Бате Милене, направил си добро, сега ще изядеж л....
Публикувано: 28 мар 2014 18:54
Позволяваме си да се отнесем доста фамилиарно към настоящия треньор на Славия Милен Радуканов поради няколко причини. Дълбоко сме убедени, че той е скромен и “народен” човек с благ характер и амбициозен по натура. Спокоен и уравновесен са други негови характерни черти, които ни карат да смятаме, че може да се впише с определението “добряга”, както биха казали неговите съграждание от видинския край. Като потвърждение на написаното до момента, съставителят на настоящите редове ще разкаже една напръв поглед обикновена случка с участието на Милен Радуканов, която има дълбок смисъл и е доста показателна за обществото ни като цяло. Всичко това смятаме за необходимо, защото както не веднъж е ставало дума, нашата малка и скромна трибуна си е постави за цел обективно отразяване на българската футболна реалност. В нея смело можем да твърдим, че съществуват и “добряги”, а не само схемаджии и шмекири. Разбира се първите са сериозни дискриминирани и за голяма съжаление са в страни от всекидневния информационен streaming.
Като всеки обикновен гражданин в един хубав съботен ден реших да поема към дивия северозапад, използвайки автобусите от централната автогара на София. Докато се опитвах да се справя със суетнята около подготвящия се за път автобус, малко в страни от мен ми се видя позната физиономия. Веднага познах Милен Радуканов и Росен Кирилов, които водеха едно дете към един автобус, който се подготвяше да потегли към Видин. Да, веднага се сетих, че батко ти Милен е от Видин. “Хайде татко, седни си на мястото до жената, след малко тръгва... Да се обадиш, когато пристигне... Нали ти е зареден телефона?
С тези думи бившият треньор на ЦСКА и може би най-успешен за червените в последно време, качваше дете си на автобуса за Видин. Без много фанфари, като обикновен човек без много да надува бузи, Радуканов изпращаше детето си само към този “див, див северозапад”.
В тази ситуация не е трудно да съпоставиш нещата. Дали Стойчо Младенов, ако имаше малко дете, би го натоварил на автобуса само да пътува 300км? Отговорът за всички е ясен и абсолютно отрицателен. Младенов сигурно щеше да организира специален кортеж с пилотна кола и барети за всики случай. Именно това различава Радуканов от хора от калибара на Младенов, с които за съжаление е пълен българския футбол. “Народен човек”, скромен, който явно обича футбола и се опитва да преживява някак от него. Липсват големите заплати, големите изхвърляния и приказки. Така спокойно и полека Милен Радуканов изгради нелошо име в българските футболни ширини. За жалост обаче тези черти на човешкия харакер са силно нежелателни в България. Трябва да си схемаджия, нагъл, майстор на големите приказки и изхвърляния. Разбира се трябва да имаш големи претенции, да претендираш за месечна заплата, която обикновения работник ще изработи за 10 години. Именно подчертано човешкото лице на Радуканов е най-голямата му пречка за превръщането му в още по-сериозен капацитет. За медиите той равен, безразличен. Нито “рита столчета под бесилката на съдии”, нито оповестява “ритуални убийства”. Няма сензации при него.
Сега водовъртежът от потъналия кораб ЦСКА се опитва да засмуче и сромния Радуканов. Въпреки, че той има пълното основание да си иска заплатите от затъналия в тинята червен клуб. Нещо повече, видинчанинът подходи с добро към ЦСКА, като няколко пъти работи за тях без пари и като цяло не каза нито една лоша дума за тях. Това обаче не се помни! Помни се единствено, че ЦСКА сега трябва да вземе лиценз и предимно се акцентува на хората, които са “заплаха” за това. Вчера Александър Томов и компания намекнаха, че Милен Радуканов си искал парите. Ами много ясно и въобще няма нищо лошо в това! Парите са си негови и в сравнение с други недоказани треньори не са много. Както каза той на една пресконференция в началото на подготовката на Славия, “у дома чакат на мен”. Освен това настоящият треньор на белите напълно си заслужи парите за престоя си в ЦСКА.
Сега обаче предстои добрягата Радуканов да бъде очернен, защото е ясно, че ЦСКА няма да вземе лиценз и като един от виновниците ще бъде посочен именно той. Как може сега да си иска парите, алчен е?! Това ще бъде преобладаващият въпрос, който фенски медии ще въртят като изтъркана плоча. Никой няма да спомени дори за многото компромиси, които направи Радуканов на ЦСКА. Жалко наистина. Но бате Милене така е, в тая държава когато направиш добро ще изядеж ла... Силно се надяваме това да не повлияе на кариерата ти, защото българският футбол има нужда амбициозни, добри и желаещи да се развиват млади специалисти.
Екип на фейсбук група “Авантаж”
Като всеки обикновен гражданин в един хубав съботен ден реших да поема към дивия северозапад, използвайки автобусите от централната автогара на София. Докато се опитвах да се справя със суетнята около подготвящия се за път автобус, малко в страни от мен ми се видя позната физиономия. Веднага познах Милен Радуканов и Росен Кирилов, които водеха едно дете към един автобус, който се подготвяше да потегли към Видин. Да, веднага се сетих, че батко ти Милен е от Видин. “Хайде татко, седни си на мястото до жената, след малко тръгва... Да се обадиш, когато пристигне... Нали ти е зареден телефона?
С тези думи бившият треньор на ЦСКА и може би най-успешен за червените в последно време, качваше дете си на автобуса за Видин. Без много фанфари, като обикновен човек без много да надува бузи, Радуканов изпращаше детето си само към този “див, див северозапад”.
В тази ситуация не е трудно да съпоставиш нещата. Дали Стойчо Младенов, ако имаше малко дете, би го натоварил на автобуса само да пътува 300км? Отговорът за всички е ясен и абсолютно отрицателен. Младенов сигурно щеше да организира специален кортеж с пилотна кола и барети за всики случай. Именно това различава Радуканов от хора от калибара на Младенов, с които за съжаление е пълен българския футбол. “Народен човек”, скромен, който явно обича футбола и се опитва да преживява някак от него. Липсват големите заплати, големите изхвърляния и приказки. Така спокойно и полека Милен Радуканов изгради нелошо име в българските футболни ширини. За жалост обаче тези черти на човешкия харакер са силно нежелателни в България. Трябва да си схемаджия, нагъл, майстор на големите приказки и изхвърляния. Разбира се трябва да имаш големи претенции, да претендираш за месечна заплата, която обикновения работник ще изработи за 10 години. Именно подчертано човешкото лице на Радуканов е най-голямата му пречка за превръщането му в още по-сериозен капацитет. За медиите той равен, безразличен. Нито “рита столчета под бесилката на съдии”, нито оповестява “ритуални убийства”. Няма сензации при него.
Сега водовъртежът от потъналия кораб ЦСКА се опитва да засмуче и сромния Радуканов. Въпреки, че той има пълното основание да си иска заплатите от затъналия в тинята червен клуб. Нещо повече, видинчанинът подходи с добро към ЦСКА, като няколко пъти работи за тях без пари и като цяло не каза нито една лоша дума за тях. Това обаче не се помни! Помни се единствено, че ЦСКА сега трябва да вземе лиценз и предимно се акцентува на хората, които са “заплаха” за това. Вчера Александър Томов и компания намекнаха, че Милен Радуканов си искал парите. Ами много ясно и въобще няма нищо лошо в това! Парите са си негови и в сравнение с други недоказани треньори не са много. Както каза той на една пресконференция в началото на подготовката на Славия, “у дома чакат на мен”. Освен това настоящият треньор на белите напълно си заслужи парите за престоя си в ЦСКА.
Сега обаче предстои добрягата Радуканов да бъде очернен, защото е ясно, че ЦСКА няма да вземе лиценз и като един от виновниците ще бъде посочен именно той. Как може сега да си иска парите, алчен е?! Това ще бъде преобладаващият въпрос, който фенски медии ще въртят като изтъркана плоча. Никой няма да спомени дори за многото компромиси, които направи Радуканов на ЦСКА. Жалко наистина. Но бате Милене така е, в тая държава когато направиш добро ще изядеж ла... Силно се надяваме това да не повлияе на кариерата ти, защото българският футбол има нужда амбициозни, добри и желаещи да се развиват млади специалисти.
Екип на фейсбук група “Авантаж”
