, започна да се нагърбва с черната работа в атака. Бразилецът имаше за задача да изтегля централните защитници назад със себе си и да отваря пространства за Делев в атака. Цялата тази стратегия даде добри резултати и плодове, но трябва да се каже, че като цяло подобна схема облагодетелства Делев, но в известен смисъл не е добра за отбора. След идването на Зику и заминаването на Маркиньос схемата ни на игра още повече "пострада" откъм отборен аспект, за сметка на индивидуалноста на един играч, ако мога така да кажа. Вече казах, че схемата ни преди това беше изработена така, че да дава повече свобода на Делев, но това вредеше на отборния механизъм. А и постепенно съперниците ни разучиха този наш стил. Мишел Платини в индивидуален план беше пък може би най-ощетен от подобна стратегия от играчите, тъй като му се налагаше да играе на непривична позиция. Но да се върна на Зику. Когато той дойде от него се очакваше да замести Маркиньос и да бъде плеймейкъра и мотора на отбора. Уви обаче Зику в голяма част от мачовете прекарва единствено в стоене пред наказателното поле или вътре в него. Радуканов го пробва и на фланга и в някои аспекти се забеляза леко подобрение, когато румънецът заигра там. Вчера също почти цяло първо полувреме игра там Зику. Когато обаче Зику мине зад нападателя става страшно. Не стига че румънецът почти не се връща назад в защита, но и въобще не се наема да разпределя той играта. От друга страна Делев продължава да си играе като фалшиво крило в този момент и поради ролята на тези двама играчи в състава вече балансът в схемата ни тотално се нарушава. Това беше най-голямата грешка на Радуканов и той сигурно го знае, но нямаше топки да направи промени в стартовите състави. Наистина е много трудно да изкараш играч като Зику от състава и то в клуб като ЦСКА, когато това е най-скъпоплатеният ти играч и привидно звездата на отбора. За съжаление манахме един воденичен камък, какъвто беше Шеридън, но сега попаднахме на друг в лицето на Зику. И за това трансферната политика трябва да бъде преценявана от треньорите изключително внимателно и обстойно да се анализира купуването на всеки един играч и каква ще бъде ролята му в отбора, защото виждате до какъв дисбаланс може да доведе един грешен трансфер. За мен трябва да продадем час по-скоро Делев и Зику и от тук нататък да се разчита много повече на играчи, които ще имат огромен принос в отборното начало, защото за клуб като нашия, когато играем срещу качествен отбор не можем да си позволим да имаме играч като Зику, който се разхожда по терена. Истината е, че във футболът техниката е важен аспект, но футболът е основно тичане и бягане. Без бягане и тичане няма как да станат нещата
Още след първия мач написах един дълъг анализ за грешната тактика на Радуканов в първата среща. Оценката за треньорския щаб за провеждането на срещите и тактиката в тях е слаб 2. Не искам да изпадам в конкретика и за вчерашния мач, достатъчно дълъг анализ + нагледна схема направих за първия мач в Клуж. Вчера цял мач(до 70 мин., до тогава издържах да гледам мача) играехме едва ли не все едно този резултат ни устройва. Толкова бяхме налели гипса да не ни хванат на контри като в първата среща... Но както казах аз не искам да се спирам на вчерашния мач, а за пореден път да ви върна към лятото, защото тактиката на клуб като ЦСКА явно до голяма степен се определя точно тогава и тя зависи в голяма степен от входящите трансфери.
Ще започна от ролята на Делев в кллуба след идването на Радуканов. Сигурно помните, че имаше период, когато Спас беше в доста слаба форма и чак след идването на Милен, той тръгна нагоре. Първо Милен направи Спас фалшиво крило. Това означава, че Спас привидно играеше на крилото, но всъщност си беше на върха на атаката, а Мишел Платини, който също беше в немилост преди Радуканов, започна да се нагърбва с черната работа в атака. Бразилецът имаше за задача да изтегля централните защитници назад със себе си и да отваря пространства за Делев в атака. Цялата тази стратегия даде добри резултати и плодове, но трябва да се каже, че като цяло подобна схема облагодетелства Делев, но в известен смисъл не е добра за отбора. След идването на Зику и заминаването на Маркиньос схемата ни на игра още повече "пострада" откъм отборен аспект, за сметка на индивидуалноста на един играч, ако мога така да кажа. Вече казах, че схемата ни преди това беше изработена така, че да дава повече свобода на Делев, но това вредеше на отборния механизъм. А и постепенно съперниците ни разучиха този наш стил. Мишел Платини в индивидуален план беше пък може би най-ощетен от подобна стратегия от играчите, тъй като му се налагаше да играе на непривична позиция. Но да се върна на Зику. Когато той дойде от него се очакваше да замести Маркиньос и да бъде плеймейкъра и мотора на отбора. Уви обаче Зику в голяма част от мачовете прекарва единствено в стоене пред наказателното поле или вътре в него. Радуканов го пробва и на фланга и в някои аспекти се забеляза леко подобрение, когато румънецът заигра там. Вчера също почти цяло първо полувреме игра там Зику. Когато обаче Зику мине зад нападателя става страшно. Не стига че румънецът почти не се връща назад в защита, но и въобще не се наема да разпределя той играта. От друга страна Делев продължава да си играе като фалшиво крило в този момент и поради ролята на тези двама играчи в състава вече балансът в схемата ни тотално се нарушава. Това беше най-голямата грешка на Радуканов и той сигурно го знае, но нямаше топки да направи промени в стартовите състави. Наистина е много трудно да изкараш играч като Зику от състава и то в клуб като ЦСКА, когато това е най-скъпоплатеният ти играч и привидно звездата на отбора. За съжаление манахме един воденичен камък, какъвто беше Шеридън, но сега попаднахме на друг в лицето на Зику. И за това трансферната политика трябва да бъде преценявана от треньорите изключително внимателно и обстойно да се анализира купуването на всеки един играч и каква ще бъде ролята му в отбора, защото виждате до какъв дисбаланс може да доведе един грешен трансфер. За мен трябва да продадем час по-скоро Делев и Зику и от тук нататък да се разчита много повече на играчи, които ще имат огромен принос в отборното начало, защото за клуб като нашия, когато играем срещу качествен отбор не можем да си позволим да имаме играч като Зику, който се разхожда по терена. Истината е, че във футболът техниката е важен аспект, но футболът е основно тичане и бягане. Без бягане и тичане няма как да станат нещата