Интересно е как човек, а може би изобщо българинът (поради природопсихологията си) е способен толкова лесно да очерни, омаловажи или обезмисли всяка справедлива или благородна идея. Жалко е как хора (независимо известни или обикновени хора с трибуна – посредством форуми, интервюта, публикации, фейсбук платформа), които са си купили десет, тридесет или „не дай се боже” сто акции, за които съответно са дали 30, 90 и 100 лева, се тупат в гърдите, че са единствените истински привърженици на ЦСКА. Все едно те са единствените, които могат да обичат клуба. И завират тази своя любов на другите, като ги сочат с пръст, наричайки ги форумни мишки, измислени фенове, герои на маса и т.н.! Всъщност това ли бе идеята за общата собственост на любимия клуб. Уж да се помогне на клуба безвъзмездно... без цел инвестиция и получаване на дивиденти, а се търси и изисква нещо срещу дадените пари. Възвръщаемост под формата на известност, уважение, изискуемо възхищение от другите, повод за морални оценки, кухо превъзходство над масата, залагане на стереотипи? Да, идеята на общите неща е да се направи възможно, нещо което е невъзможно за единицата. Идеята обаче е помагайки, да не искаш и нищо срещу това! Като цяло си мисля, че това не би било проблем! Поне за българина, истинският фен на ЦСКА, даващ от дълго време част от заплата си за любимия отбор.
Нека не се мразим, че сме собственици на любовта на живота си, нека не се мразим, че обичаме едно и също нещо, нека не се мразим, че най-после ЦСКА е наш...