За "бедните души", морала и още нещо...
Публикувано: 29 авг 2014 11:48
Медийната истерия около „националната кауза” заплашва да заглуши и малкото останали гласове на нормалността. Всяко мнение, различно от „правилното” и „патриотичното”, се посреща с обидни квалификации, а в този тон самозабравилият се „благодетел” на отбора от Разград си позволи да нарече привържениците на ЦСКА, подкрепили Стяуа, „бедни души”. Лесно е да се самозабравиш, когато си заобиколен от лакеи, шутове и всевъзможни придворни слуги, готови да те възхваляват до небесата. Това, че имаш статута на местен феодал в определен регион и неограничени финансови ресурси, не означава, че цялата страна трябва да ти угажда. Нека припомним, че никой не е длъжен да харесва фирменото отборче, още по-малко пък да го подкрепя.
Кои са истинските „бедни души”? По-скоро са тези, натоварени по автобусите не само от Разград, но и от другите краища на страната. Някои решили да отидат на мач, защото е безплатно, други, просто за да убият времето, а трети въобще не знаят защо са на стадиона. Същата гнусна картинка като по партийните митинги миналата есен в София. Снимките говорят сами. Но всъщност истинската „бедна душа” е този, който организира всичко това. Някой, който освен, че притежава футболен клуб, неистово иска този клуб да има и привърженици, които да го подкрепят. Но някои неща не стават с пари... дори и с много. "Благодетелят" беше част от ръководството на нашия клуб преди няколко години, в началото на едно управление, което беше на крачка да ликвидира ЦСКА. "Големият мениджър и управленец" явно бързо видя накъде отиват нещата и тихомълком отиде в Разград, за да започне свой "проект". Разбираме го - там е по-лесно, тихо и спокойно. Една шепа момчета обаче, които той днес нарича "бедни души", останаха дори и в тези най-мрачни времена и се бориха за своя клуб докрай. Те нямаха неговите милиони, но имаха нещо много по-силно - смелост, принципи и идеали, водеше ги единствено любовта към ЦСКА. Те жертваха много през тези години, бяха врагове на свои и чужди, но накрая видяха своя клуб освободен от престъпното управление. Кой беше "бедна душа" тогава?
Има обаче една част от „феновете” в зелено, на които искрено съчувстваме. Това са служителите и работниците от определени заводи и държавни учреждения, които вместо на работа са изпратени да отидат на мач в София, както и хората на преклонна възраст, натоварени по рейсовете и разкарвани из страната и чужбина като панаирджийски мечки. Наясно сме, че има и доста „фенове”, които сами решават да посещават мачовете на „националната кауза”. Ще стават и все повече с оглед предстоящите срещи. Те са продукт именно на медийната пропаганда, която всеки ден облъчва с „патриотични” послания. Въпросните „привърженици” уж много обичали футбола, но страхът от агитките ги спирал да ходят на други мачове. Къде бяха те обаче и защо не подкрепиха Черно море срещу Щутгарт на националния стадион преди няколко години или пък Локомотив София на „Армията” срещу Рен? В тези случаи оправданието им не важи. Отговорът е прост – липсваше медийната среда, която да превърне подкрепата за „националната кауза” в мода и задължение за всеки „патриот”.
Кои създават медийната истерия и защо го правят? Едни са водени от финансова зависимост журналисти, други се умилкват край силните на деня, за да получат повече интервюта от тях и безплатни места в чартърите из Европа. Всички те са чиста проба ибрикчии, които видяхме и чухме в сряда вечерта в национален ефир как постигнаха нови висини в тази смрадлива професия. „Благодетелят” обаче явно не осъзнава, че с натрапването на отбора си постига обратен ефект. Традиционните отбори с истинска и вярна публика в България се броят на пръстите на ръцете. Техните фенове обаче са многобройни. Изкуственият патос и „патриотичните” напъни по телевизии и сайтове със сигурност са успели да отвратят и тези от тях, които досега са били безразлични към отбора от Разград. Безразличието преминава в нехаресване, а то - в чиста омраза. Убедени сме, че след всичко това „националната кауза” няма как да бъде посрещната топло по стадионите из страната.
В следващите месеци ни предстои да ни сервират още от същото. Ще слушаме непрестанно за "битките с европейски грандове", за "препълнения стадион", за "футболния празник". Ще ни натякват, че трябва задължително да подкрепяме българския отбор, иначе сме едва ли не родоотстъпници. Български - нищо, че бразилците са мнозинство в състава му, а сред "агитката” му има хора с фланелки на истанбулски грандове. Стадионът ще се пълни, но с хора дошли, защото харесват или мразят Реал Мадрид или Ливърпул, както и с обикновени търсачи на слава, които са чули, че е модерно да се ходи на мач и за пръв път ще стъпят на ст. "Васил Левски". И на мачове на ЦСКА е имало и ще има такива, но те никога не са били мнозинство! Не се учудвайте, когато есента видите повече фланелки на Роналдо или Джерард по трибуните, отколкото зелени такива.
Всъщност отборът от Разград е много на мястото си в турнира, който олицетворява комерсиализацията на футбола в последните 20 години. За оядените плужеци от УЕФА единственото, което има значение, са парите. Достатъчно е да разполагаш с финансов ресурс, за да превърнеш всеки отбор без традиции във фактор в техните турнири. Финансовият феърплей на Платини е толкова истински, колкото косата на протежето му, което е начело на БФС. Истинските отбори с истински привърженици не са добре дошли в Шампионската лига. Неслучайно по много стадиони в Европа може да бъде чут рефренът, който пеехме с нашите приятели от Стяуа - UEFA MAFIA!!!
Кои са истинските „бедни души”? По-скоро са тези, натоварени по автобусите не само от Разград, но и от другите краища на страната. Някои решили да отидат на мач, защото е безплатно, други, просто за да убият времето, а трети въобще не знаят защо са на стадиона. Същата гнусна картинка като по партийните митинги миналата есен в София. Снимките говорят сами. Но всъщност истинската „бедна душа” е този, който организира всичко това. Някой, който освен, че притежава футболен клуб, неистово иска този клуб да има и привърженици, които да го подкрепят. Но някои неща не стават с пари... дори и с много. "Благодетелят" беше част от ръководството на нашия клуб преди няколко години, в началото на едно управление, което беше на крачка да ликвидира ЦСКА. "Големият мениджър и управленец" явно бързо видя накъде отиват нещата и тихомълком отиде в Разград, за да започне свой "проект". Разбираме го - там е по-лесно, тихо и спокойно. Една шепа момчета обаче, които той днес нарича "бедни души", останаха дори и в тези най-мрачни времена и се бориха за своя клуб докрай. Те нямаха неговите милиони, но имаха нещо много по-силно - смелост, принципи и идеали, водеше ги единствено любовта към ЦСКА. Те жертваха много през тези години, бяха врагове на свои и чужди, но накрая видяха своя клуб освободен от престъпното управление. Кой беше "бедна душа" тогава?
Има обаче една част от „феновете” в зелено, на които искрено съчувстваме. Това са служителите и работниците от определени заводи и държавни учреждения, които вместо на работа са изпратени да отидат на мач в София, както и хората на преклонна възраст, натоварени по рейсовете и разкарвани из страната и чужбина като панаирджийски мечки. Наясно сме, че има и доста „фенове”, които сами решават да посещават мачовете на „националната кауза”. Ще стават и все повече с оглед предстоящите срещи. Те са продукт именно на медийната пропаганда, която всеки ден облъчва с „патриотични” послания. Въпросните „привърженици” уж много обичали футбола, но страхът от агитките ги спирал да ходят на други мачове. Къде бяха те обаче и защо не подкрепиха Черно море срещу Щутгарт на националния стадион преди няколко години или пък Локомотив София на „Армията” срещу Рен? В тези случаи оправданието им не важи. Отговорът е прост – липсваше медийната среда, която да превърне подкрепата за „националната кауза” в мода и задължение за всеки „патриот”.
Кои създават медийната истерия и защо го правят? Едни са водени от финансова зависимост журналисти, други се умилкват край силните на деня, за да получат повече интервюта от тях и безплатни места в чартърите из Европа. Всички те са чиста проба ибрикчии, които видяхме и чухме в сряда вечерта в национален ефир как постигнаха нови висини в тази смрадлива професия. „Благодетелят” обаче явно не осъзнава, че с натрапването на отбора си постига обратен ефект. Традиционните отбори с истинска и вярна публика в България се броят на пръстите на ръцете. Техните фенове обаче са многобройни. Изкуственият патос и „патриотичните” напъни по телевизии и сайтове със сигурност са успели да отвратят и тези от тях, които досега са били безразлични към отбора от Разград. Безразличието преминава в нехаресване, а то - в чиста омраза. Убедени сме, че след всичко това „националната кауза” няма как да бъде посрещната топло по стадионите из страната.
В следващите месеци ни предстои да ни сервират още от същото. Ще слушаме непрестанно за "битките с европейски грандове", за "препълнения стадион", за "футболния празник". Ще ни натякват, че трябва задължително да подкрепяме българския отбор, иначе сме едва ли не родоотстъпници. Български - нищо, че бразилците са мнозинство в състава му, а сред "агитката” му има хора с фланелки на истанбулски грандове. Стадионът ще се пълни, но с хора дошли, защото харесват или мразят Реал Мадрид или Ливърпул, както и с обикновени търсачи на слава, които са чули, че е модерно да се ходи на мач и за пръв път ще стъпят на ст. "Васил Левски". И на мачове на ЦСКА е имало и ще има такива, но те никога не са били мнозинство! Не се учудвайте, когато есента видите повече фланелки на Роналдо или Джерард по трибуните, отколкото зелени такива.
Всъщност отборът от Разград е много на мястото си в турнира, който олицетворява комерсиализацията на футбола в последните 20 години. За оядените плужеци от УЕФА единственото, което има значение, са парите. Достатъчно е да разполагаш с финансов ресурс, за да превърнеш всеки отбор без традиции във фактор в техните турнири. Финансовият феърплей на Платини е толкова истински, колкото косата на протежето му, което е начело на БФС. Истинските отбори с истински привърженици не са добре дошли в Шампионската лига. Неслучайно по много стадиони в Европа може да бъде чут рефренът, който пеехме с нашите приятели от Стяуа - UEFA MAFIA!!!
/както и за останалите БГ отбори/
