ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Мила родино, ти си земен... ад!
Публикувано: 23 дек 2008 13:08
Мила родино, ти си земен... ад!
Вто, 2008-12-23 10:59
И аз като повечето сънародници обичам родината си, но ненавиждам държавата на нейна територия. Наистина рядко може да се намери такава вдъхновяваща природа върху 111 000 кв. км., попаднала в ръцете на толкова сбъркани хора – и управляващи, и поданици, и бедни, и богати, и млади, и стари, и „тоталитаристи“ и „демократи“, и „леви“ и „десни“. Последните две полюсни двойки от родния социум слагам в кавички, защото у нас нищо не е истинско, и никой не е на мястото си, така че да се говори за партии и политика е нелепо и излишно. И как иначе, след като „лявата“ БСП безропотно обслужва олигархията за сметка на низините, а пък „десните“ ДСБ, СДС и ГЕРБ неуморно ръсят тодорживковски соцпопулизъм...
В кривото огледало на националната шизофрения целият ни живот е деформиран, размазан и разфокусиран като лош сън, така че е доста трудно да се превключи на бодра спортна тема. А какво друго освен разпад, разложение и разруха да очакваме от поданиците на хаоса, който дори не е „организиран“ според уроците на Димитър Пенев от САЩ-94? Колективният ад на днешна България естествено изпържи в своя казан и отминаващата 2008-ма...
Без да претендирам за хронология или подреждане по значимост ще предложа няколко отправни точки за размисъл и обобщение. И след като вече повече от 40 месеца споделям своите коментари и оценки на страниците на Sport1.bg, този път се надявам многоточието след последната буква на текста да бъде запълнено от читателите. В камерен или в по-широк ракурс. Защото независимо от различията, пристрастията и сблъсъците на мнения има позиции, които са задължителни за нормалния човек.
Та какво преживяхме през изминаващите 12 месеца по стадиони, зали и покрай тях? За мен това беше тежка година, в която спортът се превърна от национална витрина в българско Ватерло. Не толкова заради 42-то място в Пекин, редом до Индонезия, колкото заради унижението да ни няма на картата на леката атлетиката, плуването, гимнастиката и игрите. Дисциплините, които правят същността на съвременната олимпиада и определят мястото на всяка държава под петте кръга.
Не знам как е за вас, но за мен беше мъчително да слушам патриотарските напъни на инфантилни пера и ефири да компенсират пропадането с насилен възторг от ... дамския тепих. За сетен път подчертавам, че нямам нищо против достойната спортистка Станка Златева, напротив, но не мога да се примиря, че на мястото на Стефка Костадинова, Таня Богомилова, Йорданска Донкова, Христо Марков, Валентин Йорданов, Стоян Делчев, Йордан Йовчев и т.н., и т.н. страната ни е принудена да обира трохите от идиотски раздутата олимпийска програма с уродливи мутации като женската борба и с откровени измишльотини като женски футбол, плажния волей или планинското колоездене.
Олимпийската ни трагедия се дължи на първо място на многоцветните политически олигофрени след 10 ноември 1989 г. насам от типа на агент Николай, които незнайно защо решиха да „декомунизират“ спорта като го изтръгнат от естествения му корен в специализираните училища, армията, университетите, окръжните центрове. Ако тези дебили от Съюза на Доносническите Сили са искали да се докарат на Запада, жестоко са се излъгали, тъй като единствената социална практика, която новите ни съюзници прекопираха от нас беше свръхефективната система за ранен подбор и интензивна подготовка, изстреляла България в челната десетка на спортните нации. За съжаление както често се случва цената за престъплението се плаща не от неговите извършители...
По-нататък – за какво й трябваше на футболната мафия да подменя легитимния ни представител в Шампионската лига и по този начин да отваря обществена рана, която няма да заздравее с десетилетия? Отгоре на всичко се стигна и до изкуплението „БАТЕ-КАКА“, генериращо гняв и омраза в ограбените и генетичен родов позор за грабителите. Кой печели от тези озъбено деструктивни нагласи и реакции? Абсолютно никой, но евентуалните милиони от ШЛ са били предварително калкулирани и преразпределени зад кулисите на криминалния „Лицензгейт“. От същите тези, които сега се правят, че разкритията на продажните рефери стигат само до „черната каса“ на Леков за нощни наслади в хотелите на Колина и Пайрето...
Адският списък може да бъде продължен и с „отличния резултат“ 1:6 срещу остатъчните два „окръга“ от бивша Югославия, която допреди по-малко от десет години беше във война срещу косовските терористи и НАТО. И с изхвърлянето на Берое от „А“ група за сметка на Коце Маца, и с всичко това, което се случва с пловдивските Ботев и Локомотив, със Спартак (Вн), с Марек...
А най-страшното е, че у нас няма гражданско общество, след като хората приемат като нещо нормално заобикалящия ни повсеместен ад. Ако не беше така онези пет хиляди „червени“ фенове, които на 9 август т.г. осъществиха десант за мача Беласица – ЦСКА на неутралния терен в Благоевград, щяха да излязат на жълтите павета на „Дондуков“ или на площадчето пред „Иван Асен II“ 26, за да поискат отговорност за ограбената си надежда. И тогава нямаше да бъде лесно нито на Станишев, нито на Първанов, а още по-малко на Боби Михайлов и неговите съдружници...
Но какво значи някакъв си футбол, след като убиват и пребиват хора от София до Варна и обратно и това кръвопролитие не е в състояние да мобилизира обществения протест на повече от 500-600 студенти?! Що за национално морално бездушие и затъпяване?! Какви сме ние и колко сме жалки и малки още по-жестоко ни показват гърците, които се вдигнаха на граждански бунт за своите демократични и исторически ценности.
При южните съседи последното село ще извади на улицата повече хора за някаква обществена кауза, отколкото Студентският град на Азис излъчи онзи ден за рехавото академично шествие до Народното събрание след убийството на момчето пред бардака „Амнезия“. И защо не се чува гласно и гръмогласно „Смърт за убийците!“? Нормалните хора са длъжни да инициират масово движение за възстановяване на най-тежкото наказание за подобни умишлени престъпления, които не се побират в рамките на рутинното правосъдие. И тук никаква Европа няма думата!
И гърците гледат „Биг Брадър“, но за разлика от нас те са се изтръгнали от силиконовата паяжина на зомбиращото „риалити“ и живеят собствения си живот. А ние без умора имитираме чуждата воля. Представяте ли си българско правителство да прояви твърдост като Атина например по казус като този с името на Македония? Или да се противопостави на признаването на терористите от косовската УЧК, които се сдобиха с цяла държава напук на история, разум и дипломация? Въобще по какъвто и да е сложен проблем, изискващ воля и твърдост...
Много стана! Хайде да се върнем на по-спокойната територия на спорта, където все още мърдаме благодарение на отделни личности и групи от качествени хора. Отровната радиация на „демократичния“ разпад не бива да ни ослепява за остатъчната българска гордост. Румяна Нейкова е всичко най-добро, завещано от предишните силни години. Въпреки всичко изпратихме футболист в Манчестър Юнайтед – Митко Бербатов, и треньор в елита на Русия – Димитър Димитров (Херо). Някак между другото боксьорът Кубрат Пулев стъпи на европейския връх, а невръстният тенисист Григор Димитров си пробива път към звездите на корта. Благодарение на огромен труд, амбиция и професионализъм от страна на Федерацията по ски страната ни ще приеме Световната купа в алпийските дисциплини в Банско дори без да имаме нов Петър Попангелов...
Проблясъците под адските облаци не свършват с този импровизиран списък, но България заслужава много повече. Ако не като кошмарна държава, то поне като прекрасна страна, защото не толкова отдавна слънцето не залязваше над стадиони и зали върху малката територия на голямата спортна нация...
ГЕОРГИ АТАНАСОВ
Вто, 2008-12-23 10:59
И аз като повечето сънародници обичам родината си, но ненавиждам държавата на нейна територия. Наистина рядко може да се намери такава вдъхновяваща природа върху 111 000 кв. км., попаднала в ръцете на толкова сбъркани хора – и управляващи, и поданици, и бедни, и богати, и млади, и стари, и „тоталитаристи“ и „демократи“, и „леви“ и „десни“. Последните две полюсни двойки от родния социум слагам в кавички, защото у нас нищо не е истинско, и никой не е на мястото си, така че да се говори за партии и политика е нелепо и излишно. И как иначе, след като „лявата“ БСП безропотно обслужва олигархията за сметка на низините, а пък „десните“ ДСБ, СДС и ГЕРБ неуморно ръсят тодорживковски соцпопулизъм...
В кривото огледало на националната шизофрения целият ни живот е деформиран, размазан и разфокусиран като лош сън, така че е доста трудно да се превключи на бодра спортна тема. А какво друго освен разпад, разложение и разруха да очакваме от поданиците на хаоса, който дори не е „организиран“ според уроците на Димитър Пенев от САЩ-94? Колективният ад на днешна България естествено изпържи в своя казан и отминаващата 2008-ма...
Без да претендирам за хронология или подреждане по значимост ще предложа няколко отправни точки за размисъл и обобщение. И след като вече повече от 40 месеца споделям своите коментари и оценки на страниците на Sport1.bg, този път се надявам многоточието след последната буква на текста да бъде запълнено от читателите. В камерен или в по-широк ракурс. Защото независимо от различията, пристрастията и сблъсъците на мнения има позиции, които са задължителни за нормалния човек.
Та какво преживяхме през изминаващите 12 месеца по стадиони, зали и покрай тях? За мен това беше тежка година, в която спортът се превърна от национална витрина в българско Ватерло. Не толкова заради 42-то място в Пекин, редом до Индонезия, колкото заради унижението да ни няма на картата на леката атлетиката, плуването, гимнастиката и игрите. Дисциплините, които правят същността на съвременната олимпиада и определят мястото на всяка държава под петте кръга.
Не знам как е за вас, но за мен беше мъчително да слушам патриотарските напъни на инфантилни пера и ефири да компенсират пропадането с насилен възторг от ... дамския тепих. За сетен път подчертавам, че нямам нищо против достойната спортистка Станка Златева, напротив, но не мога да се примиря, че на мястото на Стефка Костадинова, Таня Богомилова, Йорданска Донкова, Христо Марков, Валентин Йорданов, Стоян Делчев, Йордан Йовчев и т.н., и т.н. страната ни е принудена да обира трохите от идиотски раздутата олимпийска програма с уродливи мутации като женската борба и с откровени измишльотини като женски футбол, плажния волей или планинското колоездене.
Олимпийската ни трагедия се дължи на първо място на многоцветните политически олигофрени след 10 ноември 1989 г. насам от типа на агент Николай, които незнайно защо решиха да „декомунизират“ спорта като го изтръгнат от естествения му корен в специализираните училища, армията, университетите, окръжните центрове. Ако тези дебили от Съюза на Доносническите Сили са искали да се докарат на Запада, жестоко са се излъгали, тъй като единствената социална практика, която новите ни съюзници прекопираха от нас беше свръхефективната система за ранен подбор и интензивна подготовка, изстреляла България в челната десетка на спортните нации. За съжаление както често се случва цената за престъплението се плаща не от неговите извършители...
По-нататък – за какво й трябваше на футболната мафия да подменя легитимния ни представител в Шампионската лига и по този начин да отваря обществена рана, която няма да заздравее с десетилетия? Отгоре на всичко се стигна и до изкуплението „БАТЕ-КАКА“, генериращо гняв и омраза в ограбените и генетичен родов позор за грабителите. Кой печели от тези озъбено деструктивни нагласи и реакции? Абсолютно никой, но евентуалните милиони от ШЛ са били предварително калкулирани и преразпределени зад кулисите на криминалния „Лицензгейт“. От същите тези, които сега се правят, че разкритията на продажните рефери стигат само до „черната каса“ на Леков за нощни наслади в хотелите на Колина и Пайрето...
Адският списък може да бъде продължен и с „отличния резултат“ 1:6 срещу остатъчните два „окръга“ от бивша Югославия, която допреди по-малко от десет години беше във война срещу косовските терористи и НАТО. И с изхвърлянето на Берое от „А“ група за сметка на Коце Маца, и с всичко това, което се случва с пловдивските Ботев и Локомотив, със Спартак (Вн), с Марек...
А най-страшното е, че у нас няма гражданско общество, след като хората приемат като нещо нормално заобикалящия ни повсеместен ад. Ако не беше така онези пет хиляди „червени“ фенове, които на 9 август т.г. осъществиха десант за мача Беласица – ЦСКА на неутралния терен в Благоевград, щяха да излязат на жълтите павета на „Дондуков“ или на площадчето пред „Иван Асен II“ 26, за да поискат отговорност за ограбената си надежда. И тогава нямаше да бъде лесно нито на Станишев, нито на Първанов, а още по-малко на Боби Михайлов и неговите съдружници...
Но какво значи някакъв си футбол, след като убиват и пребиват хора от София до Варна и обратно и това кръвопролитие не е в състояние да мобилизира обществения протест на повече от 500-600 студенти?! Що за национално морално бездушие и затъпяване?! Какви сме ние и колко сме жалки и малки още по-жестоко ни показват гърците, които се вдигнаха на граждански бунт за своите демократични и исторически ценности.
При южните съседи последното село ще извади на улицата повече хора за някаква обществена кауза, отколкото Студентският град на Азис излъчи онзи ден за рехавото академично шествие до Народното събрание след убийството на момчето пред бардака „Амнезия“. И защо не се чува гласно и гръмогласно „Смърт за убийците!“? Нормалните хора са длъжни да инициират масово движение за възстановяване на най-тежкото наказание за подобни умишлени престъпления, които не се побират в рамките на рутинното правосъдие. И тук никаква Европа няма думата!
И гърците гледат „Биг Брадър“, но за разлика от нас те са се изтръгнали от силиконовата паяжина на зомбиращото „риалити“ и живеят собствения си живот. А ние без умора имитираме чуждата воля. Представяте ли си българско правителство да прояви твърдост като Атина например по казус като този с името на Македония? Или да се противопостави на признаването на терористите от косовската УЧК, които се сдобиха с цяла държава напук на история, разум и дипломация? Въобще по какъвто и да е сложен проблем, изискващ воля и твърдост...
Много стана! Хайде да се върнем на по-спокойната територия на спорта, където все още мърдаме благодарение на отделни личности и групи от качествени хора. Отровната радиация на „демократичния“ разпад не бива да ни ослепява за остатъчната българска гордост. Румяна Нейкова е всичко най-добро, завещано от предишните силни години. Въпреки всичко изпратихме футболист в Манчестър Юнайтед – Митко Бербатов, и треньор в елита на Русия – Димитър Димитров (Херо). Някак между другото боксьорът Кубрат Пулев стъпи на европейския връх, а невръстният тенисист Григор Димитров си пробива път към звездите на корта. Благодарение на огромен труд, амбиция и професионализъм от страна на Федерацията по ски страната ни ще приеме Световната купа в алпийските дисциплини в Банско дори без да имаме нов Петър Попангелов...
Проблясъците под адските облаци не свършват с този импровизиран списък, но България заслужава много повече. Ако не като кошмарна държава, то поне като прекрасна страна, защото не толкова отдавна слънцето не залязваше над стадиони и зали върху малката територия на голямата спортна нация...
ГЕОРГИ АТАНАСОВ