Стана страхотен двубой, с английски резултат - 3-3. Съдията свири края на мача поне 5 минути по-рано, а по трибуните имаше много хора, повечето от които правостоящи и/или ниско-стоящи до тъч - линията. След последния съдийски сигнал публиката нахлу на терена да линчува съдията, но след бързо преминалия афект го пуснахме по живо по здраво да си ходи при семейството, но пък получихме и своето - уплашихме го. Иначе, в отборът ни имаше играч с над 300 мача в А група (Ст. Т), който беше най-деен по фланга и на който въздуха му не свърши, имахме и друг с над 150 мача в А група ( и много контузии) на 43 години, който пък раздаваше шпагати на ишлеме
, и трети на 42 години, подвизавал се до сега във всички отбори на курортните градчета около Бургас, но не и в самия Бургас. Съперникът ни също беше изграден от бургаски момчета, като от халфа им с номер 14 (М.Ж.) вчера си купих зеле за зимнина, а от вратарчето им си поднових оня ден плана за Мтел...Мач с много колорит. Доволен съм, защото има лъч надежда за футбола ни и той идва от долните ни дивизии.