Девойка стои на парапета на мост с явното намерение да се прости с живота. Приближава клошар.
- Абе, момиче, така и така си решила да мреш, все тая ти е... Дай да те опъна като за последно, жена не съм пипал от години!
- Ти! Нещастник! Виж се на какво приличаш! Вонящ, мръсен, въшлив! Не, не и не! Махай се!
- Добрееe де, добре. Отивам си. Ще те чакам под моста.
Всекидневна на Черноморец
Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, ntodorov, slavia_forever, Madridist
- NEFTOCHIMIK 1962
- Мнения: 1556
- Регистриран на: 01 апр 2010 00:20
- Местоположение: Burgas
- Контакти:
Re: Всекидневна на Черноморец
http://www.youtube.com/watch?feature=pl ... ny9fY#t=7s "Името на НЕФТОХИМИК е такова, че и на малки вратички да играем и срещу майките и бащите си да играем, пак ще играем за победа!" - Димчо Ненов.
Re: Всекидневна на Черноморец
Никога не ще разберем какво губим като печелим, и какво печелим като губим.
Re: Всекидневна на Черноморец
Габерево - Черноморец 0-12.мач от Б окр.група Бургас , игран днес от 16,30 часа на осветление на стадина в Поморие.Голов спектакъл за кеф на шумната гостуваща агитка озарила Арената с ефектно пиро.
Re: Всекидневна на Черноморец
anker1878 написа:Габерево - Черноморец 0-12.мач от Б окр.група Бургас , игран днес от 16,30 часа на осветление на стадина в Поморие.Голов спектакъл за кеф на шумната гостуваща агитка озарила Арената с ефектно пиро.
И като се има предвид, че Бабангида е играл малко, тези 12 гола са добър атестат за головия нюх на останалите.
Никога не ще разберем какво губим като печелим, и какво печелим като губим.
Re: Всекидневна на Черноморец
"Какво престъпление е ограбването на банка, в сравнение с основаването на банка?"
Бертолт Брехт
Бертолт Брехт
ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС - ЗАВИНАГИ В СЪРЦЕТО МИ!
Писането на български с латиница е като писането на стена с лайно - чете се, ама не е приятно.
Писането на български с латиница е като писането на стена с лайно - чете се, ама не е приятно.
Re: Всекидневна на Черноморец
Съгласно закона можеш да се ожениш на 16 години, но видеото от първата си брачна нощ можеш да гледаш, когато навършиш 18 г.
Никога не ще разберем какво губим като печелим, и какво печелим като губим.
Re: Всекидневна на Черноморец
Настане сутрин, слънце изгрее,
мекици обсипят въздуха пресен
бормашина зашуми, прахосмукачка повее
блокът пее съботна песен!
мекици обсипят въздуха пресен
бормашина зашуми, прахосмукачка повее
блокът пее съботна песен!
ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС - ЗАВИНАГИ В СЪРЦЕТО МИ!
Писането на български с латиница е като писането на стена с лайно - чете се, ама не е приятно.
Писането на български с латиница е като писането на стена с лайно - чете се, ама не е приятно.
Re: Всекидневна на Черноморец
Глухият водолаз Жоро разбра по устните на бялата акула, че този път му се еб@ майката.
Никога не ще разберем какво губим като печелим, и какво печелим като губим.
Re: Всекидневна на Черноморец
Поради грешка в отчитането на часовата разлика, Белият Дом официално е предал съболезнованията си два часа преди атентатите.
- Скъпа, изглеждаш много добре .....Как го правиш?
- Занимавам се с народни танци.
- Интересно, а какви?
- Стриптийз ....
- А ...стриптийзът ....народен танц ли е?
- Не знам .....На народа му харесва ...
- Скъпа, изглеждаш много добре .....Как го правиш?
- Занимавам се с народни танци.
- Интересно, а какви?
- Стриптийз ....
- А ...стриптийзът ....народен танц ли е?
- Не знам .....На народа му харесва ...
Никога не ще разберем какво губим като печелим, и какво печелим като губим.
Re: Всекидневна на Черноморец
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се стар приятел режисьор:
— Трябва ми музика за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма за да не се изложа с музикалната тема? - казал възбудено композитора.
— Ами във филма изобщо няма музика! Твоята тема ми трябва само за финалните титри. Представи си: сухо дърво, от което се отронва лист и с бавен зиг-заг пада на мокрия асфалт. В момента, в който стига до земята — започва твоята музика и надписите. Всичко трябва да бъде...обсебващо душата така, че хората от захлас да останат по местата си.
— ОК. След седмица ще съм готов! - развълнуван, въодушевен и зарадван казал композиторът....
И гладният композитор творил денонощно докато не сътворил неимоверно красива, дивна музика — заслужаваща филм за "Оскар". Пратил я на режисьора.Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът на премиерата — залата празна. Само на балкона седи стара семейна двойка над 80-те. Облечени стилно и със сияещи от щастие и вълнение лица. Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните се интересуват от нея. Седнал, светлините изгаснали и филмът започнал… На есенен фон в градската градина младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки. След това идва нова двойка, разменят се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира! След това притичало едно кученце!!! Първо то на@бало всички, след това всички дружно на@бали него…И тук камерата показва в едър план сухо дърво, листото се откъсва и с бавен зиг-заг пада на мокрия асфалт. Зазвучава неземна, завладяваща сърцето дивна музика и започват надписите. Светват лампите… Композиторът седи в шок, червен като домат от срам. Мисли си "Мамка му и режисьор ! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва съкрушен към изхода, но забелязва, че възрастната двойка седи в прединфарктно състояние, и гледат в празния екран невярващо… А той не се сеща да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя !
А те, продължавайки да гледат с паднали мандибули и стъклени очи празния екран, му отговарят:
- Кученцето е наше...
— Трябва ми музика за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма за да не се изложа с музикалната тема? - казал възбудено композитора.
— Ами във филма изобщо няма музика! Твоята тема ми трябва само за финалните титри. Представи си: сухо дърво, от което се отронва лист и с бавен зиг-заг пада на мокрия асфалт. В момента, в който стига до земята — започва твоята музика и надписите. Всичко трябва да бъде...обсебващо душата така, че хората от захлас да останат по местата си.
— ОК. След седмица ще съм готов! - развълнуван, въодушевен и зарадван казал композиторът....
И гладният композитор творил денонощно докато не сътворил неимоверно красива, дивна музика — заслужаваща филм за "Оскар". Пратил я на режисьора.Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът на премиерата — залата празна. Само на балкона седи стара семейна двойка над 80-те. Облечени стилно и със сияещи от щастие и вълнение лица. Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните се интересуват от нея. Седнал, светлините изгаснали и филмът започнал… На есенен фон в градската градина младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки. След това идва нова двойка, разменят се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира! След това притичало едно кученце!!! Първо то на@бало всички, след това всички дружно на@бали него…И тук камерата показва в едър план сухо дърво, листото се откъсва и с бавен зиг-заг пада на мокрия асфалт. Зазвучава неземна, завладяваща сърцето дивна музика и започват надписите. Светват лампите… Композиторът седи в шок, червен като домат от срам. Мисли си "Мамка му и режисьор ! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва съкрушен към изхода, но забелязва, че възрастната двойка седи в прединфарктно състояние, и гледат в празния екран невярващо… А той не се сеща да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя !
А те, продължавайки да гледат с паднали мандибули и стъклени очи празния екран, му отговарят:
- Кученцето е наше...
Никога не ще разберем какво губим като печелим, и какво печелим като губим.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 6 госта