rsk написа:Личи си, че не си учил история. Фашизмът сам по себе си е диктатура
Фашизъм в България, за съжаление, никога не е имало. Може и да е имало хора с крайнодесни убеждения(каквито има и сега), но това как по-точно прави Левски фашистки отбор?! Вие хубаво си похранвате Хитлер, ама както казах благодарение на него хапвате български хляб, а не румънски. А от руснаците какво хубаво видяхте...?

демек при комунизма сме били равни...бати заключенията правиш
а за Левски, не мога да намеря имената на хората, които са ви управлявали клуба в този период

явно някой се срамуват от историята си

п.п. ето една добра статия по този повод
[offtopic]Авторитарни и фашистки тенденции в българското общество между двете световни войни
Развитието на фашизма в България е тясно свързано с появата и развитието на фашизма в Европа. За да дадем оценка на характера на фашистката диктатура у нас и за степента на фашизиране на българската буржоазна държава е нужно да си изясним основните принципи и критерии, по които по които ще оценяваме българския фашизъм, степента на неговата зрялост и изява.
Фашизмът е крайно реакционно политическо течение, появило се в периода на общата криза на капитализма и изразяващо интересите на най-ретроградните и най-агресивните сради на империалистическата буржоазия. Фашизмът е реакция на едрия капитал срещу заплахата за своето господство.
Седмият конгрес на Коминтерна (1935г.) определи фашизма като открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистическите кръгове на финансовия капитал. От това определение произтичат някои принципни моменти в разбирането на фашизма.
Първо: най-пълното и цялостно изявяване на фашизма се осъществява с идването му на власт под формата на фашистка диктатура. Целите и задачите, смисълът и същността та фашизма са запазване господството на едрия капитал в трудните за буржоазията години на общата криза на капитализма(периода между двете световни войни), когато това не може да стане със старите методи.
Второ: фашистката диктатура е власт не на цялата буржоазия, а на най-реакционните елементи на едрия капитал.
Трето: фашизмът е свързан с развитието на държавно-монополистическия стадий на капитализма. Той е политическа изява и идеологическа обосновка на този капитализъм.
И все пак утвърждаването и раздвитието на фашизма се проявява като господстваща тенденция в периода след Първата световна война.
Безспорно причината за афинитета на буржоазията към фашизма е това, че той изглежда най-перспективният изход от усилията на реакционната буржоазия да се противопостави на настъпващата социалистическа революция.
Разбирането на фашизма и фашизацията като интернационален процес, като основна тенденция сред контрареволюционните сили в Европа в периода между двете световни войни само по себе си обяснява особеностите в отделните диктаторски режими като различна степен на проявление и изявяване на фашистката тенденция.
Особена важност за анализа на фашизма като политически феномен придобиват именно основните компоненти на фашизма като система. Една такава основна негова характеристика е антикомунистическият курс. Да не забравяме, че главнатазадача на фашистката диктатура е да запази буржоазния строй от назряващата съпротива (социалистическа). Друга характерна особеност е ликвидирането на буржоазната демокрация. В повечето фашистки страни се премахват старите конституции и се създават нови – фашистки. Също така е засилена изпълнителната власт, която поема и законодателните функции. В България например почти цялата власт е била съсредоточена в ръцете на монарха, старите буржоазни партии са били забранени, премахнати работническите профсъюзи, ликвидирана свободата на организирането и др.
Стигаме до “живеца” на фашисткия режим – етатизма във фашистката теория и практика. Важната роля на етатизма е следствие и проява на фашизма в държавномонополистическия капитализъм. От тук произтича и желанието на фашистката държава да обхване в контролни и разпоредителни функции целия стопански живот на страната (в случая България). Също така държавата се стреми да поеме върху себе си ролята на социален арбитър и регулатор на социално-класовите отношения, особено между труда и капитала. С други думи етатизмът се изразява в стремежа на управляващата върхушка да обхване масата от населението в организационно отношение – пряко, чрез държавноадминистративни форми: без създаването на политическа фашистка партия(България – след деветнадесетомайския преврат); чрез създаването на монополна фашистка партия “отдолу”, като движение или най-често – чрез създаване на такава партия “отгоре”. Както знаем Цанковисткото движение е движение от нациски или тъй наречения военнофашистки тип.
Много интересен е въпросът за социалната база на фашизма в България през периода на съществуването му. Нашата историография сочи, че фашизмът не е имал голяма социална база в България, че преобладаващата част от народа е била против него. Това се дължи преди всичко на традициите на демокрацията сред широките слоеве на народа, на силното влияние на БКП в страната и естествено на БЗНС. Огромно значение в случая изиграва и деветоюнския преврат(1923г.), както и Септемврийското въстание – първото организирано антифашистко въстание в света.
Не случайно по време на фашисткото господство в България, войската е била главният крепител на режима. За това и борбата за влияние върху войската става едно от основните противоречия между двореца и Военния съюз. От 1935г. нататък цар Борис укрепва своето влияние в армията и тя се оказва основна опора на монархофашистката власт. Не по-малко значение има и изграждането на централизирана държавна администрация и полиция – в тази насока управляващите фашистки сили полагат най-големи усилия.
Не бива обаче да пренебрегваме и някои характерни моменти от идеологията и пропагандата та фашистката държава у нас.[/offtopic]