Всъщност и досега на “Герена” се превъзнасят и други играчи от поколението на Николай Илиев. Един от тях е Божидар Искренов, който според българските медии е “футболна легенда”, а испанската преса го определи като “турист” веднага след появата му в Сарагоса. Статут на “легенда” има и Наско Сираков, въпреки че за пет години в Испания се отчете едва с 3-4 гола...
В същото време мнозина отричат Любо Пенев, въпреки че той беше най-резултатният играч в Примера дивисион през 90-те със своите 129 гола. Дори след четвъртото място в САЩ през 1994 г. към треньора Димитър Пенев се посипаха подуянски обвинения за това, че не бил пуснал Николай Илиев и Велко Йотов. Тези обвинения бяха плод на тоталното объркване на ценностите в българския футбол винаги когато става въпрос за неща, засягащи по един или друг начин интересите на тима от Подуяне. Защото “изкуственото дишане”, което се прилага от съдии, шефове на комисии в БФС, медии, а понякога дори от държавните органи към любимците от “Герена”, прави “сините” футболисти абсолютно негодни да оцеляват в нормална футболна среда. Затова попитате ли някой привърженик на Левски защо техният отбор все още няма футболист, показал в чуждестранен тим класа, близка до тази на Ицо или Бербо, ще получите отговор с поне десетина “ако”. Ако Гунди беше това, ако Гонзо беше онова, ако, ако, ако...
А истината е съвсем проста. Докато на “Герена” не започне да се играе истински футбол, там няма да се появят истински футболисти.
ЗА ДРУГИ СИНИ ЛЕГЕНДИ ДА ПИША ЛИ;
ИМАХТЕ ЕДИН МНОГО ДОБЪР ФУТБОЛИСТ,ПО-ДОБЪР И ОТ ГУНДИ И ТОЙ СЕ КАЗВАШЕ ГЕОРГИ СОКОЛОВ ,МНОГО ДОБЪР АМА ГОРКИЧКИЯ МНОГО ПИЕШЕ ,АКО НЕ СЕ ЛЪЖА ВЕЧЕ НЕ Е МЕЖДУ ЖИВИТЕ,ПИТАЙТЕ НЯКОЙ КОЙТО РАЗБИРА ОТ ФУТБОЛ ЗА Г. СОКОЛОВ

Георги Соколов, или просто Соколето, както го наричат по-възрастните левскари, е един от играчите на “Левски” със запазено място в сърцата на привържениците на футбола и на “сините”. За жалост съдбата му - както както като играч, така и в личен план, е изпълнена с множество проблеми и се стига дотам, че последните дни от живота му преминават в мизерия - забравен. Не от всички, но забравен.