ntodorov написа:Страшно...
[offtopic]Момчета. По обективни и субективни причини ми се налага по това време на годината да ходя в едно градче на брега на Дунав-а. Случва ми се от почти 20 години и синтезирам наблюденията си от тогава. Това градче е действащ Общински център с невероятна природа ( Дунав и Вит се вият покрай него). Градче, което е дало живот на родителите на моята съпруга. Помня и зная, какво беше...знам, какво е сега. Пълна разруха другари и другарки, но по-страшна е другата разруха - душевната. Личностната деградация там вече върви с пълна сила. От година на година се засилва този процес на разяждане и е на прага на пропастта. Умопомрачен съм, объркан съм, а на моменти ми се ревеше. Стагнацията е заложила главите на много млади хора и семейства. Банкови брокери обикалят из къщите с адвокати и Съдии изпълнители заменили вежливите си физиономии с свирепи такива. Държавата там я няма. Липсва адекватност във всяка институция...Като казвам институция, че се сещам за болницата, в която хората там отиват с нескритата надежда да си отидат от този свят поне без болка
. Пари за лечение не дават, защото нямат, а ако имат те са малко и предпочитат леталния си край, отколкото финансов такъв.
Факт. Доходите на "късметлиите" в пенсионна възраст варират от 150 до 220 лв. Пенсия по-голяма от тези взима само...бившия кмет. Болката ми обаче е за младите. Активните хора със семейства и дом на възраст от 26 до 40 години живеят на мускули и фотосинтеза. Разчитат на по-възрастните ( на пенсиите им) в семейството и се отдават на риболов, металосъбиране, кабелообиране, иманярство...Ако някой си докара прилични доходи от нейде припка към магазините да си покрие версиите или да си пусне тока, водата, кабелната...Кабелната ТВ е задължителна. Беше неразбираем преди време този приоритет на тамошните за мен, но с всяка изминала година осъзнавам, че това им е единствената ниша за благодат и съпричастност към хубавци и хубавици от Холивуд. Най-странното обаче за мен си остава пораженческото и примиренческо мислене на тези хора. Вече не искат да си помогнат и сами. Мразят успелите, мразят живот различен от техния и се носят по течението. Хората там демонстрират "напредък" само чрез материалните си придобивки от М-тел, Глобул, Виваком или някоя автокъща. Всички тези придобивки са наистина много ценни и съвършени, ако човек знаеше цената им за придобиване. И, ако за нас хората от далеч по-развития в икономическо отношение юг се измерват в пари, там се измерват в кръв. Пиша кръв в буквалния и преносен смисъл на думата другари и другарки. Имах честта да се запозная с човек жертвал двете си крави за телефон Самсунг Галкси 2 ( добре, че не е чул за Ноте, защото трябваше да продаде и на комшията кравата)
. Негово право си е, но е лишил семейството си от доходи. Доходи, чиито измерения са зависили само от вимето на свещените за Индия животни...Обичам да изследвам хората с тяхното битие, начин на живот, мислене и вътрешен свят. Тамошните хора могат да бъдат "изследвани" редица години и надали ще има учен, който да ги разгадае. Аз се мъча 20 ( двадесет) години да разбера тъста и тъщата и не успявам. При всяка нова среща зачерквам старите си анализи и започвам изучаването отначало - за съжаление без грам резултат за момента. Сега оставих щерка си там и се надявам, когато след 20 дена си я прибера да не разчета промяна в характера и нагласата и за живот. В противен случай ще ми бъде много мъчно и трудно за да я вкарам пак в коловоза...Като пиша за коловоз, че и аз започвам да си задавам въпроса. Е ли моя/нашия коловоз по-верния ?... Вече се съмнявам. Съмненията ми изскочиха, като болид от остър завой, когато реших да финансирам закупуването на десет торби цимент, бетонови плочки, пясък и чакъл в името на това да се възстанови паднал след зимата дувар ( ограда) между две братски къщи. Речено-сторено. Докато обследвах този "огромен проблем", оказал се неразрешим казус за двамата собственика (заради цената на материалите) и организирах изнасянето на отломките и боклуците за отваряне на фронт за работа, "заинтересованите" с лакти на масата се бореха със земното притегляне. На другата сутрин в ранни зори се запретнах по хладно да изхвърлям боклуците и към икиндия бях готов. Изхвърлих си ги сам, но поне направих фронт за действие, но ме озадачи "мнението" на една изкуфяла старица: "Момче, ти луд ли си ? На тия откак им умрЕха бащите да си видял нещо да сторят сами ?"...Замислих се, защото познавах бащите им - работни старци отишли си от този свят на 87 и 90 години...С техните синове ( с единия имах невероятния късмет да ми бъде тъст
)се хванах да съграждам оградата. Оказва се, че силата им е само с лакти на маса и говорене на велики приказки - с друго не моЙ ги запомня...Сигурен съм, че догодина цимента, който им купих ще се изсуши от мъка в торбите си и ще предпочете да стане камък отколкото да мине през мистриите им...Споделям този отделен случай, защото схванах поредната истина, че случайностите на този свят са много малко, а нелепостите в пъти повече. Една случайност е, че поне съпругата ми няма нищо общо с хората от оня край, а нелепост е, че аз се запознах с тях.
( преувеличавам малко) И, като пиша за хората от онзи край не бива да пропускам и друго. Има си и изключения, като Диляна Попова ( актриса, манекенка и бивше гадже на Дичо от Д2), Петя от Сървайвър, две водещи на БТВ, които са родени и израснали там, но са станали хора, защото са избягали от посредствеността и инерцията. Дали обаче тази посредственост е предизвикана или заложена там - аз не знам. Точно нея се опитвам да изследвам. За съжаление и аз не смея да се определя що за стока бих бил, ако съдбата или нелепостта ме бяха пръкнали в Северо
западнала България, както си го казват и местните...Все пак аз съжалявам тези хора и искрено вярвам, че причината за всичко се крие в демографския проблем там. Всеки друг помисъл е страшен и не говори никак добре за нацията, управляващите ни и бъдещето ни въобще...Потресен съм от контраста и начина на живот в големия южен град ( Бургас) и малкото северозападно градче с китна природа и вече бледи белези от един по-добър и отдавна отминал живот.
ПС: Жертвах една обиколка из Хърватска...Тоше, иде реч за обиколка с водния шеф на Манхатан, който ти познаваш и, който в този момент е нейде там, а аз...разбрахте къде, но поне си минах по реда.
.
[/offtopic]
Като чета за Пльевьен и се сещам за последното си путешествие до там....Нямам обаче време да разкажа, че след малко затварят офиса, а после ще съм на шопинг в строителните хипермаркети у китния южен град 
Отново уникален разказ от първо лице. 
Освен в Ст.Загора по служба. Както и да е. Та за мен Плевен ще остане в паметта ми като един красив и чист град. Имаше страшно много хора по улиците и по кафетата в центъра. Сега вероятно не е така. Нещата са трудни навсякъде. Верно,че на нас тука ни е по-лесно,ама и ние си имаме финансовите проблеми. И то доста сериозни. Далеч съм от мисълта,да се сравнявам с онези хорица там,но в сравнение с един софиянец или старозагорец примерно. Отклоних се... 
[/center]
Ама сериозно ти казвам - вземи отдели малко време за някой литературен блог или за някое издателство 
познавам един издател...
[/center]
За малко да ни потурчи съфорумника! Мамицата му.....