Мнениеот leski » 12 мар 2012 16:32
Наставникът на ЦСКА Стойчо Младенов е номер едно в праймтайма на всички медии, откакто за пореден път се завърна на „Армията“. Цяла България знае кой е Екзекутора и какво е постигнал като футболист и треньор, затова Sport1.bg няма да припомня всеизвестната му визитка и започва директно с „неудобните“ въпроси...
Ще кажете ли нещо на Тодор Батков, който ви нарече „някой си Стойчо“?
Нямам намерение да влизам в полемика с човек, който случайно е попаднал във футбола. Само ще спомена, че моите голове в Европа вероятно са повече от спечелените от него дела в съда. Наясно съм, че на „Герена“ имат за какво да ме мразят –
все пак съм им вкарвал два пъти като играч насред Подуяне, после им писах „тройка“ като треньор и вдигнах титлата на същия „онзи стадион“, а за капак ги направих за смях с аванс от 16 точки, преди да ни отнемат лиценза по престъпен начин.
И през 2008-ма, и сега властта винаги работи за Левски...
Без никакво съмнение! Това е ясно и за децата. Как си представяте, че „Лицензгейт“ можеше да се случи, ако Тройната коалиция не беше дала яко рамо на своя човек Батков? Ами задкулисната роля на БФС, който в началото се криеше зад УЕФА, а после се разбра, че заговорът е изцяло на наш терен. Спомнете си, че по същото време футболните асоциации на Португалия и Румъния твърдо застанаха зад обвинените в корупция шампиони, съответно Порто и Стяуа, и не позволиха те да бъдат извадени от ШЛ! Там обаче хората очевидно работят за национална, а не за клубна кауза, както се случва у нас.
Чест ви прави, че не бягате от неудобните истини и още в първите си публични изяви след завръщането в ЦСКА заявихте, че отново сме свидетели на държавна помощ за „сините“...
Какво друго да кажа, след като самите левскари говорят за държавната намеса в тяхна полза? Забележете, че те, които бяха притихнали цяла есен, изведнъж се съживиха и започнаха да се кълнат в сигурната си титла – не само Батков в познатия му стил, но и Тонев, Гонзо, че дори и треньорът Костов. Как да няма държавна поръчка, след като изпълнителният директор Тонев май все още е на държавна служба покрай функцията си в Левски...
Подобни директиви не се афишират официално, но се усещат във въздуха от хората с опит и глава на раменете...
Естествено. Първо – правителството им осигурява голям чуждестранен спонсор по време на криза и никой на „Герена“ не го крие, дори сърдечно благодари. След това спонсорите се нареждат на опашка?! После всички в играта са наясно с волята „отгоре“ - и БФС, и съдии, и съперници, и медии. Мачът в Монтана ясно подсказа за какво става въпрос. Сигурен съм, че оттук нататък ще се нагледаме на още много „правилни изпълнения“ в зададената посока...
17 март е емблематична дата в българския футбол. В събота се навършват 30 години от победата на ЦСКА над Ливърпул и детронацията на действащият тогава европейски клубен шампион. Вие станахте герой с двата си гола срещу англичаните. Живеете ли със спомените и сещате ли се често за този мач?
Не съм такъв човек, не живея със спомените. Сещам се иначе за датата като наближи, разбира се. Но иначе не бях само аз герой, а целият отбор. Дай Боже български отбор отново да стигне полуфинал в Шампионската лига – нещо, което до момента не го е постигал друг роден отбор. Дано този отбор отново да е ЦСКА!
Какво не ви достигна, за да играете на финал тогава?
Опит и самочувствие. По това време комунистическият строй и ред не позволяваха да има свобода, не даваха да имаш повече възможности. На Запад беше друго – техните футболисти имаха самочувствие. Това са мачове, в които трябва да се проявява и повече хитрост, трябва опит, а ние го нямахме тогава.
Това ли не достигаше и на националния отбор тогава? Имахте много добро поколение, но години след вас, в САЩ през 1994-та година, България се сдоби със Златно поколение, стигнало до полуфинал на Световно.
Така е. Това е основната причина, която пречеше на нашите играчи. В САЩ българските футболисти бяха богати, играеха повечето в чужди клубове, имаха самочувствие, възможности, не се притесняваха от нищо… От моето поколение обаче имаше играчи, които смея да твърдя, че бяха на световно ниво. На нивото на Платини беше Пламен Гетов. Разполагахме и с Георги Димитров – Джеки, който аз наричам българския Бекенбауер.
Върнахте се на “Армията”. Казахте, че това е вашият втори дом. Предполагам, че не сте го казали и с капка куртоазия?
Естествено. На “Армията” съм се чувствал най-добре, най-сигурен, уверен и спокоен. Познавам си къщата.
Не мога да откажа на ЦСКА независимо от ситуацията. Освен това не съм свикнал да се отказвам и да се предавам лесно. С моят помощник Анатоли Нанков и Ренато Шмид постигнахме впечатляващи резултати през сезон 2007/2008 година. В Саудитска Арабия също спечелихме турнир, който е на малко по-силно ниво от Купата на УЕФА. Класирахме заедно отбор за азиатската Шампионска лига. В Египет ЕНППИ спечели Купата на страната. Но няма по-голямо удоволствие от това да те аплодират феновете на ЦСКА и то точно на нашия стадион.
Били сте треньор вече в доста държани и различни континенти. Няма да коментираме финансовите параметри, които със сигурност са по-добри, отколкото в България. ЦСКА ли обаче си остава най-голямото предизвикателство?
ЦСКА е тръпката! Там, където съм бил треньор, е имало много големи светила в професията. В Ал Ахли е бил Сколари години преди аз да отида на Черния континент. Много обаче си мислят, че като става дума за Африка или Азия, нещата са лесни. Не е така. Там не прощават, харесват само успешните треньори. Много треньорски глави паднаха бързо, а примери колкото щеш.
В ЦСКА започнахте като помощник на Георги Василев през 1996/96 година и спечелихте дубъл. Били сте на различни стажове, но кой е вашият идол като треньор?
О, много са. Съумях да взема от едни по много, от други по малко. Стажувах при Ариго Саки в Атлетико Мадрид – човекът, открил играта на четирима в линия. Както сега седим ние с теб един до друг и си говорим, така бяхме и с него. Благодарен съм, както на Саки, така и на Паоло Футре, които ми позволиха да се докосна до голям клуб, да видя възстановяването, тактическите занимания и т.н. Бил съм на стаж и в Германия, в ортугалия – в Бенфика и в Порто. Можех да си позволя да отделя известна сума, за да бъда на стаж там. Да си осигуря хотел, автомобил за престоя, и да си помогна сам да раста в треньорската кариера.
Как оценявате към днешна дата кариерата си като играч и като треньор?
В ЦСКА и в Португалия бяха най-силните ми периоди като футболист. В треньорската професия най-успешни са ми последните 4 години. Комуникирал съм и с Жозе Моуриньо и със Свен-Йоран Ериксон. От такива хора само трябва да се попива и възприема. Който иска да се развива, ще успее, а в последствие и ще се адаптира в българската действителност. Трябва един треньор и да може да извлече максимума от играчите, с които разполага.
Преди известно време не пожелахте да коментирате родната действителност, но сега отново сте в “кухнята”. Как ви се струва българския футбол в момента?
Състоянието е плачевно – трагични бази, лоши изпълнители. Като цяло нивото е доста ниско. В страни, където бях треньор – Саудитска Арабия, Гърция, Португалия и Египет, видях неща, които и след 10 години можем само да мечтаем у нас. Базите са им като в Холандия, Германия, Италия… Това е мечтата за всеки треньор. В Египет, в ЕНППИ, имахме свобода, решенията се взимаха от нас, но се консултирахме с доста специалисти, никой не ти се бърка в работата.
От много време у нас всички се оплакват за базите, но никой не е започнал да налива пари в тях, не е положена основата с малки изключения.
Държавата трябва да се намеси и спортът да стане държавна политика, както по рвемето на комунизма. Примери – в Саудитска Арабия и в Египет е така. Ето Унгария, с чийто тим играхме наскоро. Там е взето решение да се постороят 1000 терена. За какво говорим тогава? Държавна намеса в спорта и във футбола в частност.
Държавата иначе меси ли се според вас във футбола? Говори се, че има някаква организация отново – Левски шампион, Литекс с купата. Къде е тогава ЦСКА в цялата схема?
Излишно е да се коментира. Казал съм си вече мнението по този въпрос. Сега съм изцяло концентриран върху работата. Отборът не е в добро състояние, не е това, което искам да виждам в ЦСКА. На този етап трудно мога да подобря физическото състояние на момчетата, но действаме в тактическо ограмотяване. Невъзможно е да работим и за скорост, издръжливост, а навлизаме в цикъл сряда-събота. Това затруднява доста, а същевременно е рисковано да пипаме каквото и да било друго в отбора. Абсолютно никаква, или да не кажа почти никаква, е вината на играчите, както и за състоянието им, така и за резултатите. Те ще получат необходимата подкрепа от мен. Надеждата е в младите, които ще налагаме.
Светлият лъч идва от изявата на момчета като Грънчов, Костов, Карачанаков
пред които се отваря голямо бъдеще. Ще видим какво липсва до края на първенството, за да можем да го добавим за следващия шампионат. Вече работив с Димитър Борисов по селекцията, имаме набелязани играчи, не почиваме с една дума.
Има ли някаква яснота около наказаните за допинг и Анисе?
Все още никаква. Много ми е тежко за Тошко Янчев, Румен Трифонов и Коце Стоянов, за които „българският“ БФС поиска по-тежки наказания при положение, че комисията на БОК наложи санкции според практиката в Европа. Абсурдно е и Анисе да бъде лишаван от правото на труд при положение, че Трудовият кодекс ясно тълкува неговия случай. Това обаче са казуси извън моята компетентност.
Последният ви престой в ЦСКА завърши с титла през 2007/2008 година, но не взехте участие в евротурнирите...
Ние, спортно-техническият щаб, си изпълнихме задачите. Поставихме рекорд с 30 мача без загуба, което едва ли ще повтори някой. Станахме шампиони с голяма разлика – 16 точки пред втория, а да не говорим за третия. Поколението тогава беше наистина великолепно и този отбор можеше да направи чудеса в евротурнирите, убеден съм. А и съперникът, който тогава се падна по пътя към Шампионската лига – БАТЕ Борисов, щяхме да го преодолеем. Но това са само предположения и догадки. Тогава не играхме заради отнетия лиценз. Не искам да се меся в работата на БФС, но съм убеден, че ЦСКА няма да е пренебрегван сега. В лицето на Боби Михайлов, с който сме водили битки заедно на футболния терен, ще е коректен към нас.
Завръщането ви в ЦСКА обаче разбуни духовете. Започнаха нападки срещу вас от страна на Левски, дразни ли ви това?
Ни най-малко. Не мога да разбера няколко неща – от три месеца се говори за държавна намеса, но когато аз казах тези неща, стана революция. Знам тяхната неприязън към мен, но това не ме притеснява. Винаги съм твърдял, че най-добрите кадри в българския футбол са Иван Вуцов, след него Стефан Орманджиев.
Когато си спортист, винаги имаш нужда от подкрепата на феновете. Колкото и клиширано да звучи, публиката ли е 12-ият играч на ЦСКА?
Най-важният! Наистина са 12-ият играч. Много мачове са били спечелени от публиката на ЦСКА, тя е успявала да промени съзнанието на играчите на терена. Най-пресният пример е мачът с Блекбърн в София. Тогава успяхме да обърнем крайно негативен за нас резултат и да стигнем до 3:3 на “Армията”. В Англия бяхме завършили 1:1, но на реванша съдията помогна на Блекбърн
Тогава имаше две стопроцентови ситуации, от които едната бе очевадна дузпа, но… Това беше помощта за силните. Въпреки че завършихме 3:3 и не е победа, смея да твърдя, че агитката на ЦСКА спечели този мач.
Националният отбор затворена страница ли е вече?
Нека не коментираме сега тази тема. Мечтата ми обаче е да постигна това с ЦСКА като треньор, което постигнах като играч. Суперкупата и Купата на България никога не са били цел на ЦСКА. Не станеш ли шампион, това е провал. Искам да водя ЦСКА, ако не на полуфинал, то поне на нещо по-малко в турнирите, но да оставим трайна следа. Това е мечтата ми и аз ще живея с нея.
Синовете ви също тръгнаха по вашия път. Останаха ли във вашата сянка?
Не ми се иска да го призная, но е така. В България аз им преча много. Имат талант, който обаче не го доразвиха тук. Едни хора трупаха активи на техен гръб, други се опитваха да ги унижават, а аз да страдам. Сашко успя да направи добра кариера на Запад, но контузия го извади за почти две години от играта. Сега е напълно възстановен и съм убеден, че има място във всеки един отбор в България. Тони Велков пък взе Стойчо в Локомотив София. Надявам се той да им помогне и железничарите да бъдат отново там, където им е място – да се борят за медали.
Бихте ли върнали Александър и Стойчо в ЦСКА?
Бих ги върнал по всяко едно време. Но знам какво ще е се говори, какво ще е отношението към тях.
Кой футболист от родното първенство ви харесва най-много и бихте искали да го имате в ЦСКА?
Емил Гъргоров. Чудя се защо преди това Радуканов го изпусна. Смея да твърдя, че той е най-добрият в момента у нас – има креативност, мисъл, действа на скорост, с две идеи е по-напред от другите. Навремето го взехме от Локо Сф още като младеж и знам на какво е способен. Бил съм му наставник, следя му кариерата. Вижте сега какво прави в Лудогорец. А представяте ли си, ако се върне в ЦСКА какъв фурор ще прави?
Лудогорец е злободневна тема. Може ли тимът от Разград да стане новият Литекс и да стане шампион, ако не тази година, то в някоя от следващите? Там се работи професионално, хвърлят се средства. Това ли е формулата?
Това е формулата, да. Не е нужно да откриваме нещо, а да копираме големите отбори. Не може без финанси, без база, без управленски кадри. В Лудогорец работи един човек, който аз още считам от моя екип – Иво Котев. Той е изключителен професионалист и съм убеден, че пак ще работим заедно. Когато дойде предложението към него от Лудогорец, той беше без работа, аз също. Видех перспектива там и му разреших да отиде.
Нека поговорим и малко за големия, за европейския футбол. Барселона прави фурор от няколко години. Опитват се да ги копират, но не се получава. Пеп Гуардиола е начело на тима, но само негова ли е заслугата, след като разполага с такива играчи?
Там се работи от доста време така. След ерата “Кройф” се търсят подходящите изпълнители, практикува се този стил – много докосвания, подавания, креативност и скорост в атака. На много хора казвах, когато дойде Жозе Моуриньо в Реал, че той на втората година ще пребори Барса. И е напът да го стори. Моуриньо налага рационален футбол, който аз опитах да наложа в ЦСКА през 2007/2008. Минимизиране на грешките в отбрана, повече скорост в офанзивен план и успява.
Имали сте възможност да играете срещу Марадона по време на Световното първенство през 1986 година, когато Аржентина стана шампион. Сега пък наблюдавате Меси. Кой е по-добър – Марадона или Меси?
Два пъти съм се изправял срещу Марадона. Освен на Световното, съм играл срещу Аржентина и в Буенос Айрес, когато треньор на България беше Атанас Пържелов. Тогава играхме контрола, която загубихме. В Аржентина играеха Фильол на вратата, Рамон Диас, Пасарела, както и Марадона. Ние успяхме да поведем, като аз вкарах. Марадона обаче обърна мача, като вторият гол бе след негово впечатляващо изпълнение. Той премина през петима от нашата отбрана и копна топката с ножичен удар. Направи го на пространство, където можеше само да хванеш кълбото с ръка и над куп защитници да го качиш на главата на Рамон Диас. Е, той направи това Изключително изпълнение. Няма по-добър от Марадона, недостижим е. Тогава имаше ярки индивидуалности в националните отбори, имаше таланти, имаше голяма конкуренция. Сега нещата са изравнени, като Меси и Кристиано Роналдо изпъкват и то доста.
Всяко дете е имало идоли. Кои бяха героите на вашето детство?
Възхищавах се на Димитър Якимов. Не съм пропускал възможност да го гледам на живо, когато е гостувал в Стара Загора. Тогава живеех в Димитровград и карах колело до Стара Загора, за да го гледам на живо.Якимов не получи тази популярност, която трябваше. Той е най-великият за мен, както и Стоичков, който пък е недостижим по успехи.
Митата Якимов не получи популярност, която получиха други, които нямаха неговите качества. Той е една легенда.
Какво коства на един спортист, не само футболист в частност, за да стигне върховете? Преди години беше различно, сега май младите не се трогват от режима, лишенията…
Не е достатъчно да имаш само качества. Вътрешното самосъзнание е от голямо значение, то определя човека. Когато отидох в Португалия през 1986 година имах проблем с адаптацията. От клуба обаче ми казах, че ако не успея да преодолея това, късат ми договора и ме рвъщат в България. Логиката е, че чужденецът трябва да прави разликата. През годините осъзнах, че трябва да страдаш, за да успееш. Лишения трябват. Днес може да ти се иска да излезеш с приятели, но няма начин, защото имаш тренировка, трябва да си възстановен. Искаш да изпиеш една кока-кола и да хапнеш шоколад, но знаеш, че е вредно за организма. Трябва куп удоволствия да пренебрегваш, да мислиш 24 часа за футбола.
24 часа в денонощието ли мислите за футбол?
Да. Жена ми често се оплаква, че постоянно гледам футбол, коментирам и говорим за едни и същи неща, ставам скучен. Такъв съм си, не мога де се променя.
Благодаря ви за отделеното време. Нещо като за финал?
Да се уважаваме, да сме толерантни. След победата ни над Калиакра, треньорът им дойде, поздрави, прояви уважение към професията. Животът е достатъчно изнервен и не е необходимо да сме злобни и лоши. Пожелание за успех и едно ръкостискане е достатъчно. Трябва да сме по-добри хора!
.Защото ЦСКА е световен шампион по смяна на треньори и как определяш,кой от тези е почтен,а Стойчо не е 
