Няма да говоря за висш пилотаж в историята на футбола, а за нещо по-дъвкаемо. Защото повечето огромни футболни звезди в съвременния футбол са обезпечени и за поколения напред и обикновено се държат по-спокойно.
Но има и такива, които остават завинаги в сърцата на публиката, но си търсят и намират мястото в живия живот, без да винят клуба си за каквото и да било, дори напротив, въпреки несгодите помагат.
Вероятно някои си спомнят, че през декември заминах за Лондон с юношеския национал Исмет Рамадан от академията в Етрополе за тестове в Чарлтън. За разлика от вратаря Митко Митов, който на практика бе оценен още преди пристигането и който бе посрещнат с почестите за изгряваща звезда, при Исмет не бе така.
Помолиха ме, уж поради хотелски проблем, той да бъде настанен при семейство Лийбърн, с което те работели от години. Без да знам детайлите, когато ме информираха, бях съвършено сигурен, че хората имаха намерение да прослушат социалните рефлекси на Исмет.
Мой вътрешен човек ме светна, че всъщност това е домът на легенда на клуба. Карл Лийбърн, нападател и че бил много свястно момче, както и цялото му семейство.
Карл е цветнокож, ямяец по произход, а съпругата му Трейси е бяла, като пуканка, дъщеря от много консервативно фермерско семейство, поради което в началото е имала известни проблеми. Имат две прекрасни деца. Дъщеря на 15 години - Мая и клечавият и слънчев 10-годишен Майълс, вече част от стотиците деца в академията на Челси.
Докато трябваше да гледат какво се случва с психиката на Исмет, ние се сприятелихме. Карл, който за 11 години има 344 мача с 53 гола за Чарлтън, включително във Висшата лига и още 58 с 4 гола във Висшата лига за Уимбълдън, отвори душата си. Човек, който има общо 474 мача с 66 гола в кариерата си, който е избиран и за Играч на месеца, бил е национал при Греъм Тейлър, беше просто човек. Тръгнал от нищото, но не притискащ никого след края на кариерата си.
Той е вече на 45. Навърши ги преди 11 дни. Става сутрин в 5 часа и се прибира вечер около 20 часа. Не работи легенда, каквато всъщност е за десетки хиляди в Източен Лондон, а е охрана в огромен бизнес център, в лондонското сити. И понеже е легенда, в събота пък ходи да помага на клуба при организацията на юношеските мачове съвършено доброволно, както и в домакинските двубои на представителния отбор. Семейството му не го съди, уважава този къртовски труд.
Разказвахме си спомени. Децата му дойдоха с предколедно настроение при нас, което не навсякъде в Лондон можеш да видиш и го питат какви подаръци е получавал като малък. Карл с известно неудобство, от присъствието ми, им отговаря, че той не е получавал подаръци, защото родителите му не са имали такава възможност, но пък са били щастливи, защото са заедно. Децата се стъписват от отговора и един през друг се извиняват по възможно най-мил начин на баща си. По този повод му казах няколко думи за себе си и това ни сприятели изглежда до живот. Той вече не се чувстваше неловко.
Неотдавна Чарлтън уволни мениджъра Крис Пауъл. Хората го обожаваха. Също цветнокож. Отборът обаче прави лош сезон. Крис и Карл са почти като братя. Набори са. Крис обаче е роден през септември.
Но Карл не излезе да оплюе собствениците. Карл не се меси в неща, които не са негов ангажимент, още по-малко в неща, които не разбира.
Карл е изиграл 344 мача с 53 гола за Чарлтън. Разпознаваем от всички фенове и играчи на Албиона. Запомнен с добро. Когато го поканят прави анализи за ВВС. Но не се натиска никъде и на никого. Знае цената си, но не надценява възможностите си.
При нас има такива, които са записали едно участие за историята, но придобиват статут на легенда. А дори ветеран е неловко да се нарича.
Разбира се, че говоря за ЦСКА. Разбира се, че не мога да сравнявам ЦСКА и Чарлтън по достижения.
Но се чувствам неловко, че за толкова кратко време Карл ми е по-мил и че го уважавам повече от хора, за които съм организирал стотици и хиляди и заради които съм бил най-гордия човек на планетата в началото на 80-те.
Покойният Иван Славков-Батето някога ми каза, не помня по какъв повод: Помни, че никой за нищо не ти е длъжен в този живот! Това беше непосредствено, след като неговите собствени кадри го изоставиха след един нискоразреден телевизионен театър.
Ех, Бате, Бате, не е така. Хората държат да си им длъжен. Да са заслужили, да са живи легенди...
Та ставаше дума за ЦСКА днес...