Софийският квалификационен турнир е по-силен дори от републиканско първенство. 8 тима се борят за 5 квоти, а накрая „изгаря” първенецът за 1948 г., който по вече установена традиция е променил името си на ЦДНВ. Изненадата става с дейната помощ на Левски в последната среща от турнира – сините, осигурили си вече участие в новата А група, играят с Академик, на който му трябва точка за заветната пета позиция за сметка на ЦСКА. Ремито 1:1 между двата тима е първият официално документиран уговорен мач у нас. Студенти и левскари са отседнали преди двубоя в един и същи столичен хотел – „Славянска беседа”. В стая 203 „беседват” по двама от тарторите на отборите и си стискат ръцете за точен резултат. Дълги години след това двама от участниците в „беседата” признават това пред известния футболен историк Силвестър Милчев – Румен Априлов и капитанът на Академик Васил Спасов, който само допреди няколко седмици е бил съотборник с останалите участници в договорката – Иван Димчев и Арсен Димитров. Циркът на терена пък е пълен – шеги, приятелски намигвания и мудна игра. Реакцията на футболните велможи? Никаква!
............"


