Ох, „непредубедени читателю” !
Уморих се вече да обяснявам, личи ти, че си от Цска. 
Явно си бил кошмарът на твоите преподаватели, които сигурно и сега се стряскат в съня си, сещайки се за теб. Затова сега още веднъж, ще пиша бавно, защото като бързам явно трудно стопляш, но не разчитай на повече жокери от моя страна. 
1. Явно бележиш малък напредък, защото вчера в един твой пост твърдеше, че стадионът на „Левски” е бил на мястото на Ректората. Сега вече цитираш стадион „Юнак. Топло, Old_ death, топло.
„Левски” наистина е играл на стадион „Юнак”, но това става СЛЕД като собственият му стадион е разрушен от тогавашното Министерство на комуналното стопанство. Впоследствие отборът не получава като компенсация петното в кв. „Герена”, както твърдиш в един от последните си постове, а играе на игрището в кв. „Иван Вазов”, което по-късно, по силата на поредното райониране на столицата, се дава на милиционерския „Спартак”. Сега там се намира плувният комплекс. Едва през 1960 г. „Левски” получава терена в кв. „Герена”, където изгражда сегашния си стадион.2. Ти сам си противоречиш като твърдиш, че „незнайно как през 1924 г. общината отнема втория терен и го предоставя безвъзмездно на „Левски”. В цитирания от самия теб вестник „Спорт” се казва че „постъпките на „Атлетик” пред общината да получи пак мястото си в Борисовата градина, не дават резултат”. Само че, това „отнемане” е станало ПРЕДИ обединението със „Слава” през есента на 1923 г., а „Левски” получава терена през есента на 1924 г. Ами, нормално е, общината да си вземе обратно собствеността, след като „Атлетик” е имал игрище (на мястото, където сега се намира Ректоратът) и за няколко години не е направил нищо друго, освен „да подравни” другия терен в Борисовата градина.
3. За запустяващия терен и моите „свободни съчинения”. В така презираната от теб Уикипедия, в статията за „Левски” изрично е записано, че теренът е бил използван за сметище. Нормално, след като вложените в него пари са били само за подравняване. И не пиши глупости за моите източници, ти също не си прочел материалите за „АС-23” в Народната библиотека, а в някой сайт.
4. За стойността на парите по онова време. Е, тук наистина ме хвърли в музиката.
Просто нямам думи, за да изразя моята признателност. 
Възможно е Батенберг да е получил 12 000 златни лева при своята абдикация, но това е станало ПРЕЗ 1886 ГОД. За твое сведение, драги ми финансисте и историко, през 1912 г., малко след началото на Балканската война, конвертируемостта на левовите банкноти в злато е била ОТМЕНЕНА. Възстановена е едва в края на 20-те години. До края на 1913 г. левът се обезценява с 15%. Коренна промяна настъпва с влизането на България в Първата световна война, когато правителството финансира огромните си военни разходи с нова емисия на банкноти, обезпечена до голяма степен с вземания в германски марки и австрийски крони, които губят стойността си в хода на войната (може би си чувал за инфлация). Така, ако през 1913 г. металното покритие на левовите банкноти е над 40%, през 1920 г. то спада до 1,56% (едно цяло и петдесет и шест стотни).Засега ти стига толкова по темата. Пожелавам ти довечера да сънуваш, че Цска е придобила собствеността и на „Камп Ноу”.
