Бургас и неговите трудолюбиви хора
Публикувано: 19 фев 2010 10:30
Бургас е град в източна България, като също така е и общински център на най-голямата по площ (7748,1 кв.км) област в България. Той е четвъртият по-големина град в България и важен икономически, културен, административен център в цяла Югоизточна България. В него се намира второто по натовареност летище и пристанището с най-голям товарооборот в България. На територията на Бургаска област, на няколко километра северно от града се намира и "Нефтохим" – най-голямата химическа и нефтена рафинерия на Балканския полуостров.
Град Бургас се намира в най-западната точка на Черно море, в едноименния Бургаски залив и в източната част на Бургаската низина, която се намира на изток от Горнотракийската низина. Бургас е разположен на брега на Черно море и дава името на едноименния залив — най-големият и най-вдаденият в континента на източното Черноморие. Бургас се намира на 389 км от София, на 272 км от Пловдив и на 350 км от Истанбул. Заобиколен е от езерото Вая, Атанасовското езеро и Мандренското езеро. През Бургас минава паневропейски транспортен коридор 8.
Въпреки че Община Бургас е с над 200 хил. души население, тя не е поделена на административни райони. В нея са обособени 6 териториални дирекции.
Освен централната част, градът има и следните квартали:
Акациите
Братя Миладинови
Възраждане
Горно Езерово
Долно Езерово
Зорница
Изгрев
Лазур
Лозово
Меден рудник
П. Р. Славейков
Победа
Сарафово
Крайморие
Ветрен
Банево
През 2009 година се изготвя нов градоустройствен план, който да отвори града към морето и ще включва няколко нови жилищни комплекса, както и нов пътен възел за южното черноморие, който ще облекчи трафика в града. Допълнително трябва да се изгради обиколен път, които може да преминава и през езерата и поеме по-голямата част от транзитният поток.
Районът на днешен Бургас, между трите езера и Черно море, директорът на регионалния музей Цоня Дражева определя като „кръстопът на най-древните цивилизации“.
Сред първите жители на региона са траки. Предполага се, че около 6 век пр.н.е. по крайбрежието те създават редица градове, като Аполония, Месемврия, Анхиало и други, за които се счита, че са основани от гръцки преселници.
В началото на лятото на 2008 г. археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града, в праисторическа могила в местността „Солна нива“, в двора на затвора-общежитие с лек режим по пътя за квартал Ветрен, уникални предмети, датирани към епохата на ранния халколит.
Изкопани са над 250 вещи, за най-ранните от които се предполага, че са използвани 6000 години пр. Хр. Те свидетелстват за земеделие, скотовъдство и добив на сол, като поминък на древните обитатели на местността. Открити са и ритуални съдове на царя-жрец. Счита се, че артефактите са най-старите, намирани изобщо по крайбрежието на Черно море, включително в Турция и Кавказ.
По-късно на 15 км югозападно от Бургас е основан римският град Деултум (лат. Colonia Flavia Pacis Deultemsium), който също е бил военна колония, а впоследствие се превръща във важен център на провинция Хемимонтус. региона. От старото име произхождат наименованията Девелт и Дебелт. Тук е бил построен лечебен център до многобройните минерални извори в този район.
През Средновековието на 10 км е построена крепостта Пиргос, разположена на полуостров Форос, край днешния квартал Крайморие. Тя най-вероятно е използвана като наблюдателница и е охранявала подстъпите към крепостите Девултум и Скафида и римският път Виа Понитка. Нейните останки са съществували и през 19 век, за което свидетелстват различни европейци, посещавали района през този период. При археологически разкопки през 2009 година са разкрити част от крепостта и древно селище в близост до него, датиращо от късната античност (V век след Христа).
Според сведенията на френския консул по Черноморието Шарл дьо Пейсонел (1727-1790) градът започва да се разраства благодарение на търговията и зърноизноса за Цариград в средата на 18 век. Едва през 17 век Бургас получава настоящото си име. Първоначално е наречен Ахело Бургас, а след Освобождението — Бургас.
С оттеглянето на руските войски след края на Руско-турската война от 1828-1829 г., по-голямата част от българското населението на Странджа и крайбрежието напуска родните си домове и следвайки армията извън пределите на България се заселва в Украйна, Молдова, Бесарабия и други територии на Руската империя. В следвашите години се завръщат, част от турското население, избягало преди войната. В изоставените селища се заселват българи от вътрешността на страната, които под влиянието на гръцките учители и свещеници постепенно се погърчват. През 1869 година в Бургас се откриват българско училище и църква в района на днешния храм „Св. св. Кирил и Методи“.
Градът е освободен от османска власт на 6 февруари 1878 година от руските войски. По това време в него живеят около 2950 души, основно турци, арменци, евреи, българи и гъркомани. Първи кмет на освободения град е Нико Попов — българин, в чието семейство половината хора се смятат за гърци. След подписването на Берлинския Договор Бургас става един от 6-те административни центрове на новосъздадената провинция Източна Румелия. По-голямата част от турското население се изселва в Османската империя, първоначално след Освобождението, а впоследствие и след Съединението на България.
На 29 януари 1895 година емигрантите от Македония в Княжество България създават в Бургас Македонско дружество, наречено Пирин планина в което членуват и емигранти от Одринско. На 12 май 1896 година, по подобие на бургаското македонско дружество „Пирин планина“, по инициатива на Капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава Одринско преселенско дружество „Странджа“. През месец декември същата година се изгражда и негов клон в Бургас. На 2 септември 1902 г. двете организации в Бургас се обединяват в Македоно-одринско дружество.
Важен етап от икономическото развитие на Бургас бележи морското пристанище, което е открито на 18 май 1903 година. През 1905 година е основана и Търговска гимназия, а през 1925 година се открива Държавното механо-техническо училище.
В следващите десетилетия градът и окръга се превръщат в най-големия бежански лагер на България. След Илинденско-Преображенското въстание и особено след Междусъюзническата война от 1913 г., градът и регионът се напълват с бежанци от Източна Тракия. При избухването на Балканската война в 1912 година 65 души от Бургас са доброволци в Македоно-одринското опълчение. По непълни данни на бившата Дирекция за настаняване на бежанските семейства в България, до 1931 година в Бургаски окръг са заселени най-много — 12 155 семейства като общият им брой възлиза на над 60 хиляди души, две трети от които от Източна Тракия. Останалата част са бежанци от Егейска Македония, основно от района на Енидже Вардар. Те пристигат в периода 1923–1925 г. и са заселени в Бургас и по крайбрежните селища на север от града. На тяхно място за Гърция заминават по-голямата част от гърчеещите се жители от региона.
Македонските българи основават в Бургас Македоно-одринското опълченско дружество, Македонското благотворително братство „Димитър Михайлов“, Македонското женско културно-просветно и благотворително дружество „Менча Кърничева“, Македонският младежки сговор „Пелистер“ и др.
През 1928 година Бургаският залив замръзва, което позволява преминаването до остров Света Анастасия с файтони.
След Втората световна война по-голямата част от еврейското население се изселва в новосъздадената държава Израел.
По време на комунистичекото управление на БКП Бургас е превърнат в индустриален център. Частните предприятия и фабрики са национализирани и са построени заводи, най-голям от които е бившият Нефто-химически комбинат.
През 2008 година пред Бургаския административен съд за първи път в България е заведено дело по електронен път.
От 1 януари 1976 г. Бургас започва да присъединява съседни населени места, предимно села, като първото е Меден рудник. В следващите години до него е построен най-големият бургаски квартал, които е отделен от останала част от Бургас чрез Бургаското и Мандренското езеро, а бившето село става един от микрорайоните на новия ж.к. Меден рудник.
Следва пауза от около 11 години, след което през периода 1987 — 2009 г. нови 7 населени села загубват статуса си на села и стават част от града. Те са различно отделечени от центъра на Бургас (вж. таблицата), причина за която е географското положение на Бургас, разположен между три езера на запад и Черно море на изток. Към 2007 г. част от бившите села (най-вече бившите бежански лагери) все още нямат канализация и асфалтирани улици. От 2008 г. започва подобряване на инфраструктурата им.
Със своите над 200 000 жители (данни по настоящ адрес) Бургас се нарежда на четвърто място по численост на населението в страната след София, Пловдив и Варна. Но според данните на Националния статистически институт към 1 януари 2009 г. Бургас има 188 861 жители. Подобна разлика има и за цяла България, която по настоящ адрес има 8 042 905 жители, но реално живеещите в страната са 7 606 551 жители по данни на НСИ към 1 януари 2009 г. За една от причините може да се счита миграцията на част от населението на Бургас в чужбина или други български населени места, които обаче са не си променили бургаската си регистрация.
Въпреки намаляването на населението през последното десетилетие (1999-2009), от Освобождението на България до 2010 г. се наблюдава възходяща тенденция на нарастване на населението на град Бургас, като той е един от най-динамично развиващите се български градове .
Разположението на град Бургас не е само от голямо стратегическо значение, благодарение на него в града са развити всички видове транспорт (шосеен, железопътен, въздушен и воден).
Пристанищен град, със собствено международно летище, както и много добра развита наземна инфраструктура, Бургас дава добри предпоставки за развитие на всякакъв вид индустрия. Според чуждестранни инвеститори предимствата на Бургас сравнително добре развита инфрастуктура, напълно завършено пристанище от индустриална гледна точка, добър достъп до суровини, както и близката рафинерия.
Пристанище Бургас е най-голямото пристанище на България и с най-голям товарооборот в България. Пристанищен район „Бургас“ обработва 60% от товарите по море. Причината бургаското пристанище да има най-голямо икономическо значение за страната е нефтеното пристанище „Росенец“, което обслужва 33% от товарооборота по море, както и големината на Бургаския залив.
В структурата на икономиката фигурира предимно продукцията на химическата и нефтопреработвателната промишленост, на растениевъдството, дърводобивната и дървопреработвателната, рибната, шивашката, кабелната промишлености, както и производството на вина и спиртни напитки.
През октомври 2009 в Бургас е отчетена 4,36% безработица. Заради развитата индустрия, търговия, туризъм и промишленост, градът предлага конкурентно заплащане и възможности за професионално развитие, характерни за София, Варна и Стара Загора.
Бургас е известен със своя Университет "Асен Златаров", основан през 1963 г. като Висш химико-технологически институт, който включва в структурата си също 3 колежа: Колеж по туризъм, Технически и Медицински колеж.
В града се намира и едно от най-новите висши училища на Балканския полуостров — Бургаският свободен университет, създаден през 1991, който се отличава с новаторските си методи на преподаване и оригиналната си сграда, представляваща част от модерната архитектура в града.
Бургас е модерен град. Наред със съвременна архитектура могат да се намерят и запазени сгради от началото на 19 век насам. Бургас е дом на известни личности, свързани с културата и изкуството. Изпети са песни за морето, за града и прочутите му вечери, които несъмнено през лятото са прохладни и изключително приятни за разходки из града. Улиците са озеленени, а парковете са поддържани и красиви. Едни от популярните забележителности на града са морската градина с казиното и „мостът“ (кей за разходки), построен през 80-те години на миналия век. За разлика от столицата София, където през последните години ударното строителство на нови сгради е унищожило доста зелени площи, озеленените площи в Бургас за същия период от време са останали почти непокътнати.
Забележителности -
Драматичен театър „А. Будевска“;
Театър за драма опера и балет (Бургаска опера);
Държавен куклен театър;
Бургаска филхармония;
Летен театър;
Концертна зала „Ив. Вулпе“;
Културен Дом на Нефтохимика;
Гарнизонен военен клуб;
Летен театър;
Лятна естрада „Охлюва“;
Младежки културен център;
Православен храм „Св. св. Кирил и Методий“;
Православен храм „Св. Иван Рилски“;
Православен храм „Св. Богородица“;
Православен храм „Св. Атанасий“;
Православен храм „Св. Троица“;
Арменска апостолическа църква „Св. Хач“;
Регионална библиотека „П. К. Яворов“ .
Северната част на бургаския плаж е характерна с тъмни черни пясъци, които имат особен лечебен ефект.
В близост се намират някои древни селища, останки от древни цивилизации и култури. Най-големите от тях са: Несебър (Месембрия), където се намират едни от най-старите църкви по нашите земи; Созопол (Аполония); Поморие (Анхиало); Деултум (близо до с.Дебелт); крепостта Русокастро; Бегликташ — древно тракийско светилище (близо до Приморско) и др.
В Бургас има няколко стадиона: „Черноморец“, стадионът на ПСФК Черноморец (Бургас), „Лазур“, стадионът на ПФК Нафтекс (Бургас) и стадион „Червено знаме“, намиращ се в кв. „Долно езерово“ както и други по-малки.
Други спортни сдружения - Колоездачен Клуб Бургас е създаден пред далечната 1905 година и едни от най-силните на само в България и на целия Балкански п-в. Последното отличие постигнато от колоездачите на клуба е първото място на Обиколката на п-в Халкидики в Гърция през Юли 2008 година.
Волейболен клуб "Лукойл-Нефтохимик"
Баскетболен клуб "Лукойл-Нефтохимик"
Боксов клуб „Победа — Черноморец“ – Бургас
Езда — Конно-развлекателен и рехабилитационен комплекс в Бургас е открит през 2006-та год. в парк „Езеро“, до тенискортовете. Хиподрумът е разположен върху площ 20 дка и разполага с конюшня от 29 бокса, построена съобразно съвременните изисквания за отглеждане на спортни коне. Оборудвана е с напълно автоматизирана система за поене на животните и събиране на отпадъците. Има открит пясъчен плац с размери 60/70 метра и осветление с възможност за вечерна езда. 40 коня и 10 понита се отглеждат в комплекса.
Бургаски спортен клуб по водна топка "Черноморец" — Клубът бе основан през 2007 г. В него членуват около 80 деца, които са разделени в четири възрастови групи.
Шегувам се 
