Част от новата книга на Томов: Как отнеха лиценза на ЦСКА
Публикувано: 02 окт 2012 14:47
Откъс от новата книга на Ал. Томов: Как отнеха лиценза на ЦСКА
Есента на 2012-а прилича много на пролетта на 2008-а - ЦСКА се моли за лиценз. Преди четири години го загуби, сега е на път да го спаси. Публикуваме откъси със съкращения от "Октопод", книгата на тогавашния президент на ЦСКА Александър Томов. Утре четете разказа на политика за влизането на "Титан" като собственик на "червения" клуб.
Краят на май 2008 г. беше щастливо време за ЦСКА. Обадиха се от “Ред Бул”. Голям немски автомобилен концерн прояви интерес.
Неусетно дойде 30 май. В този хубав петъчен ден ми позвъни Иван Такев, пресаташето на ЦСКА. Беше разтревожен. Изпълнителният директор Александър Гарибов и Емил Костадинов щели да пишат декларация. Били недоволни от финансовото състояние на клуба. В последно време Гарибов беше изнервен и се държеше предизвикателно към мен.
В последните няколко седмици колеги ми докладваха, че с Гарибов са се срещали прокурорът Роман Василев и съветникът в ДАНС Алексей Петров. Странно - Алексей Петров се беше срещал и с Емо Костадинов, и с шефа на фенклуба Димитър Ангелов. Тогава не можех да си представя какво се е говорело. Знаех вече, че прокурорът Роман Василев е ровел в документи на БФС и е търсел да докаже, че Томов е вземал незаконни комисиони. Знаех и за прословутото изявление на Тодор Батков отпреди месец: “Шампиони станаха, но Европа може и да не видят.”
И сега, на 30 май - декларация пред медиите от колегите ми в управителния съвет, които сам бях назначавал и на които толкова разчитах. По-късно ми казаха, че Емил Костадинов е бил информиран за проблема поради близките си отношения с президента на БФС Борислав Михайлов. За отнемането на лиценза никой не пророни дума. На следващия ден журналисти от Дарик радио ми съобщиха, че Батков, президентът на “Левски”, е дал интервю. Казал, че лицензът ни за участие в Шампионската лига е вече отнет. Причината - не сме си плащали социалните осигуровки. Казах в ефир, че това е пълна глупост, че ЦСКА не само си плаща, но и плаща истински, защото е единственият клуб, разкрил пълния размер на заплатите на футболистите си. Провокациите на Батков са безкрайни и го обвиних, че се опитва да постига резултати с нефутболни средства. На другия ден - неделя, беше сватбата на футболиста Йордан Тодоров. Поздравих го вече като шампион.
Още в този ден усетих, че има някаква тягостна атмосфера. Затова помолих Михайлов да се отделим за малко и да поговорим колегиално. Ето какъв беше този необичаен разговор с дата 1 юни 2008 г. Мястото е хотел “Макси”.
Александър Томов: Боби, много хора ми казват, че ще ни вземете лиценза. Какви са тези абсурди?
Борислав Михайлов: Не вярвай на слухове. Разбрах, че Тошо (Тодор Батков - б.а.) е давал някакво интервю, но не вярвам да има нещо. Ти все пак се разбери и с Николай Георгиев (председател на Апелативната лицензионна комисия - б.а.).
Томов: Боби, да не би да се прави нещо зад гърба ти? Говоря с теб вече няколко пъти. Дадохме подробни разяснения на Лицензионната комисия. Клубът е шампион. Предстоят му много приходи. Който и да смени Митал в “Кремиковци”, ще поеме ЦСКА финансово. Това вече е решено. Ти знаеш, че сме единствените, които разкрихме истинския размер на заплатите, декларираме и плащаме много големи данъци.
Михайлов: Не се безпокой. Всичко ще бъде нормално. Мини в понеделник при мен. Ще се обадя на Георгиев. Ако искаш, и ти му звънни.
Ще мине повече от година, за да разбера, че този разговор в действителност е бил една голяма лъжа, зад която се крие беззаконие, конспирация и зле прикрита политическа корупция. И на 30 май, и на 1 юни Михайлов е знаел за отнемането на лиценза. Лъгал ме е, защото се е страхувал от реакцията на феновете, от моята реакция.
Върху ЦСКА се нанасяше сериозен удар с финансови, морални и организационно-политически последствия. Авторите на сценария бяха същите. Нишките водеха към едно и също място - кабинета на премиера Сергей Станишев. Председателят на Апелативната лицензионна комисия на БФС по онова време бе и шеф на Инспектората на Министерския съвет и близък съветник на Станишев. Името на този човек е Николай Георгиев, бивш офицер на Държавна сигурност. Това е част от многото прегрешения на Михайлов към българския футбол. Въпреки препоръките на УЕФА той наложи в ръководството на БФС хора от бившите служби за сигурност, прокурори, генерали - все хора, които трябваше да му пазят тила.
Какви бяха фактите? На 24 май 2008 г. лицензионната комисия отправи няколко претенции към ЦСКА, но също така и към “Левски” и “Литекс”. Основната претенция към нас бе да докажем, че “ЦСКА е работещо предприятие”. Т.е. че има позитивни финансови резултати. В основата на тази претенция лицензионната комисия бе приела една погрешна теза за ЦСКА. Тя бе квалифицирала кредита, отпуснат от Прамод Митал на клуба в размер на 5,5 млн. евро като загуба от дейност. Гарибов изпрати документи до обслужващата банка и доказа, че ЦСКА не дължи тези пари. Изпълнителният директор на “Глобъл стийл” - Ашок Агарвал, прихвана тази сума от задълженията на “Финметалс холдинг” или, с други думи, пое задължението. С тези документи ЦСКА не само доказа доброто си финансово състояние и покри условията за работещо предприятие, но излезе на счетоводна печалба за 2008 г. - рядък факт за футболен клуб.
Въпреки това шефът на Апелативната лицензионна комисия Георгиев отне лиценза на 30 май. Аргументът бе, че ЦСКА е финансово несъстоятелен и дължи данъци. Другите клубове декларираха ниски доходи и криеха данъци. На 20 април 2008 г. след последната проверка на НАП на мен лично ми бе обещано, че ще се направи проверка на първите шест клуба. Не стана. Ако бе направена, щеше да се разбере, че ЦСКА е обявил неколкократно повече доходи на своите футболисти и треньори от останалите.
Защо отнемането на лиценза от БФС беше незаконно? Защото с показателите си за 2007-2008 г. ЦСКА беше безспорно работещо предприятие. ЦСКА нямаше неосчетоводени данъчни задължения. Към май 2008 г. ЦСКА нямаше и неплатени осигуровки. Очаквахме НАП официално да изясни колко данък общ доход дължи ЦСКА. Точно тук беше ключът към проблема! Ако НАП кажеше, че ЦСКА дължи 800 000 лв., а “Левски” или “Литекс” - 100 000 лв., при сходни или близки заплати щеше да стане ясно, че останалите лъжат за доходите и плащат чрез черни каси. Очаквах този въпрос да се реши и НАП да излезе с ясно и публично становище.
Към 3 юли 2008 г. данъчните власти не бяха изразили претенции към ЦСКА, а по време на скандала бяха заплашени от същия Георгиев. Все пак НАП излезе с позиция, но две години по-късно. Шефът на НАП от 2010 г. Красимир Стефанов каза: “В момента повечето футболисти се осигуряват според реалните си възнаграждения. Има заплати около 50 000 лева, върху които се плащат данъци и осигуровки. Преди две години само един клуб е декларирал реалната заплата на футболистите си от около 15 хиляди евро. В същото време всички останали са декларирали от 200-300 до 500 лева възнаграждения на играчите.”
На въпрос кой е този отбор Стефанов отказа да назове името му. “Не мога да кажа, това е служебна тайна. Но мога да кажа, че по това време изпълнителен директор на този клуб е Александър Томов”, заяви босът на НАП.
В 10,30 ч на 2 юни разговарях по телефона с Георгиев. Това, което чух, направо ме срази. Георгиев каза: “Каквито и документи да сте донесли, вече е късно - едва ли ще променя решението си.”
В 15 ч същия ден участвах в среща с Михайлов, Георгиев, Красин Кръстев и Снежана Колева. Последните двама са служители в БФС. Михайлов търсеше формално изход или поне даваше такъв вид. Георгиев мълчеше през цялото време. Мнението на останалите не го интересуваше. Към 16 ч Михайлов ми предложи да взема бележка от данъчните служби или бележка за разсрочване на дължимата сума, като се ангажира, че това вече ще бъде достатъчно. Към 17 ч шефовете на НАП Мария Мургина и Красимир Стефанов ми заявиха,че проблемът не идва от тях и че по принцип са готови да дадат съответните документи. По-късно научих, че същият Георгиев е звънял в НАП и ги е предупредил “да не дават никакви бележки на Томов”.
По същото време срещу председателя на НАП Мария Мургина се готвеше обвинение, направено по доноси на уволнена от нея служителка. След четири години тя беше оправдана. На 2 юни в 18 ч позвъних лично на президента Георги Първанов. Все още имаше възможност справедливостта да се възстанови. Обясних му, че НАП няма към нас претенции. Казах му, че приказките, че клубът бил фалирал, са пълни измислици. Казах му, също, че ако НАП ми каже каква сума дължим, ще я платим още утре. Отговори ми: “Ще видя какво мога да направя.”
Обадих се за съвет и на един известен цесекар, зам.-министъра на външните работи Любомир Кючуков. Той ми даде съвет да търся шефа на ДАНС Петко Сертов, който бил близък на Николай Георгиев. Обадих се и на Филип Боков - шефа на канцеларията на Станишев. За негова чест Боков ми върна обаждането и съобщи дословно: “Срещнах се с Николай Георгиев. Той ми каза, че клубът е фалирал и няма как да промени позицията си.”
“Филипе - отговарям аз, - това е лъжа. ЦСКА е шампион. Никакъв фалит няма!”
“Сашо, нищо повече не мога да направя...”
Разбира се, всички тези разговори бяха съгласувани със Станишев. Това пролича и в близките няколко дни. На 6 юни министър-председателят покани на среща Димитър Пенев, Емил Костадинов и Дучето. Не бяха поканени само двама - президентът Александър Томов и изпълнителният директор Гарибов.
След четири години и много свидетелски показания сега мога да кажа, че по всяка вероятност Б. Михайлов не е бил инициатор на отнемането на лиценза. Но той е съдействал за това, като не се е намесил, като е почнал да шикалкави и да лъже, като е оставил група заинтересовани лица да се изгаврят с българския шампион ЦСКА.
Есента на 2012-а прилича много на пролетта на 2008-а - ЦСКА се моли за лиценз. Преди четири години го загуби, сега е на път да го спаси. Публикуваме откъси със съкращения от "Октопод", книгата на тогавашния президент на ЦСКА Александър Томов. Утре четете разказа на политика за влизането на "Титан" като собственик на "червения" клуб.
Краят на май 2008 г. беше щастливо време за ЦСКА. Обадиха се от “Ред Бул”. Голям немски автомобилен концерн прояви интерес.
Неусетно дойде 30 май. В този хубав петъчен ден ми позвъни Иван Такев, пресаташето на ЦСКА. Беше разтревожен. Изпълнителният директор Александър Гарибов и Емил Костадинов щели да пишат декларация. Били недоволни от финансовото състояние на клуба. В последно време Гарибов беше изнервен и се държеше предизвикателно към мен.
В последните няколко седмици колеги ми докладваха, че с Гарибов са се срещали прокурорът Роман Василев и съветникът в ДАНС Алексей Петров. Странно - Алексей Петров се беше срещал и с Емо Костадинов, и с шефа на фенклуба Димитър Ангелов. Тогава не можех да си представя какво се е говорело. Знаех вече, че прокурорът Роман Василев е ровел в документи на БФС и е търсел да докаже, че Томов е вземал незаконни комисиони. Знаех и за прословутото изявление на Тодор Батков отпреди месец: “Шампиони станаха, но Европа може и да не видят.”
И сега, на 30 май - декларация пред медиите от колегите ми в управителния съвет, които сам бях назначавал и на които толкова разчитах. По-късно ми казаха, че Емил Костадинов е бил информиран за проблема поради близките си отношения с президента на БФС Борислав Михайлов. За отнемането на лиценза никой не пророни дума. На следващия ден журналисти от Дарик радио ми съобщиха, че Батков, президентът на “Левски”, е дал интервю. Казал, че лицензът ни за участие в Шампионската лига е вече отнет. Причината - не сме си плащали социалните осигуровки. Казах в ефир, че това е пълна глупост, че ЦСКА не само си плаща, но и плаща истински, защото е единственият клуб, разкрил пълния размер на заплатите на футболистите си. Провокациите на Батков са безкрайни и го обвиних, че се опитва да постига резултати с нефутболни средства. На другия ден - неделя, беше сватбата на футболиста Йордан Тодоров. Поздравих го вече като шампион.
Още в този ден усетих, че има някаква тягостна атмосфера. Затова помолих Михайлов да се отделим за малко и да поговорим колегиално. Ето какъв беше този необичаен разговор с дата 1 юни 2008 г. Мястото е хотел “Макси”.
Александър Томов: Боби, много хора ми казват, че ще ни вземете лиценза. Какви са тези абсурди?
Борислав Михайлов: Не вярвай на слухове. Разбрах, че Тошо (Тодор Батков - б.а.) е давал някакво интервю, но не вярвам да има нещо. Ти все пак се разбери и с Николай Георгиев (председател на Апелативната лицензионна комисия - б.а.).
Томов: Боби, да не би да се прави нещо зад гърба ти? Говоря с теб вече няколко пъти. Дадохме подробни разяснения на Лицензионната комисия. Клубът е шампион. Предстоят му много приходи. Който и да смени Митал в “Кремиковци”, ще поеме ЦСКА финансово. Това вече е решено. Ти знаеш, че сме единствените, които разкрихме истинския размер на заплатите, декларираме и плащаме много големи данъци.
Михайлов: Не се безпокой. Всичко ще бъде нормално. Мини в понеделник при мен. Ще се обадя на Георгиев. Ако искаш, и ти му звънни.
Ще мине повече от година, за да разбера, че този разговор в действителност е бил една голяма лъжа, зад която се крие беззаконие, конспирация и зле прикрита политическа корупция. И на 30 май, и на 1 юни Михайлов е знаел за отнемането на лиценза. Лъгал ме е, защото се е страхувал от реакцията на феновете, от моята реакция.
Върху ЦСКА се нанасяше сериозен удар с финансови, морални и организационно-политически последствия. Авторите на сценария бяха същите. Нишките водеха към едно и също място - кабинета на премиера Сергей Станишев. Председателят на Апелативната лицензионна комисия на БФС по онова време бе и шеф на Инспектората на Министерския съвет и близък съветник на Станишев. Името на този човек е Николай Георгиев, бивш офицер на Държавна сигурност. Това е част от многото прегрешения на Михайлов към българския футбол. Въпреки препоръките на УЕФА той наложи в ръководството на БФС хора от бившите служби за сигурност, прокурори, генерали - все хора, които трябваше да му пазят тила.
Какви бяха фактите? На 24 май 2008 г. лицензионната комисия отправи няколко претенции към ЦСКА, но също така и към “Левски” и “Литекс”. Основната претенция към нас бе да докажем, че “ЦСКА е работещо предприятие”. Т.е. че има позитивни финансови резултати. В основата на тази претенция лицензионната комисия бе приела една погрешна теза за ЦСКА. Тя бе квалифицирала кредита, отпуснат от Прамод Митал на клуба в размер на 5,5 млн. евро като загуба от дейност. Гарибов изпрати документи до обслужващата банка и доказа, че ЦСКА не дължи тези пари. Изпълнителният директор на “Глобъл стийл” - Ашок Агарвал, прихвана тази сума от задълженията на “Финметалс холдинг” или, с други думи, пое задължението. С тези документи ЦСКА не само доказа доброто си финансово състояние и покри условията за работещо предприятие, но излезе на счетоводна печалба за 2008 г. - рядък факт за футболен клуб.
Въпреки това шефът на Апелативната лицензионна комисия Георгиев отне лиценза на 30 май. Аргументът бе, че ЦСКА е финансово несъстоятелен и дължи данъци. Другите клубове декларираха ниски доходи и криеха данъци. На 20 април 2008 г. след последната проверка на НАП на мен лично ми бе обещано, че ще се направи проверка на първите шест клуба. Не стана. Ако бе направена, щеше да се разбере, че ЦСКА е обявил неколкократно повече доходи на своите футболисти и треньори от останалите.
Защо отнемането на лиценза от БФС беше незаконно? Защото с показателите си за 2007-2008 г. ЦСКА беше безспорно работещо предприятие. ЦСКА нямаше неосчетоводени данъчни задължения. Към май 2008 г. ЦСКА нямаше и неплатени осигуровки. Очаквахме НАП официално да изясни колко данък общ доход дължи ЦСКА. Точно тук беше ключът към проблема! Ако НАП кажеше, че ЦСКА дължи 800 000 лв., а “Левски” или “Литекс” - 100 000 лв., при сходни или близки заплати щеше да стане ясно, че останалите лъжат за доходите и плащат чрез черни каси. Очаквах този въпрос да се реши и НАП да излезе с ясно и публично становище.
Към 3 юли 2008 г. данъчните власти не бяха изразили претенции към ЦСКА, а по време на скандала бяха заплашени от същия Георгиев. Все пак НАП излезе с позиция, но две години по-късно. Шефът на НАП от 2010 г. Красимир Стефанов каза: “В момента повечето футболисти се осигуряват според реалните си възнаграждения. Има заплати около 50 000 лева, върху които се плащат данъци и осигуровки. Преди две години само един клуб е декларирал реалната заплата на футболистите си от около 15 хиляди евро. В същото време всички останали са декларирали от 200-300 до 500 лева възнаграждения на играчите.”
На въпрос кой е този отбор Стефанов отказа да назове името му. “Не мога да кажа, това е служебна тайна. Но мога да кажа, че по това време изпълнителен директор на този клуб е Александър Томов”, заяви босът на НАП.
В 10,30 ч на 2 юни разговарях по телефона с Георгиев. Това, което чух, направо ме срази. Георгиев каза: “Каквито и документи да сте донесли, вече е късно - едва ли ще променя решението си.”
В 15 ч същия ден участвах в среща с Михайлов, Георгиев, Красин Кръстев и Снежана Колева. Последните двама са служители в БФС. Михайлов търсеше формално изход или поне даваше такъв вид. Георгиев мълчеше през цялото време. Мнението на останалите не го интересуваше. Към 16 ч Михайлов ми предложи да взема бележка от данъчните служби или бележка за разсрочване на дължимата сума, като се ангажира, че това вече ще бъде достатъчно. Към 17 ч шефовете на НАП Мария Мургина и Красимир Стефанов ми заявиха,че проблемът не идва от тях и че по принцип са готови да дадат съответните документи. По-късно научих, че същият Георгиев е звънял в НАП и ги е предупредил “да не дават никакви бележки на Томов”.
По същото време срещу председателя на НАП Мария Мургина се готвеше обвинение, направено по доноси на уволнена от нея служителка. След четири години тя беше оправдана. На 2 юни в 18 ч позвъних лично на президента Георги Първанов. Все още имаше възможност справедливостта да се възстанови. Обясних му, че НАП няма към нас претенции. Казах му, че приказките, че клубът бил фалирал, са пълни измислици. Казах му, също, че ако НАП ми каже каква сума дължим, ще я платим още утре. Отговори ми: “Ще видя какво мога да направя.”
Обадих се за съвет и на един известен цесекар, зам.-министъра на външните работи Любомир Кючуков. Той ми даде съвет да търся шефа на ДАНС Петко Сертов, който бил близък на Николай Георгиев. Обадих се и на Филип Боков - шефа на канцеларията на Станишев. За негова чест Боков ми върна обаждането и съобщи дословно: “Срещнах се с Николай Георгиев. Той ми каза, че клубът е фалирал и няма как да промени позицията си.”
“Филипе - отговарям аз, - това е лъжа. ЦСКА е шампион. Никакъв фалит няма!”
“Сашо, нищо повече не мога да направя...”
Разбира се, всички тези разговори бяха съгласувани със Станишев. Това пролича и в близките няколко дни. На 6 юни министър-председателят покани на среща Димитър Пенев, Емил Костадинов и Дучето. Не бяха поканени само двама - президентът Александър Томов и изпълнителният директор Гарибов.
След четири години и много свидетелски показания сега мога да кажа, че по всяка вероятност Б. Михайлов не е бил инициатор на отнемането на лиценза. Но той е съдействал за това, като не се е намесил, като е почнал да шикалкави и да лъже, като е оставил група заинтересовани лица да се изгаврят с българския шампион ЦСКА.