Ей, вие от ЦСКА – аре играйте малко, бе!
Публикувано: 01 ное 2010 09:40
Съвместна публикация на вестник „7 дни спорт” и Gong.bg
Преди години този зов от трибуните по родните стадиони се чуваше някъде към 60-та минута. В днешно време явно толерантността и търпимостта на фена са изместили своята граница много по-надолу. Често още в 30-та минута на даден мач се чува до болка познатото: „Аре играйте малко, бе ей...”
Няма по-тъпо, по-елементарно, по-грозно и по-втръснало изречение, което някога да се е появявало из български стадион. И не само дразни мега самите играчи на терена, когато имат възможност да го чуят, ами дразни и самите останали хора по трибуните. Наистина е влудяващо.
Надига се някакъв чичко, вдига си леко гащите, щото явно коланът изпуска и те са се свлекли надолу, слага леко едната си длан до устната, явно като желание за по-добра акустика, и се провиква в съчетание с хвърчащите от кухината му люспи от семки: „Аре.... и т.н.” После сядайки и намествайки си разместилия се вестник под дупето му, тегли като бонус и една сочна псувня. И вече се чувства най-щастливият човек на света. Денят му е пълноценен.
В събота ми идваше да вкарам в обръщение този легендарен призив. Заради ЦСКА. То заради кого друго в последно време? „Ей, вие от ЦСКА – аре играйте малко бе...” Така де – то бива, бива... ама пък това никъде го няма. Едно малко уточнение – в събота следобед обаче не ставаше въпрос за червените на терена, които играеха срещу Берое, а за феновете, които не играеха за своя любим отбор. Защото нали футболът е взаимен феномен – и едните /играчите/ и другите /привържениците/ трябва да бъдат в някаква симбиоза. Трябва да се допълват. И когато постоянно феновете изискват от футболистите да играят, то има моменти, когато и самите хора от трибуните трябва малко да се размърдат, малко и те да поиграят. В техния смисъл – да са на стадиона, да подкрепят.
И тук категорично нямам предвид онези с червени шалчета, които избраха да правят своя пърформънс извън пределите на арената. Техен избор, техни виждания – те си имат своята философия. Може пък там да си ги кефи, тогава нека си стоят извън стадиона колкото им душа иска.
Думата е за останалите, които просто ги нямаше. Липсваха, оставайки в топлите си, уютни домове и очаквайки поредния евентуален резил на ЦСКА. Но той не се случи. Не и този път. Да победиш Берое е може би най-обикновеното нещо в историята на ЦСКА, но в събота бе по-различно. Отборът показа характер, стисна зъби на два пъти за обрат и за първи път бе забравил отчаянието си в съблекалнята. И успя.
Колкото и да е странно, за има няма 6-7 дни, армейците стопиха аванса на вечния съперник пред тях с цели 6 точки! Какво повече, макар не точно Левски в този момент да е първостепенната цел за догонване от страна на ЦСКА. До сините има още доста препятствия. Но за сефте се забелязва някакъв напредък.
И в момент, когато явно кризата, ако я приемем за някакъв плътен образ, взе да навестява именно братовчедите от „Герена” /за над месец само една победа за тима на Ясен Петров/, то червената публика пак го играе обидена. Добре де, дори да приемем, че греховете на Титан към ЦСКА са повече от тези на Византия, Османската империя и СССР към България взети вкупом, то все някаква светлина се забелязва. Дори по-голяма от тази, която виждаше Гьоре доскоро. Махна се самият македонец, отстранен бе Калоян Стоянов, в момента Емил Костадинов не е фактор и е с някакъв временен, недоизяснен статут. И още – прави се базата на Панчарево, прави се нещо и от пролетта ЦСКА да се върне на „Армията”. Ами – все нещо е. А хич? Но публика пак няма, червената общност пак е недоволна.
Дори почетният президент Пенев мърмори, не му харесвала победата над Берое. Защо бе, чичо Митко, не ти харесва? Да уважим и противника все пак. А той е четвъртият евроучастник на България за този сезон, с крайно амбициозен и свръхнатопорчен именно срещу червените треньор. Отборът направи обрат, успя да победи, с хубава игра, с хубави попадения. Цели три, миналата седмица още четири. Какво сега пак не е както трябва? Ами новият бос на Ливърпул мистър Хенри дали е бил недоволен от измъчената първа победа над Блекбърн? Съмнявам се, според мен е бил супер щастлив. И така трябва.
Когато дойде време за мърморене, за сърдене, за бойкоти – добре, нека да е така. Но срещу Берое ЦСКА имаше нужда единствено и само от подкрепа. От страна на свои. Те обаче не играха за отбора. И си заслужиха едно подвикване, с ръка на устната, да пази вятър или да се чува по-добре: „Аре играйте малко, бе...”
Казвал съм го преди, казвам го и сега - К*Р ЗА БОЙКОТИРАЩИТЕ !
Преди години този зов от трибуните по родните стадиони се чуваше някъде към 60-та минута. В днешно време явно толерантността и търпимостта на фена са изместили своята граница много по-надолу. Често още в 30-та минута на даден мач се чува до болка познатото: „Аре играйте малко, бе ей...”
Няма по-тъпо, по-елементарно, по-грозно и по-втръснало изречение, което някога да се е появявало из български стадион. И не само дразни мега самите играчи на терена, когато имат възможност да го чуят, ами дразни и самите останали хора по трибуните. Наистина е влудяващо.
Надига се някакъв чичко, вдига си леко гащите, щото явно коланът изпуска и те са се свлекли надолу, слага леко едната си длан до устната, явно като желание за по-добра акустика, и се провиква в съчетание с хвърчащите от кухината му люспи от семки: „Аре.... и т.н.” После сядайки и намествайки си разместилия се вестник под дупето му, тегли като бонус и една сочна псувня. И вече се чувства най-щастливият човек на света. Денят му е пълноценен.
В събота ми идваше да вкарам в обръщение този легендарен призив. Заради ЦСКА. То заради кого друго в последно време? „Ей, вие от ЦСКА – аре играйте малко бе...” Така де – то бива, бива... ама пък това никъде го няма. Едно малко уточнение – в събота следобед обаче не ставаше въпрос за червените на терена, които играеха срещу Берое, а за феновете, които не играеха за своя любим отбор. Защото нали футболът е взаимен феномен – и едните /играчите/ и другите /привържениците/ трябва да бъдат в някаква симбиоза. Трябва да се допълват. И когато постоянно феновете изискват от футболистите да играят, то има моменти, когато и самите хора от трибуните трябва малко да се размърдат, малко и те да поиграят. В техния смисъл – да са на стадиона, да подкрепят.
И тук категорично нямам предвид онези с червени шалчета, които избраха да правят своя пърформънс извън пределите на арената. Техен избор, техни виждания – те си имат своята философия. Може пък там да си ги кефи, тогава нека си стоят извън стадиона колкото им душа иска.
Думата е за останалите, които просто ги нямаше. Липсваха, оставайки в топлите си, уютни домове и очаквайки поредния евентуален резил на ЦСКА. Но той не се случи. Не и този път. Да победиш Берое е може би най-обикновеното нещо в историята на ЦСКА, но в събота бе по-различно. Отборът показа характер, стисна зъби на два пъти за обрат и за първи път бе забравил отчаянието си в съблекалнята. И успя.
Колкото и да е странно, за има няма 6-7 дни, армейците стопиха аванса на вечния съперник пред тях с цели 6 точки! Какво повече, макар не точно Левски в този момент да е първостепенната цел за догонване от страна на ЦСКА. До сините има още доста препятствия. Но за сефте се забелязва някакъв напредък.
И в момент, когато явно кризата, ако я приемем за някакъв плътен образ, взе да навестява именно братовчедите от „Герена” /за над месец само една победа за тима на Ясен Петров/, то червената публика пак го играе обидена. Добре де, дори да приемем, че греховете на Титан към ЦСКА са повече от тези на Византия, Османската империя и СССР към България взети вкупом, то все някаква светлина се забелязва. Дори по-голяма от тази, която виждаше Гьоре доскоро. Махна се самият македонец, отстранен бе Калоян Стоянов, в момента Емил Костадинов не е фактор и е с някакъв временен, недоизяснен статут. И още – прави се базата на Панчарево, прави се нещо и от пролетта ЦСКА да се върне на „Армията”. Ами – все нещо е. А хич? Но публика пак няма, червената общност пак е недоволна.
Дори почетният президент Пенев мърмори, не му харесвала победата над Берое. Защо бе, чичо Митко, не ти харесва? Да уважим и противника все пак. А той е четвъртият евроучастник на България за този сезон, с крайно амбициозен и свръхнатопорчен именно срещу червените треньор. Отборът направи обрат, успя да победи, с хубава игра, с хубави попадения. Цели три, миналата седмица още четири. Какво сега пак не е както трябва? Ами новият бос на Ливърпул мистър Хенри дали е бил недоволен от измъчената първа победа над Блекбърн? Съмнявам се, според мен е бил супер щастлив. И така трябва.
Когато дойде време за мърморене, за сърдене, за бойкоти – добре, нека да е така. Но срещу Берое ЦСКА имаше нужда единствено и само от подкрепа. От страна на свои. Те обаче не играха за отбора. И си заслужиха едно подвикване, с ръка на устната, да пази вятър или да се чува по-добре: „Аре играйте малко, бе...”
Казвал съм го преди, казвам го и сега - К*Р ЗА БОЙКОТИРАЩИТЕ !
