В тежките и смутни времена, в които се намира българският футбол, човек все по-често си задава въпроса има ли съдържание в думата талант? Намират ли се още истински таланти или окичените с тази "отговорност", са плод на медийния калъп и на Фейсбук? Нещо като "легенда". Уж всички дето се занимават с футбол са таланти и легенди, а като гледаш български мач, често те обзема нещо средно между досада, гняв, паника и депресия.
Дълго мислих как да започна разказа си за едно момче, с което се срещнах в Бургас това лято. Казва се Милчо Ангелов и е роден на 2 януари 1995 г. Последното сигурно е от значение за нумеролозите. Не и за нашия казус в случая. Питайте за Милчо - съотборници, съперници, треньори... Колкото и предубедени да сме българите и податливи на завист и интриги, ако и той не е талант, тогава няма никакъв смисъл от това, което правим.
Но хайде да оставим за малко "таланта". За онези, които не знаят - Милчо Ангелов е футболист на Черноморец, голмайстор на Елитната юношеска група до 17 г. за миналия сезон, национал в тима до 18 г., част от доста интересния набор 95.
Всичко това е ясно. А известните на малцина факти от миналото на Ангелов наистина могат да те отведат на помощ при нумерологията. Да вярвам ли на ушите си? Милчо започва да тренира футбол в пети за шести клас. Доста напреднала възраст за съвременните разбирания. При това е тръгнал след топката не в елитна школа (е, тук вече това понятие наистина май няма много общо с реалностите у нас), а в Ямбол.
Като в приказка - нататък става все по-интересно. Милчо е от ямболското село Иречеково. Той и сега обича да се прибира, когато може. При първия ни разговор по телефона го открих именно там. Странно нещо е животът... Някога селският произход беше за подбив, така е по цял свят. Хората, които са живели малко повече, сега могат да си дадат сметка колко безценно може да се окаже, ако си тръгнал към мечтите си от по-закътано местенце, вместо от големия град.
Здравият, чисто природен корен на Милчо личи в неговата физика. Питам го дали "блъска" във фитнеса за атлетичното си тяло, а той ми отговаря, че от малък правил само лицеви опори. Баща му Ангел Ангелов го посъветвал някога да ги практикува, "като няма работа". Сега към опорите все пак прибавя "кофички" и лост.
Всичко това звучи наистина като в американски спортен филм. Просто защото в България първо не останаха хора по селата. А родният футбол скъса естествената връзка със селото, в не малка степен и заради унищожителната урбанизация. Коренът при Милчо личи и в характера му - той е неподправен, непристорен, скромен, земен, лесно намираш общ език с него...
"Винаги като се сетя как почнах с футбола, се смея, отговаря на първия ми въпрос Ангелов. Отидох на рожден ден на братовчед ми, който тренираше в Ямбол. Той започна да ми се хвали с новото си занимание. В първия момент не се запалих, пък и си казах, че баща ми няма да ме пусне в Ямбол да спортувам. Все пак в края на рождения ден му споменах.
Още на следващия ден ми отговори, че иска да ме запише и отидохме в Ямбол при треньора Ангел Тахчиев. След края на тренировката го чух да казва на татко: "Адаш, от всяко дърво свирка не става. Твоето момче обаче има талант. Давай го тук да почва. Не знам какво ще правиш, с кола ли ще го караш, с автобус ли, на квартира ли ще живее..." И така започнах да пътувам с автобуса и да тренирам по 2-3 пъти в седмицата във ФК Ямбол.
Изкарах един сезон в Ямбол и отборът ни се разпадна, спонсорите се оттеглиха. Трябваше да си търся друг тим, но тогава, на 15 август, Ангел Тахчиев и един друг треньор - Христо Колев, дойдоха у дома и заявиха, че ще продължат да водят тренировките в Стралджа. Така цяло лято ходих с колело на тренировки от моето село до Стралджа (бел. авт., 10 километра !!!). Преди зимата им казах, че ще си търся отбор в Ямбол, защото не мога да карам колело и в студа. Така Христо Колев, който ми стана треньор, реши да ме вози с колата си. Играех с набор 93, а в Ямбол и с 92. След края на сезона решихме с баща ми, че трябва по обективни причини да си потърся нов отбор, защото момчетата от 93 приключиха, а от 94 имаше само един-двама.
Направиха контрола с Нафтекс. След седмица едно момче от Стралджа, което играеше в Нафтекс ми каза, че треньорът ме е харесал и ме подкани да отида там. От Сливен също се бяха обаждали за мен и друг съотборник. Отидохме, но не ни обърнаха никакво внимание (бел. авт. !?!?). Така се стигна до една контрола срещу Черноморец 93, воден от Борис Борисов. Явно съм направил добро впечатление, защото след мача хората от Черноморец Валентин Иванов и Антон Николов ни поканиха да отидем да видим базата, стадиона, училището..."
Така момчето се мести в големия град. И едва не скарва Нефтохимик и Черноморец, защото избира "акулите".
А за пишещия тези редове невероятните приключения на Милчо Ангелов продължават. Към онези, които са го гледали: Бихте ли предположили, че този младеж има само два пълни сезона като централен нападател? Да, точно така - този, в който стана голмастор на U17, а играеше и в U19, и в предишния - пак в U17 с набор 94.
"В Ямбол започнах като централен защитник с 95, защото и тогава бях висок и здрав за възрастта си. А с 92 играех като ляв халф. В Стралджа - отново централен защитник, а не ми се стоеше в отбрана, разкрива Милчо.
Като отидох в Черноморец помолих, ако е възможно, да ме преместят по-напред. Не стана. В средата на втората година почнаха да ме взимат при по-големите, старша 2. Никога няма да забравя един мач в Поморие срещу Созопол. Имаше един ляв халф при противниците, който четири пъти проби в зоната си и още преди да е стигнал до мен биеше удари и вкарваше голове. Свършихме 4:4.
На следващия ден на тренировката направих грешка и Мирослав Косев, който тогава беше треньор, ми направи забележка, че и срещу Созопол съм извършил същата. За първи път в живота си не издържах и се обадих. На следващия мач ме пусна като ляв бек. Нападах доста (смее се). После играх десен бек, външен и вътрешен халф... И накрая нападател. Само в един или два двубоя бях на върха на атаката.
На следващата година като ни събраха с набор 94 за Елитната до 17 г., направо не ми се мислеше - очаквах, че пак ще съм централен защитник. Като почнаха да обявяват играчите по постове и минаха бранителите, дори ми мина през главата, че ще съм твърда резерва. Но ме поставиха при нападателите и си отдъхнах."
Съдбата явно си знае своето... Днес Милчо Ангелов може да бъде истинска природна стихия в атака. Най-доброто, на което ти остава да се надяваш, е той да играе за твоя отбор. Бърз и мощен е с топка в краката. Има мачове, в които вкарва откъдето и както си иска - като срещу Левски за 3:3 в Поморие, примерно. Има и такива, в които не върви играта на целия отбор, но той просто отбелязва и си свършва работата- силен е в завършващата фаза.
Както ще видите по-долу в думите на един от неговите треньори, скромността на Милчо е до терена. Личи, че той е доста взискателен към себе си и към отбора. Иска още и още. Наясно е, че успехът на един отбор зависи от колективното начало, всички да са като юмрук, да се разбират добре, да си вярват и помагат.
Заговарям го за националния отбор до 18 г., с който игра на Елитните квалификации в Бремен и вкара един от трите български гола там - във вратата на Турция за победата с 2:0. Преди турнира в Германия тимът ни се изправи в две контроли срещу Испания в Благоевград. Как ще запомни този период таранът?
"С Испания не ми беше напрегнато. Бях много мотивиран да се докажа, за да играя в Елитните квалификации, защото имах конкуренция в отбора. А в Германия треньорът ни говореше постоянно, събираше ни... На всеки поотделно говореше. И пак не беше напрегнато, имахме самочувствие. Късмет не ни стигна за класиране. Имахме желание да направим нещо. Там бяхме добър колектив, треньорът ни сплоти. Шегувахме се, смеехме, нямаше групички, омраза, затворени и мълчаливи играчи... Събирахме се по стаите на големи компании."
Милчо няколко пъти споменава своя баща Ангел. Личи силна връзка между двамата. "Като се съберем и говорим само за футбол. Близки сме, споделям му почти всичко. Най-вече за нещата, свързани с футбола. А той е много запален, не изпуска мач."
Милчо признава, че като малък бил превърженик на Левски, но в момента, в който стъпва в Черноморец, вече симпатизира на бургаския клуб, столичните "грандове" не го вълнуват. Любимите му футболисти са Кристиано Роналдо и Димитър Бербатов, заради отношението към когото от Алекс Фъргюсън е поразлюбил детската си страст Манчестър Юнайтед.
"Футболът е моят живот. Това е мечтата ми, да играя голям футбол. Като за начало искам да се наложа в Черноморец и чак тогава да отида някъде."
Така Милчо отговори за какво друго мечтае, освен за футбол. На този етап няма "освен"...
Обича да слуша музика на лаптопа си. Има още една спортна страст - тенис на маса. "Отдава ми се. Още не се е намерил човек, който да ме бие хубаво. Само говорят (смее се). Не сме играли в националния още (бел. авт. тук подхвърлих, че този спорт е любим и на вратаря Георги Китанов, двамата обаче още не са се противопоставяли)."
Седнали сме с Милчо в кафене на една от централните улици в Бургас, покрай което минава целият пъстър народ в разгара на летния сезон. Сервитьорката няколко пъти поглежда с интерес, някои от минувачите също се зазяпват в двама неизвестни, единият доста по-млад, другият държи диктофон...
По-младият има всички шансове да стане известен и да радва хиляди, а защо не и милиони очи. Поне природата вече си е казала думата по въпроса.
----
Александър Димитров, селекционер на националния отбор до 18 години:
Милчо притежава сила, мощ, бързина, нелоша техника, най-вече на скорост. Забелязал съм го още като играеше централен защитник и оттогава съм почнал да го викам. Физически притежава всичко. Харесва ми, че винаги е много мотивиран, не се предава, не се отказва.
Лесно се работи с него, дисциплиниран е, старателен. Извън терена е скромен, което е хубаво качество. На терена обаче не е скромен - това е не само положително, а и задължително. Мисля, че би бил добър и в ролята на централен защитник. За мен е важно, че е от нападателите, които се справят отично в дефанзивен план. Това е задължително в съвременния футбол.
Трябва да работи повече за по-слабия си ляв крак. От една страна е добре за всеки нападател да бъде егоист. Но може да е по-комбинативен, повече да подава. От това ще спечелят отборите, в които играе. Завършващият му удар е добър, както и играта с глава, но може и още по-добре. Има всички заложби да стане футболист, най-вече от него зависи.
.......до последното изречение обаче. За една година не може да стане конвертируем 
[/center]