РЕШЕНИЕ
№ 9425
София, 07/07/2014
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
СЛАВКА НАЙДЕНОВА
ЛЮБОМИРА МОТОВА
при секретар Мария Попинска
и с участието
на прокурора Елена Енчева
изслуша докладваното
от съдията ЛЮБОМИРА МОТОВА
по адм. дело № 15360/2013. Document Link Icon
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна и частна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Български футболен съюз”, гр.София против решение № 11014/22.07.2013г. на Върховния административен съд - пето отделение, постановено по адм. дело № 5218/2013г., с което е обявена нищожността на Правилника за статута и трансферите на футболистите в системата на Българския футболен съюз за сезон 2012-2013г., приет от ИК на БФС 21.05.2012г. и против определение №11559/16.09.2013г., постановено по същото дело, с което сдружението е осъдено да заплати направените по делото разноски.
В касационната жалба се излагат подробни доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обезсилването му, евентуално отмяната му.
В частната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се обезсилването му, евентуално отмяната му.
Ответната страна „Градев Спортс” ЕООД, гр.София оспорва касационната жалба. Министърът на физическото възпитание и спорта не взема становище.
Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната и частната жалби.
Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия намира касационната и частната жалби за допустими - подадени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, от страна по делото, за която те са неблагоприятни и в срока за обжалване, а разгледани по същество за неоснователни.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Оспорен в първоинстанционното производство е Правилник за статута и трансферите на футболистите в системата на Българския футболен съюз, приет от Изпълнителния комитет на Българския футболен съюз на 21.05.2012г. Правилно решаващият тричленен състав на Върховния административен съд - пето отделение приема, че при приемането на правилника са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като са нарушени разпоредбите на чл.39, ал.1, т.4 ЗНА и чл.78, ал.1, т.2 АПК. Аргумент на съда при определяне на нарушението е, че Правилникът за статута и трансферите на футболистите в системата на Българския футболен съюз притежава белезите на нормативен административен акт и за валидното му действие е необходимо да бъде обнародван в „Държавен вестник”. Решаващият състав е взел предвид също, че само част от оспорваният правилник (глави втора и трета) е утвърден от министъра на физическото възпитание и спорта със заповед № РД-09-408/17.09.2012г., като същият не е обнародван в „Държавен вестник”.
Съгласно чл. 76, ал. 1 от АПК нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 1 АПК определя като "административен орган" не само органа, принадлежащ към системата на изпълнителната власт, но и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Обществените отношения, свързани с физическото възпитание и спорта в Република България, са уредени от Закона за физическото възпитание и спорта. С чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗФВС (предишна т. 4 - ДВ, бр. 50 от 2010 г.) на спортните федерации, получили спортна лицензия, е делегирано правомощието да разработват и прилагат специфични нормативно-методически и административни наредби по съответния вид спорт. С чл. 35, ал. 3 от ЗФВС на спортните федерации, които по силата на закона са носители на административни правомощия, е делегирано правомощието да определят с правилници, утвърдени от министъра на физическото възпитание и спорта, статута на спортистите аматьори и професионалните спортисти. При спазване на изискването на чл. 42 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове в разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗФВС е посочен видът на акта, който органът трябва да издаде по силата на овластяването, както и подлежащата на регламентация материя.
Гореизложените съображения подкрепят извода на тричленния състав на Върховния административен съд – пето отделение, че Правилникът за статута и трансферите на футболистите в системата на Българския футболен съюз представлява нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК – издаден от овластен орган, съдържа административноправни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и има нееднократно правно действие. Неоснователно се поддържа от касатора, че оспореният правилник е вътрешен правен акт на федерацията.
Правилно тричленният състав на Върховния административен съд – пето отделение приема, че за жалбоподателя е налице правен интерес за оспорване на правилника. С разпоредбата на чл.186, ал.1 АПК правото да оспорват подзаконов нормативен акт е предоставено на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Засегнати по смисъла на чл.186, ал.1 АПК са всички граждани, до които актът се разпростира (Решение № 5 от 17.04.2007г. на Конституционния съд по конституционно дело № 11/2006г.). Видно от удостоверение от 02.11.2010 г. на Софийския градски съд, "Градев Спортс" ЕООД е с предмет на дейност спортен мениджмънт - посредническа дейност в областта на състезателните права, организиране на спортни прояви, консултантска дейност в сферата на спорта. Предвид така посочения предмет на дейност дружеството има правен интерес да оспорва правилника, оспорването е допустима, както и постановеното по него решение.
Обнародването е завършващ елемент на фактическия състав по издаване на нормативния административен акт, в т. ч. по определяне на момента на влизането му в сила. Всеки акт, за да породи правно действие, трябва да е станал достояние на адресатите чрез обнародването му в "Държавен вестник", което създава законовата презумпция за узнаване.Предвиденото в чл. 35, ал.3 ЗФВС, в редакцията му след приемане на правилника, утвърждаване от министъра на физическото възпитание и спорта, на разпоредби, които касаят статута на съответните спортисти в съответния вид спорт, каквото в случая е извършено, не отменя императивното задължение за обнародване, което се отнася за всички подзаконови нормативни актове. Приложеният необнародван нормативен административен акт създава нежелана за правния ред и опасна привидност, че той има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения. Според трайната практика на ВАС непубликувания, но приложен акт е нищожен и решението, с което оспореният правилник изцяло е обявен за такъв е правилно и в съответствие с материалния закон.
Обосновано и в съответствие с материалния закон тричленният състав на Върховния административен съд – пето отделение приема за основателно искането на оспорващото дружество за допълване на постановеното по делото решение с присъждане на разноски. На основание чл.143, ал.1 АПК дружеството има право на разноски и правилно е присъден пълния размер на направените такива за държавна такса, такса за обнародване и адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малък от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът не може служебно да присъди по-нисък размер, а само по искане на насрещната страна и то направено до приключване на заседанието, в което е завършено разглеждането на делото в съответната инстанция. Направеното след това искане, вкл. и с частната жалба срещу определението, както е в настоящия случай, не поражда правомощие за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
При неоснователност на оплакванията в касационната и частната жалби, решението и определението следва да бъдат оставени в сила.
При този изход на делото разноските за тази инстанция са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника „Градев Спортс” ЕООД, гр.София, който е направил своевременно искане за това и е доказал плащането на адв. възнаграждение в размер на 2000лв. По надлежното и основателно възражение на касатора за прекомерност следва да се присъди по-нисък размер от 450лв.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №11014/22.07.2013г. и определение №11559/16.09.2013г., постановени по адм.дело №5218/2013г. по описа на Върховния административен съд - пето отделение.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Български футболен съюз”, гр.София да заплати на „Градев Спортс” ЕООД, гр.София сумата от 450лв. - разноски пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Боян Магдалинчев
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Георги Чолаков
/п/ Светлана Йонкова
/п/ Славка Найденова
/п/ Любомира Мотова
Източник :http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/3ff2ad2dea961958c2257c830040396c?OpenDocument
Това беше онзи същият правилник, според който БФС забрани на ЦСКА да картотекира футболисти за определено време заради казуса "Анисе". Сега е ред на адвокатите на ЦСКА да обрулят здраво БФС. Между другото новия правилник, който е публикуван на сайта на БФС също е незаконен и ще бъде атгакуван в съда от Георги Градев.
