Мнениеот ntodorov » 19 юни 2019 15:27
Първо, благодаря ти Ванка, че отвори тема за кончината на този велик наш играч и човек. Тъжно и мъчно ми е за него....
Страхотен играч, страхотен човек. Беше много спокоен ( или поне така изглеждаше) - и на терена, и в живота. Но не, не беше непукист, защото в мачовете гореше. Той нямаше техника, но имаше мерник, нямаше бързина, но имаше отскок, не беше повратлив, но имаше сила, с която да тегли всички защитници на куп. Имаше рязък, силен и плътен удар. Това е един от малкото нападатели, които нямат пропусната дузпа в официален мач...Жалко за Владо, много ми е мъчно за него, защото когато го видях за последно той беше делегат на футболния мач от Югоизточна трета лига, където нашия Черноморец гостуваше на Карнобат. Точно тогава започна и инициативата за събиране на помощ за петата му терапия. Скандирахме името му, Владо ни благодари, а на полувремето беше сред нас. Бяхме повечето съфорумници на този мач и макар да знаехме, че тази гадна болест се е завърнала при него, за миг не се съмнявахме, че Владо пак ще я пребори. Изглеждаше спокоен, беше разговорлив, а осанката му беше същата, която помня от времената, когато нашия/неговия Черноморец излизаше на терена. Като играч Владо винаги изглеждаше стабилен и здраво стъпил на земята, беше изпънат като струна и винаги съсредоточен, изглеждаше леко пълен, но само до първия му допир до топката, когато вече забравяш за първите си възприятия. Спомнихме си физиката му, а помните ли какъв отскок имаше ? Ами отскокът му не кореспондираше с физиката на оня човек, който изглеждаше натежал за футбола. Не случайно и противниковите играчи го гледаха винаги отдолу-нагоре с почуда и недоумение в погледа, докато наш Владо все още се рееше из въздуха. Оня "хеликоптер" от Реал Мадрид ( Саморано май беше), лимонада да пие. Владо беше истински таран, а тази думичка таран в моето съзнание винаги е вървяла със спомените ми за Владо Стоянов и някак си не я давах за друг играч. Когато заигра в Локо Сф и започваше да бележи там, винаги се радвах за него. Дори по едно време се интересувах само от моя/нашия Черноморец и от това дали Владо е вкарал гол за "локото"...Забавляваше ни на терена, но никога не е ставал обект на присмех. Когато публиката на стадиона го насърчаваше ( а по негово време стадионът винаги беше пълен )нашия Владо се преобразяваше. Помните ли как се "набираше" в гонене на безнадеждни топки, как гореше когато не се развиваха нещата добре за нас ? А каква тупалка имаше ? А как се радваше на головете си ? Впоследствие, той продължи да се занимава с футбол и със сигурност даде много на подрастващите и можеше да им даде още, но явно Господ реши друго. Жалко, много, много жалко и без време...
Светла му памет на Владо. Мир и покой за душата му, а аз истински вярвам, че той е на едно по-добро място, където пак се играе футбол.
Съболезнования на близките и приятелите му. Поклон.
Никога не ще разберем какво губим като печелим, и какво печелим като губим.
