Какво се случи с нас?
Публикувано: 06 юли 2016 15:30
Пиша тези редове с ясното очакване, да не кажа намерение, да бъда оплют, наречен "моралист", "припознаващ", "говедо" или както там нашего брата цесекарин е модерно да нарича хората с различно от неговото мнение, според ситуацията. Въпросът в заглавието не е насочен към самия клуб и съществуването му, а към нас като публика.
Факт е, че винаги сме били едновременно много единни и разединени. Много хора са ме нападали, когато се изкажа с уважение за определени сини играчи например, приемайки омразата към врага за безусловна и задължителна. Делели сме се и по оста за/против Стойчо Младенов, имаше неразбиране и по острата позиция на част от публиката срещу Титан в наглед успешни за клуба моменти, имало е търкания и по хиляди други линии, но в крайна сметка винаги общата идея е надделявала.
Никога обаче не сме стигали толкова далеч. Аз лично не помня такова озлобление от едни цесекари към други, толкова сляпа омраза никога не е имало. Не знам дали осъзнавате, че каквото и да се случи оттук нататък, ние вече непоправимо се опозорихме. Нищо вече няма да е същото, каквото и да стане с отбора. Опитът за линч на Бербатов, рязането на греди, турския господ на Дучето и другите ни изцепки през годините са нищо в сравнение с петното, което сами си лепнахме в последните дни. Не проумявам, след като ни беше ясно, че тече явна кампания с цел разцеплението ни, след хилядите призиви да не й се поддаваме, как успяхме толкова лесно да се дадем? За поведението срещу НАШИ ДЕЦА изобщо няма да отварям дума...
Някой от вас може ли да проумее, че вариантите ГГ и ВБ са ЕДНАКВО ЛОШИ ЗА НАС? Защо едната част от публиката толкова бързо забрави как бе продадена сигурна титла, а години по-рано европейски мачове? Защо другата част не разбира, че ако облека фланелка на Стоичков няма да бъда Стоичков, независимо колко хора ме нарекат така? Или че дори най-наглите кyрви-златотърсачки все пак изчакват да бъде обявена смъртта на простреляния им мъж-мутра, преди да скочат официално в леглото на следващия?
Ясно ли ви е, че в момента избираме между това да ядем едно мазно лaйно и това да ни шиба един дребен смрадлив хyй? Това ли е великия повод, който разби уж най-единната публика?
А дали ви е ясно, че кое ще остане като краен вариант е абсолютно все едно? Че и двата варианта ще са еднакво голям срам и подигравка с историята ни?
Струваше ли си?
П.П. Преди години паднахме с 8:0 в една порно-пародия. На другия ден не исках да се показвам пред левскарите в махалата, и си мислех как по-голям срам един цесекар не може да бере. Как ми липсва тая детска наивност сега...
Факт е, че винаги сме били едновременно много единни и разединени. Много хора са ме нападали, когато се изкажа с уважение за определени сини играчи например, приемайки омразата към врага за безусловна и задължителна. Делели сме се и по оста за/против Стойчо Младенов, имаше неразбиране и по острата позиция на част от публиката срещу Титан в наглед успешни за клуба моменти, имало е търкания и по хиляди други линии, но в крайна сметка винаги общата идея е надделявала.
Никога обаче не сме стигали толкова далеч. Аз лично не помня такова озлобление от едни цесекари към други, толкова сляпа омраза никога не е имало. Не знам дали осъзнавате, че каквото и да се случи оттук нататък, ние вече непоправимо се опозорихме. Нищо вече няма да е същото, каквото и да стане с отбора. Опитът за линч на Бербатов, рязането на греди, турския господ на Дучето и другите ни изцепки през годините са нищо в сравнение с петното, което сами си лепнахме в последните дни. Не проумявам, след като ни беше ясно, че тече явна кампания с цел разцеплението ни, след хилядите призиви да не й се поддаваме, как успяхме толкова лесно да се дадем? За поведението срещу НАШИ ДЕЦА изобщо няма да отварям дума...
Някой от вас може ли да проумее, че вариантите ГГ и ВБ са ЕДНАКВО ЛОШИ ЗА НАС? Защо едната част от публиката толкова бързо забрави как бе продадена сигурна титла, а години по-рано европейски мачове? Защо другата част не разбира, че ако облека фланелка на Стоичков няма да бъда Стоичков, независимо колко хора ме нарекат така? Или че дори най-наглите кyрви-златотърсачки все пак изчакват да бъде обявена смъртта на простреляния им мъж-мутра, преди да скочат официално в леглото на следващия?
Ясно ли ви е, че в момента избираме между това да ядем едно мазно лaйно и това да ни шиба един дребен смрадлив хyй? Това ли е великия повод, който разби уж най-единната публика?
А дали ви е ясно, че кое ще остане като краен вариант е абсолютно все едно? Че и двата варианта ще са еднакво голям срам и подигравка с историята ни?
Струваше ли си?
П.П. Преди години паднахме с 8:0 в една порно-пародия. На другия ден не исках да се показвам пред левскарите в махалата, и си мислех как по-голям срам един цесекар не може да бере. Как ми липсва тая детска наивност сега...