Мнениеот asdfghj » 21 юни 2013 15:03
9 юни 1985 година. След тази дата футболът в България за известно време не е същият. ЦСКА и "Левски" са преименувани, играчи са наказани, някои до живот. На тази дата се играе прословутият финал за Купата на България, в който ЦСКА побеждава с 2:1. На следващия ден двата клуба осъмват с имената "Витоша" и "Средец". Вестник "ШОУ" намери един от "героите" в онзи мач - Костадин Янчев. Бившият железен полузащитник на ЦСКА не е говорил от години, а сега има повод. Освен датата 19 юни, името на ЦСКА отново беше застрашено от промяна. На днешния 21 юни през 1985 година "Левски" и ЦСКА са преименувани след скандалите. Време е да дадем думата на Коце Янчев:
-Господин Янчев, следите ли ситуацията в ЦСКА? Не сте от тези, които често дават мнението си по актуални въпроси.
-Естествено, че следя. Чета и слушам какво става в последните седмици. Мога да говоря обаче само общи неща, не съм в играта (смее се). Мога да давам мнение само като страничен наблюдател. Ясно е, че нещата не вървят. Но защо не вървят, каква е диагнозата, не мога да кажа. Хората в клуба си знаят работата, но трябват спешни промени.
-Вашият голям приятел и бивш съотборник Христо Стоичков вече е в ЦСКА. Правилен ход ли беше от негова страна?
-Мисля, че да. Сигурен съм, че Ицо добре е премислил преди да се върне в ЦСКА. Видяхте, че публиката го обича, посрещна го като Господ. Той е най-голямата фигура, ще се справи, убеден съм.
-Някои от легендите се обединяват около мнението, че ако и със Стоичков работата не потръгне...
-(прекъсва ме). Прави са, ако не потръгне, значи нещата са много-много на зле. Ицо е авторитет, доказана личност, трябва му малко време и ще успее.
-Някои казват, че не става за треньор?
-Кой го казва това? Глупости, такава фигура, вдъхваща респект, авторитет.
Ей, това е
Христо Стоичков,
не говорим за някой друг. Подбра си добър екип от помощници, ще се оправят със ситуацията. И аз четох как някои твърдят, че в Ловеч му е било лесно, тъй като нямал поставени цели. Лесно, ама не е никак лесно. Как знаят, че не става за треньор, като не е бил никога в ЦСКА освен като футболист. Дайте му време, ще видите след това.
-Ще се оправи ли ЦСКА с Гриша Ганчев?
-Естествено, че ще бъде по-добре. Този човек вече доказа, че може да работи. Направи го в Ловеч, а знаем каква марка е ЦСКА. Приветствам пристигането му, дай Боже всичко занапред да се нареди, защото не отива на ЦСКА да изглежда по този начин. Ние нямаме база, нямаме стадион, нямаме нищо.
-През последните дни много се говори за бъдещето на ЦСКА глобално.
-Вижте, много работи се изговориха напоследък. Според мен нещата ще си останат такива, каквито са, ЦСКА ще си остане ЦСКА, ще си играе на "Армията", футболистите ще носят червената фланелка. От тук нататък нищо няма значение, важното е хората да видят любимия си отбор да върви напред.
-Какво мислите за управлението на "Титан", те ли са виновни за тази ситуация в момента?
-Едва ли са само те. Ясно е, че нещата не вървят от години. Може би, откакто аз приключих с футбола 93-94 година. Лежахме на стари лаври, а нищо не направихме нататък. При ЦСКА ситуацията е същата, шефове, треньори, идват и си отиват. А на практика изоставаме с всяка изминала година, нищо не правим, за да се развиваме, само говорим.
-Ако се наложи смяна на името, например ЦСКА-Литекс?
-Трябва да се тръгне отнякъде. Дано хората, които работят по нещата намерят най-правилния изход и решение. Нали вече го казаха, колко пъти името на ЦСКА е променяно през годините, закривани са дружества, основавани са нови, добавяни са цифри, абревиатури. Ама ЦСКА пак си е останал ЦСКА, нито са ни взели титлите, нито купите, нито полуфиналите в Европа и паметните мачове срещу велики отбори. Това няма как да ни го вземат.
-Вие сте преживял подобно нещо, ЦСКА стана "Средец" през 85-та?
-(смее се) Партията разформирова ЦСКА и "Левски", та вие сега за едно име ли?! Помня го като ден днешен, но знаете ли, какво ти дреме за името, ние някога си знаехме, че сме ЦСКА, въпреки че се казвахме "Средец". Всички хора носеха ЦСКА или "Левски" в сърцата си, никой не прие това преименуване. Някой
по високите
етажи на властта
реши да го направи,
защо и какво искаше да постигне, нямам идея. Дефакто не постигна нищо освен да прецака временно кариерите на доста момчета.
-Твърди се, че наказанията са били насочени към "Левски" и са дошли от Милко Балев?
-Говори се, твърди се. Ама някой може ли да го докаже? Не знам за такива неща, а и нали и нас ни наказаха. През годините винаги ние сме били по-потърпевши, а "Левски" по-привилегировани. Това е истината.
-Защо тогава винаги ЦСКА е считан за галеник на партията?
-Не знам, явно така им изнасяше на някои хора. След този прословут финал през 1985 година ни наказаха и нас, Стоичков например "изгоря" завинаги, а нямаше защо. И до ден днешен не разбирам защо бяха тези действия, кому беше нужно да разформироват отборите, да сменят имената, да налагат чак такива огромни наказания. Нямаше смисъл.
-Какво стана на самия финал на 19 юни 1985 година?
-Ей, наистина ли мина толкова много време от тогава? Помня, че "Левски" ни биеше на лягане и ставане преди този финал (б.а. - "сините" имат седем поредни победи преди мача с ЦСКА). Ние обаче просто изиграхме мача по-концентрирано, бяхме наистина надъхани, че вече е време да спрем лошата серия. Излязохме и си ги бихме като хората. Поведохме с 2:0, а след това Жоро Славков изпусна дузпа. Ако беше вкарал, мачът си заспиваше, при 3:0 не се знае колко още щяхме да вкараме. А вместо всичко да е мирно и тихо те ни вкараха случаен гол, Наско Сираков намали от дузпа. През целия мач левскарите бяха нервни, явно усещаха, че този път няма да ни бият. И в този мач излязоха с повечко самочувствие. Признавам, че винаги играчите на "Левски" са излизали по-нахъсани от нас, така е и в последните години. За въпросния мач обаче като правя сравнение по единици, не знам защо са били с такова самочувствие, ние ги превъзхождахме. А те излизаха и си викаха: "Абе, какви са тия?"
-Вие сте в центъра на мелето покрай тъчлинията.
-Абе, всичко си вървеше спокойно. Е, имаше искри от време на време, но нищо кой знае колко. Какви люти мачове е имало, но явно е трябвало да се случи. Пламен Николов от "Левски" направи няколко груби влизания, разпра през кората на Ради Здравков крака. Шурна кръв, нашите се надървиха. Аз фаулирах няколко пъти Емил Спасов.
Преди сбиването
му направих шпагат,
наистина по-твърд беше, но не чак толкова. Червени картони и това е, мачът си се доигра. След мача се радвахме в съблекалнята, излязохме за награждаване, нищо не подозирахме, че може да се случи. Вечерта празнувахме, бяхме в хотел "Родина".
-Как разбрахте лошите новини?
-На следващия ден вечеряхме аз, Ицо Стоичков и Ивайло Киров в ресторанта на бившия хотел "София". По едно време сервитьорът идва и вика: "Абе, знаете ли, така и така...Едните вече са "Витоша", а другите "Средец." Пребледняхме, Ицо му вика: "Ти кой си, бе, какъв си?" На другия ден започнаха да ни викат шефовете, накараха ни да се явим пред началниците във футбола и започнаха да обявяват наказанията.
-Вие минавате метър и сте наказан само за три месеца?
-О, моето наказание си беше направо награда. Три месеца минават като три дни. Някои ги наказаха завинаги, други - за по една година. Моите три месеца не бяха нищо в сравнение със санкциите на останалите момчета. Почти на всички и от ЦСКА, и от "Левски", им забраниха да тренират с отборите, докато им течат наказанията. Аз бях само за три месеца, но останах да си тренирам. Всъщност, след мача всички се разбягаха, едните бяха наказани, другите се пръснаха на почивка, защото сезонът приключи. В средата на юли се събрахме за начало на подготовката, Стоичков вече го нямаше, май беше заминал за Стара Загора в казармата.
-Как се почувствахте след наказанията, имаше ли сълзи?
-Е, чак сълзи. Нали ви казвам, аз се разминах, моите три месеца минаха бързо, не играх само в следващия мач срещу "Левски" през август, в началото на новия сезон. После се върнах. Пострада военният ми чин, бях младши лейтенант. След наказанията ни девоенизираха, така и не върнаха чиновете след това.
-Справедливи ли бяха наказанията тогава?
-В никакъв случай. Трябваше да има санкции за получените червени картони. Дори да ни бяха наказали за по един, два, дори за четири или пет мача. Но чак такива строги неща, една година, доживотно. Няма логика. След това върнаха наказаните футболисти и имената на отборите, което означава, че това е било пълна глупост.
-Какво се промени след онези наказания от 1985 година?
-Нищо, що се отнасяше за отборите. Ние си знаехме, че сме си ЦСКА, какво като сме имали друго име. Само където се шегувахме, на левскарите им викахме кашкавали заради името "Витоша", с нас се майтапеха с цигарите "Средец", даже имаше и такава водка, с това име. Промените се усетиха най-вече в условията. Много неща не останаха по същия начин.
Не ни пускаха
да тренираме
на "Армията",
ходехме на стадиона на "Септември". А там нито теренът като терен, нито съблекалните като нашите. "Армията" си беше модерно съоръжение за това време, имахме прекрасни условия, държавата се грижеше. Играехме на нашия стадион, но ползвахме съблекалнята за гости.
-Какво помните от победата срещу "Левски" с 5:0? Вярно ли е, че Стоичков ви е крещял в съблекалнята защо не сте вкарвали още голове?
-А, не, не помня такива неща. Превъзхождахме ги тотално. Ицо си правеше гаргара с левскарите. Ние ако сме ги могли, би трябвало да сме вкарали още голове. Ние не сме такива, на "Левски" европейският мач е срещу ЦСКА, така че...
-Това ли е най-паметният ви мач в ЦСКА?
-Доста са. Когато отстранихме Монако. След това две-три години играхме много силно в Европа, когато стигнахме полуфинала с "Барселона". После отстранихме "Спарта" (Прага), а те бяха с шест-седем национали, които участваха на Световното през 1990 година.
-"Барселона", това ли е най-силния отбор, срещу когото сте играл?
-Един от най-силните. По наше време играхме с "Байерн", "Хамбургер", "Монако". В първия мач в Барселона Пената не ме пусна, игра Ивайло Киров. В София бях титуляр, паднахме с 1:2, Ицо игра силно и в двата мача.
-Как отидохте в Испания, Стоичков ли помогна?
-През зимата срещу 1991 година ме продадоха на "Лас Палмас". И аз вече исках да направя трансфер, да отида в чужбина, вече бях на 28 години. Връзката стана с мениджъра Мингея, който по-рано беше направил сделката между Стоичков и "Барселона". В първите два-три дни бях на хотел в Барселона, Ицо идваше да ме види. Не знам дали е казал нещо за мен, дали ме е похвалил, хората са ме гледали преди да ме купят. Друго си е обаче, когато Стоичков каже нещо за когото и да било.
-Как беше в Испания, играл сте във втора дивизия?
-Подписах първо за шест месеца с опция да ме купят за още две години. Харесаха ме, останах точно две години. Здраво тичане и блъскане, не е като в Примера дивисион, но пак е бяла страна. Единственото лошо беше, че Лас Палмас е на Канарските острови, всяка седмица пътувахме по 3-4 часа със самолет, за да играем мачове.
Някак си не
се нагодих,
върнах се през пролетта на 1993 година. В този период почина баща ми, може би и това натежа, за да взема решение да се прибера. Помня играхме един мач с втория отбор на "Барселона" у дома. С тях беше пристигнал и Стоичков. Влезе в съблекалнята, съотборниците ми в "Лас Палмас" го зяпаха като...А той звезда, спечелил КЕШ с "Барселона". После ме питат дали го познавам, а аз им викам: "Абе, познавам го отнякъде" (смее се).
-Приключвате кариерата си отново в ЦСКА?
-След като се върнах от Испания направих един рейд, играх първо в "Янтра" (Габрово), после в "Монтана". По това време в България започнаха да дават пари, бяха мътни години, затова може би се и върнах, чух, че нещата откъм финансово естество се оправят. През зимата на 1993-та срещу 1994 година се върнах в ЦСКА.
-Играл сте по времето на Илия Павлов.
-1994 година беше страшна за ЦСКА. Нямахме никакъв отбор, а аз точно тогава се чувствах в перфектна форма. Винаги съм бил реалист, не съм фантазьор, но когато съм добре, съм добре. Когато не мога, си казвам, за да дам път на някой друг. След лятото започнаха да сменят треньорите през няколко дни, изредиха се доста хора. Всички ръководеха или се опитваха да ръководят - Цецо Йончев, Божил Колев, Гаганелов. След Световното в Америка Пената също го направиха някакъв да отговаря за нещо. Реално
всички те ме
отказаха от ЦСКА.
Не ме пускаха да играя, даже и в групата не ме взимаха.
-Защо не играете при победата над "Ювентус" с 3:2, която впоследствие е отменена заради нередовната картотека на Михтарски?
-Питайте треньорите. Цецо Йончев ми каза, че ще подмладява отбора, политиката била такава. Не ме пусна, дори в групата не ме взе. Няколко дни след това дойде мачът с "Левски". Кошмарът с 1:7. И той вижда, че няма накъде, че съм един от футболистите в най-добра форма и ме пуска титуляр. Играх само първото полувреме. Абе, и тогава лош късмет. Резултатът беше 1:1, после стана 2:1. В края на първото полувреме Боримиров вкара за 3:1, а малко след това Наско Сираков надскочи Росен Кирилов и стана 4:1. На полувремето влязох в съблекалнята, събух си бутонките и им казах: "Дотука бях, стига толкова." Останалите ме гледат, Цецо Йончев ме пита, защо така. Казах им, че не мога, изморен съм, да влезе по-свеж футболист. Не бях играл няколко месеца, а той ме пуска титуляр срещу "Левски". Това беше един от последните ми мачове за ЦСКА. Отказаха ме на 31 години, можех още да играя.
-Тъжна раздяла с ЦСКА и футбола?
-Просто така се случи. Не съжалявам за цялата си кариера. Играх с класни футболисти, срещу големи отбори, имам и доста мачове в националния отбор.
нали знаеш, че през 689г. са печелили Аспаруховото първенство ?
