В ЦСКА борби всякакви, резултат никакъв
Публикувано: 26 апр 2010 00:16
Борби всякакви, резултат никакъв
Мнение
Ники Александров
В ЦСКА войната не спира, само участниците се сменят
Битките при Ахелой, при Косово поле или битката за Сталинград са значими сами по себе си и повратни за историята.
Без да се стига до крайности откъм жертви обаче, има и други битки, които продължават. Тези в ЦСКА. Те не спират.
ЦСКА в момента е изправен въпреки финалната серия, в която мнозина очакваха да пада. Но битките продължават. При тях има някаква цикличност. Ако случайно някоя битка завърши, веднага започва друга. В края на настоящия шампионат ви предлагаме преглед на най-бълбукащите схватки в ЦСКА.
1. Безспорно най-актуалната е тази за главния шефски пост. Въпросът е кой да стане новия силен човек на Армията - връзката между собственици и отбор. Преди три седмици топфаворит бе Георги Илиев-Майкъла. Уж всичко бе 100%, бившият бранител вече чертаеше схеми на управление.
Илиев се смяташе за удачна нова фигура
тъй като предишния му престой като ръководител в ЦСКА бе извънредно кратък и незначителен. По-миналата седмица изведнъж сигурен за поста стана Стефан Орманджиев. Медиите едва ли не го бройкаха за започнал работата в клуба. Стиви О дори изгледа мача с Литекс рамо до рамо с Борисов. Но последва нов обрат - появи се кандидатурата на Емо Костадинов. И там всичко било опечено. Пълен шаш - червените се дънят, после бият, какво ли не се случва, но междузвездните битки за овакантения от Атанас Караиванов щат не спират. Ако ситуацията се претвори в иконопис, виждам половината свод на Сикстинската капела с едни държащи в ръце светкавици богове, всеки със своя жезъл, пускат мълнии и търсят своето най-близко място до бог.
2. Неочаквано в последните дни се поднови и затихналата битка кой ще бъде реален собственик на ЦСКА. Васил Божков и неговият син Антон бяха вкарани в бъдеща схема на управление. Масло в огъня наля изпълнителният директор на армейците Венци Живков, който заяви, че имало идея "Титан" да се отегли от оперативното управление на клуба. Брех, кога дойдоха, кога ще се отеглят!
3. Всъщност дали пък най-актуална не е битката за треньорския пост? Спорен въпрос, свързан с точка №1.
Мачовете си вървят, но ЦСКА всеки ден има по трима нови старши треньора. Тази битка обаче трябва да бъде разделена на две подсекции. А/ Битката кой де факто е треньор в момента и до края на първенството? Никой не знае, никой не дава смислен отговор. След мача с Литекс куриозът стигна своята кулминация.
Едновременно Зафиров и Пенев отсякоха, че са треньори
Явно някакъв съвременен вариант на тотално провалилата се в Ливърпул двойка Жерар Улие и Рой Евънс. Втората кулминация бе, когато на пресконференцията след двубоя със Славия, чичо Митко приседна за малко, каза нещо, после вика: "Абе, айде аз ставам, ти (Ади) продължавай..." Ей, богу... и откакто почна тази щуротия невиждана, ЦСКА има три победи от четири мача. Подсекция Б/ Кой ще смени този дует? Няма сигурни варианти. И тук кой ли не бе бетон. Чака се, нещо се преговаря, нещо се увърта.
4. Мине, не мине време и Лупито изникне в пространството. Я ще дръпне някоя реч, я ще свика журнаистите на седянка. Битката "Титан" - Томов не спира. След кратък раздор в противниковия тим, отново има консолидация. Гарибов и Лупи се плюха, сега пак са заедно.
5. Най-сетне след дълго отлагане се учреди и интелектуалният кръг около ЦСКА. Страшно много уважавам, професионално и лично голяма част от учредителите на този кръг и това донякъде ми пречи да си кажа докрай мнението за подобна идея, и то в този момент. Разбра се, че забавянето по учредяването е било по повод някакви дребни битки кой, кого и колко. Ако е така, жалко.
6. След случката в Мездра се образуваха и минибитки сред фенските фракции. Кой бил виновен и кой не? Говори се, че има преструктуриране на фенската маса. Нищо не е официално, освен фактът, че тя лека полека намалява.
7. Битката за мениджърско влияние в ЦСКА е сред най-дългите и упорити. Тя зависи, разбира се, и от фигурата на силния човек на Армията. Акулите дебнат на пусия. Понякога пускат свои подводници, стараят се винаги да имат хора в кухнята на ЦСКА. Защото червените са от отборите у нас, от които най-много се лапа.
8. Дори някаква дребна като мушица-винарка битчица се появи преди дни. Хем бил назначен някакъв нов шеф на международния отдел, хем Живков отрече официално това. След като и на подобно ниво няма прозрачност, а всичко се чува, недочува оттук и оттам, нещата са бая изпуснати.
9. Битката между играчите! Тя никога не е за подценяване. През есента след наказателната акция от страна на Любо Пенев, играчите на ЦСКА започнаха да се клепат един друг.
Основното обвинение бе: кой колко е изпил
Няма сезон на Армията, без да са се появили групички, както и традиционните разделения на българи и чужденци. Двама съвсем скоро си тръгнаха. Ей, така, хоп и чао!
10. Ах, да, все пак и битката за титли, за купи. Уви, тя остава все на последно място. Последните разиграни трофеи в българския футбол минават без участието на ЦСКА. Бате Сашо Манов отдавна не е имал повод за церемония. В края на сезона армейците са в най-добрия случай на 2-о място. В най-лошия на 4-о. А с това почва да се свиква. Макар, ако се замислим, при всичките тези битки този отбор продължава да си бъде фактор. Но в последните две години нищо повече от това.
Мнение
Ники Александров
В ЦСКА войната не спира, само участниците се сменят
Битките при Ахелой, при Косово поле или битката за Сталинград са значими сами по себе си и повратни за историята.
Без да се стига до крайности откъм жертви обаче, има и други битки, които продължават. Тези в ЦСКА. Те не спират.
ЦСКА в момента е изправен въпреки финалната серия, в която мнозина очакваха да пада. Но битките продължават. При тях има някаква цикличност. Ако случайно някоя битка завърши, веднага започва друга. В края на настоящия шампионат ви предлагаме преглед на най-бълбукащите схватки в ЦСКА.
1. Безспорно най-актуалната е тази за главния шефски пост. Въпросът е кой да стане новия силен човек на Армията - връзката между собственици и отбор. Преди три седмици топфаворит бе Георги Илиев-Майкъла. Уж всичко бе 100%, бившият бранител вече чертаеше схеми на управление.
Илиев се смяташе за удачна нова фигура
тъй като предишния му престой като ръководител в ЦСКА бе извънредно кратък и незначителен. По-миналата седмица изведнъж сигурен за поста стана Стефан Орманджиев. Медиите едва ли не го бройкаха за започнал работата в клуба. Стиви О дори изгледа мача с Литекс рамо до рамо с Борисов. Но последва нов обрат - появи се кандидатурата на Емо Костадинов. И там всичко било опечено. Пълен шаш - червените се дънят, после бият, какво ли не се случва, но междузвездните битки за овакантения от Атанас Караиванов щат не спират. Ако ситуацията се претвори в иконопис, виждам половината свод на Сикстинската капела с едни държащи в ръце светкавици богове, всеки със своя жезъл, пускат мълнии и търсят своето най-близко място до бог.
2. Неочаквано в последните дни се поднови и затихналата битка кой ще бъде реален собственик на ЦСКА. Васил Божков и неговият син Антон бяха вкарани в бъдеща схема на управление. Масло в огъня наля изпълнителният директор на армейците Венци Живков, който заяви, че имало идея "Титан" да се отегли от оперативното управление на клуба. Брех, кога дойдоха, кога ще се отеглят!
3. Всъщност дали пък най-актуална не е битката за треньорския пост? Спорен въпрос, свързан с точка №1.
Мачовете си вървят, но ЦСКА всеки ден има по трима нови старши треньора. Тази битка обаче трябва да бъде разделена на две подсекции. А/ Битката кой де факто е треньор в момента и до края на първенството? Никой не знае, никой не дава смислен отговор. След мача с Литекс куриозът стигна своята кулминация.
Едновременно Зафиров и Пенев отсякоха, че са треньори
Явно някакъв съвременен вариант на тотално провалилата се в Ливърпул двойка Жерар Улие и Рой Евънс. Втората кулминация бе, когато на пресконференцията след двубоя със Славия, чичо Митко приседна за малко, каза нещо, после вика: "Абе, айде аз ставам, ти (Ади) продължавай..." Ей, богу... и откакто почна тази щуротия невиждана, ЦСКА има три победи от четири мача. Подсекция Б/ Кой ще смени този дует? Няма сигурни варианти. И тук кой ли не бе бетон. Чака се, нещо се преговаря, нещо се увърта.
4. Мине, не мине време и Лупито изникне в пространството. Я ще дръпне някоя реч, я ще свика журнаистите на седянка. Битката "Титан" - Томов не спира. След кратък раздор в противниковия тим, отново има консолидация. Гарибов и Лупи се плюха, сега пак са заедно.
5. Най-сетне след дълго отлагане се учреди и интелектуалният кръг около ЦСКА. Страшно много уважавам, професионално и лично голяма част от учредителите на този кръг и това донякъде ми пречи да си кажа докрай мнението за подобна идея, и то в този момент. Разбра се, че забавянето по учредяването е било по повод някакви дребни битки кой, кого и колко. Ако е така, жалко.
6. След случката в Мездра се образуваха и минибитки сред фенските фракции. Кой бил виновен и кой не? Говори се, че има преструктуриране на фенската маса. Нищо не е официално, освен фактът, че тя лека полека намалява.
7. Битката за мениджърско влияние в ЦСКА е сред най-дългите и упорити. Тя зависи, разбира се, и от фигурата на силния човек на Армията. Акулите дебнат на пусия. Понякога пускат свои подводници, стараят се винаги да имат хора в кухнята на ЦСКА. Защото червените са от отборите у нас, от които най-много се лапа.
8. Дори някаква дребна като мушица-винарка битчица се появи преди дни. Хем бил назначен някакъв нов шеф на международния отдел, хем Живков отрече официално това. След като и на подобно ниво няма прозрачност, а всичко се чува, недочува оттук и оттам, нещата са бая изпуснати.
9. Битката между играчите! Тя никога не е за подценяване. През есента след наказателната акция от страна на Любо Пенев, играчите на ЦСКА започнаха да се клепат един друг.
Основното обвинение бе: кой колко е изпил
Няма сезон на Армията, без да са се появили групички, както и традиционните разделения на българи и чужденци. Двама съвсем скоро си тръгнаха. Ей, така, хоп и чао!
10. Ах, да, все пак и битката за титли, за купи. Уви, тя остава все на последно място. Последните разиграни трофеи в българския футбол минават без участието на ЦСКА. Бате Сашо Манов отдавна не е имал повод за церемония. В края на сезона армейците са в най-добрия случай на 2-о място. В най-лошия на 4-о. А с това почва да се свиква. Макар, ако се замислим, при всичките тези битки този отбор продължава да си бъде фактор. Но в последните две години нищо повече от това.