forum.gong.bg

Тоя пич няма как да умре за мен, поне докато аз съм жив. Така че тук ще си пиша за него, защото винаги ми е бил любимец.
Така и така отварям тема, сега ще ви кажа за един мой спомен, на който присъствах лично:
Годината е към 91 или някъде там, вече не помня точно, мача е Ботев-ЦСКА, играе се в Пловдив, на Христо Ботев. Мача трябва да завърши хикс-и двата отбора ги устройва! Да, ама не и........Туньо Помня че към средата на второто Марата вкара един гол от джумаята, както се казва в майненско и нещата се объркаха. Нашите почнаха да пускат жълто-черните от всякъде да нахлуват и тамън да изравнят и.....Туньо на пътя на топката. Играеше сам срещу 21 + 3-мата съдии ......и успя, копелето Докато Паро(май той беше вече треньор) не го извади към 80+ минута, та Ботев в самия край успя да изравни. За мен това му е най-силният мач в историята, който съм му гледал, при това имах късмета да го следя от близко. Уникална машина беше! Заслужаваше да играе в Барса, но го прецакаха. Имаше и една интересна история с екипа на Бетис срещу Барцата на Ицо....за един бас, потърсете я в нета-има я.

Много голям
Лека му пръст и вечна па .

Лека му пръст!Голям човек беше!

Даа, Туньо, Бог да го прости беше голям и като играч, и с това че проявяваше уважение към съперника, дори и най-големия.

Много голям, железен защитник, никога не се е скатавал по терена, и влизаше във всяко единоборство като за последно.
При споменаването му, винаги се сещам за оная тупалка срещу Уелс, и бурната радост след гола.

ivan56 написа:Много голям, железен защитник, никога не се е скатавал по терена, и влизаше във всяко единоборство като за последно.
При споменаването му, винаги се сещам за оная тупалка срещу Уелс, и бурната радост след гола.

Аз си го спомням, като играеше в Рапид Виена, как с една подобна тупалка нацели страничната греда и докато съиграчите му се държаха за главата, той им обясняваше нещо смеейки се, като ръкомахаше... най-вероятно - "Добре, че не строших вратата"

Притежавам само два автографа на футболисти и те са на снимка на първото мнение!Туньо и Ицо!Преди година няколко пъти плаках,а не бях вкъщи а навън!Не се срамувах ,че плача за него!

damyanov1963 написа:

ivan56 написа:Много голям, железен защитник, никога не се е скатавал по терена, и влизаше във всяко единоборство като за последно.
При споменаването му, винаги се сещам за оная тупалка срещу Уелс, и бурната радост след гола.

Аз си го спомням, като играеше в Рапид Виена, как с една подобна тупалка нацели страничната греда и докато съиграчите му се държаха за главата, той им обясняваше нещо смеейки се, като ръкомахаше... най-вероятно - "Добре, че не строших вратата"

На световното,в мача с Германия посрещна една тупалка на Фьолер с ...топки Удара влизаше иначе.

Не останаха такива играчи вече.Сега всичко е татоси и гел....Железен футболист беше и това е.

Квото и хубаво да се каже за него, малее...